Труд
Автор:
Петя Кузева
Учени от Колумбийския университет са открили специализирани неврони в мозъците на мишки, които нареждат на животните да спрат да ядат. Въпреки че е известно, че много вериги на хранене в мозъка играят роля в наблюдението на приема на храна, невроните в тези вериги не вземат окончателното решение, което ни спира да ядем.
Невроните, идентифицирани от изследователите от Колумбия, нов елемент от тези вериги, се намират в мозъчния ствол, най-старата част от мозъка на гръбначните животни.
"Тези неврони не приличат на други неврони, участващи в регулирането на ситостта", каза д-р. Александър Нектоу, медицински изследовател в колежа по медицина и хирургия Вагелос към Колумбийския университет, който ръководи изследването.
Той казва, че други неврони в мозъка обикновено са ограничени до откриване на храна, поставена в устата, как храната изпълва червата или храненето, получено от храната.
"Невроните, които открихме, са специални с това, че изглежда интегрират цялата тази различна информация и дори повече", обяснява изследователят.
"Това се случва всеки път, когато седнем да ядем: в един момент, докато се храним, започваме да се чувстваме сити, след това ставаме още по-сити и тогава достигаме момент, в който си мислим, добре, това е достатъчно", обяснява д-р Нектоу.
Как мозъкът разбира кога тялото е сито и как действа въз основа на тази информация, за да ни спре да ядем?
Други изследователи преди това са открили клетки за вземане на решения в мозъчния ствол, но това спира дотук.
Лабораторията в Колумбия използва нови едноклетъчни техники, които правят възможно проникването в област на мозъка и разграничаването на различни типове клетки, които досега бяха трудни за разграничаване една от друга.
"Тази техника, пространствено разрешено молекулярно профилиране, ни позволява да видим къде са разположени клетките в мозъчния ствол и как изглежда техният молекулен състав", продължава д-р Нектоу.
Докато профилират регион на мозъчния ствол, известен с обработката на сложни сигнали, изследователите забелязват клетки, които никога не са виждали преди, които имат сходни характеристики с други неврони, участващи в регулирането на апетита. "О, това е интересно", казахме си "Какво правят тези неврони?"
Невроните, които проследяват всяка хапка
За да видят как невроните влияят на храненето, изследователите са ги проектирали така, че да могат да се активират и деактивират с помощта на светлина.
Когато невроните се активират от светлина, мишките ядат много по-малко. Интензивността на активирането определя колко бързо животните спират да ядат.
"Интересното е, че тези неврони не просто сигнализират за незабавно спиране. Те помагат на мишките постепенно да забавят храненето си", добавя Сриканта Чоудхури, изследовател в лабораторията, ръководена д-р Нектоу.
Двамата също анализираха как други хранителни вериги и хормони засягат невроните. Те откриха, че невроните са заглушени от хормон, който повишава апетита и се активират от агонист на GLP-1, клас лекарства, които сега са популярни за лечение на затлъстяване и диабет.
Тези експерименти установиха, че тези входни сигнали помагат на невроните да проследяват всяка хапка на мишките.
"По същество тези неврони могат да помиришат храна, да видят храна, да усетят храна в устата и в червата и да интерпретират всички чревни хормони, които се освобождават в отговор на храната. И в крайна сметка те използват цялата тази информация, за да решат кога е достатъчно и да ни спрат да ядем", обяснява д-р Нектоу.
Въпреки че специализирани неврони досега са идентифицирани само при мишки, той казва, че местоположението им в мозъчния ствол, част от мозъка, която по същество е една и съща при всички гръбначни животни, предполага, че е много вероятно хората да имат едни и същи неврони.
"Ние вярваме, че това е важна нова входна точка за разбирането какво означава да си сит, как се случва и как се използва, за да завършиш храненето. И се надяваме, че може да се използва за терапии против затлъстяване в бъдеще", завършва изследователят.
