Ирена Милянкова пред „Труд news”: Подстригах косата си, не поставям суетата пред Бога (СНИМКИ)

12 години... Повече от десетилетие бе нужно, за да видим Ирена Милянкова отново на екран. След участието на екс модела в сериала-легенда „Под прикритие“, тя се завръща. Този път на голям екран.

Ирена играе образа на Николина в новия игрален филм „Не затваряй очи“, направен по православния роман на Мартин Ралчевски, който вече е определян като начало на българското православно кино у нас.

Още преди лентата да се е завъртяла в кино салоните (от 31 януари) Ирена получи похвала и възхищение за образа-изпитание, който тя пресъздава, а именно на жена, майка с онкологично заболяване. 

За подстригването на косата си, за многопластовите емоции в живота ѝ, както и за новия път пред нея – педагогиката, пред „Труд news”, говори Ирена Милянкова. 

- Ирена, какво включваше подготовката за образа Ви в „Не затваряй очи“?

- Процесът на подготовката беше дълъг период, който включваше среща с актьорите, репетиции, работа с режисьора Николай Егерман. Обсъждахме сцените, за да бъдем максимално подготвени на терен, въпреки че естеството на ролята изискваше трансформация в кадър – обръсването на косата ми, което се случи на моята героиня почти в началото на филма.

- Подстригването се случи директно в кадър или имаше предварителна „заготовка“?

- Подстригването на косата го направихме от първия път, няма как да се повтори. Определям го като специален момент. Имахме локация в стара, жилищна сграда в София. Бяхме в една тясна баня, като там успяхме да влезем само аз, режисьорът и операторът. Нямаше място за грешни движения. Режисьорът ме позиционира в тази част на огледалото, в която аз почти не виждах изображението си отсреща и сложи машинката за бръснене в лявата ми ръка, с която аз изобщо не мога да боравя. Каза ми: „Снимаме“. Бях в потрес как ще се справя с тази задача. Вероятно това беше негов подход, за да може да изкара пред камера това, от което имаше нужда. 

- За една жена косата е нещо много важно. Когато се видяхте, след като се подстригахте, как се възприехте?

- Не поставям суетата пред Бога. Това е просто една коса, която ще порасне. 

- Вярващ човек ли сте?

- Да, вярващ човек съм.

- Във филма играете образа на онкоболна жена. В реалния живот имате ли близки, които са се сблъсквали с тази болест?

- Преди години си отиде моят баща от една доста коварна болест, различна от тази, но също така бавно и мъчително се мина през всички етапи на това заболяване. Бях пряк свидетел на това, което се случваше. Аз използвах филма, като техника, за да мога да я преработя тази травма, която се е вкоренила в мен толкова много години. Това беше механизмът, който, ако може така да се каже, ми помогна. Вярвам, че баща ми беше плътно до мен през целия този процес. 

- Когато изгледахте филма вече готов, плакахте ли и кой мемент Ви разчувства?

- Сцените с Павел Поппандов и Мария Кавърджикова ми повлияха много дълбоко, особено моментът, когато Мария се втурва към порасналия си вече син след толкова години на търсене и лутана, и все пак вярата, че той е жив. Настръхвам от кадъра, от тази сцена, в която тя тръгва надолу по поляната, за да посрещне детето си. Имаше и други моменти, но като цяло аз съм критична към себе си и не давам оценки. Нека хората да оценяват.

- На Гала премиерата бяхте заедно с децата си. Те каква оценка Ви дадоха?

- Имам пълната им подкрепа. Бяха свидетели на цялата ми трансформация, през която минах, за да се превъплътя в образа на Николина. От самото начало знаеха и вярваха, че това е моята роля. Споделиха ми, че присъствието ми е било въздействащо за тях.

Кадър от Гала премиерата

- Имате шест деца. Чух, че се шегувате, като ги групирате по възрастови групи.

- Имам четири дъщери и двама сина. Всички те покриват различните възрастови групи и затова се шегувам с моите приятели, че ако искат деца в начален курс и детско-градинска възраст, както и техните навици - ето двете ми малки деца (на 6 г. и 8 г.). Имам също така момиче и момче тийнейджъри. У дома имам и зрели, големи хора, над 20 г., които вече са тръгнали по своя път. 

- И като педагог, и като родител, каква разлика виждате между отделните поколения?

- Долавям много голяма разлика, дори между моите деца – тези, които са родени в началато на 2000 – 2001 г., когато все още технологиите не са толкова разпространени и развити. Сега, както много хора се изразяват, децата се раждат с телефони в ръцете. Това, смятам, че оказава много голямо влияние, но светът се развива в някаква посока и децата също. Това е неизбежно. Интересите също са в различни посоки на подрастващите. Ако големите ми деца израснаха навън, с компания, събирахме всички деца на гости у дома, то сега общуват посредством телефони, обичат да се забавляват на закрити пространства и детски клубове. Това явно е в реда на нещата за времето, в което живеем. 

- Вашата бивша шефка, ако мога така да кажа, Жени Калканджиева също изгледа ексклузивната прожекция. Тя какво Ви каза?

- Тя играе ключова роля в моя живот, тъй като попаднах в модната ѝ агенция, когато бях дете. Затова твърдя, че тя и агенцията е била, като мое семейство през голяма част от живота ми. Жени е мой близък приятел, човек, в когото се вслушвам и чието мнение ценя дълбоко. 

Ирена в годините ѝ на модел

- Тя има ли смелост да Ви критикува, като приятел?

- Разбира се, както всички истински приятели си казваме истини. Така е и с нея.

- През тези 12 години, през които не сме Ви виждали на екран, Вие сте завършила педагогика. От колко време сте в една друга житейска роля – тази на учител?

- Преподавам в специално училище за ученици с увреден слух „Проф. д-р Дечо Денев“ вече четвърта учебна година. Работя с деца, както със слухови нарушения, така и с комуникативни, включително и с деца с интелектуална недостатъчност, такива в аутистичен спектър, с дефицит на внимание. Записах преди известно време специалност „Педагогика“ в Софийския университет. След това завърших магистърска степен „Начална и училищна педагогика“ и приключих с обучението си. Практикувам откакто бях трети курс в университета. Тази свера не ми е толкова чужда, защото съм четвърто поколение преподавател в моето семейство. Близките ми ме поощриха и побутнаха да се реализирам. Преподавам на деца в предучилищна група и които са отложени от първи клас, за да имат по-добра училищна подготовка. 

Ирена - учител

- На какво Ви научи мисията на учител и конкретно децата?

- Децата със специални образователни потребности имат своите силни страни и за нас педагозите е важно да ги открием и да ги развием. Затова прилагаме специални подходи и методи за работа, обучение и възпитание. 

- След участието Ви в киното, смятате ли да се завърнете отново към актьорството?

- Ако имам предложения за роли и съм подходящия типаж, и образа ми допадне, с удоволствие бих снимала.

- Липсва ли Ви „Под прикритие“? Спомняте ли си с носталгия за този сериал-легенда?

- Този период се помни цял живот. „Под прикритие“ е моята школа. Там всичко беше много динамично и нямаш време да грешиш. Ако е станало от първия дубъл, имаш късмет (смее се). После, след моята сцена, имаше да се снима екшън сцена, която е много по-ангажираща с по-голям екип. Период от живота ми, който винаги ще помня. 

Снимки: Анита Иванова, Кадър от "Не затваряй очи", Личен архив и Pixabay