Опозицията не събра необходимите гласове за събаряне на правителството
Бюджет няма да се гледа
Кабинетът “Желязков” с доверие подаде оставка. “Нямаме съмнение, че правителството ще получи подкрепа на предстоящия вот на недоверие. Независимо от това за нас решенията на Народното събрание имат смисъл, когато изразяват волята на суверена... Властта произтича от суверена. Както заявихме нееднократно, чуваме гласа на гражданите, които протестират срещу управлението... Техните искания са оставка на правителството”, мотивира подаването на оставка на правителството премиерът Росен Желязков, минути преди гласуването на вота на недоверие.
“За” гласуваха 106 депутати от ППДБ, АПС, “Възраждане”, “Величие” и МЕЧ, както и от един нечленуващ в ПГ. Депутатите на ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН и ДПС-Ново Начало не участваха във вота, а председателят на НС Рая Назарян обяви, че вотът е неуспешен. “Когато падне Пеевски не искам аз да съм под него, за да не падне върху мен”, скандираха депутати от опозицията в залата, докато Назарян закриваше заседанието поради липса на кворум.
Минути преди гласуването премиерът Росен Желязков обяви, че подава оставка. Тъй като тя не бе официално заведена в деловодството на парламента, гласуване на вота на недоверие имаше, за да бъде завършена процедурата.
“Едно общество трябва да взима решения и да носи последствията от това, както трите партии в управлението носят последствията да сме заедно в управлението. След като няма да има правителство, отговорността не е на нито една от трите партии оттук нататък”, каза Тошко Йорданов от ИТН.
“Решението за оставката е на мандатоносителите и на партиите от коалицията. Ние сме ги подкрепяли, за да могат да помагат на хората, заради бюджета, който беше много социален”, каза подкрепящият управлението лидер на ДПС-НН Делян Пеевски след обявената оставка.
Той бе категоричен, че “в момента цялата отговорност е на коалицията “Сорос” - на ППДБ”.
“Само да им кажа едно нещо - печелившият е друг и да идва още днес”, каза още Пеевски.
В сряда лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че за оставка ще говори след 1 януари.
“Винаги през тези години съм чувал гражданите. Хората, които протестират за каквото и да било. С този бюджет, с който тръгнахме, аз ги чух и го поправихме така че, мисля, че това е един добър бюджет засега. Остават ни 20 метра до финала - от 1 януари да влезе еврото”, каза Борисов през журналисти в сряда.
След масовите протести в София и в страната обаче управляващите промениха позицията си.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не се появи вчера в парламента, но веднага след приключване на заседанието му събра министрите и депутатите си в партийната централа, където отчете постиженията на ГЕРБ. Каза, че той е поискал да бъде подадена оставката на правителството: “Настоях, за да не ни заличат”. Борисов бе категоричен, че партията му не е допуснала нито една значима грешка. Каза и че оттук нататък няма да има никакво преформатиране и че никой повече няма да се катери по гърба му. Съобщи, че бюджет няма да се гледа (още виж долу).
Домовата книга
За служебен министър-председател се назначава измежду:
1. Председателя на Народното събрание;
2. Управителя или подуправител на Българската народна банка;
3. Председателя или заместник-председател на Сметната палата;
4. Омбудсмана или негов заместник.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов:

“Никакво преформатиране на управлението няма да има и никакъв бюджет няма да се прави от нас”, заяви лидерът на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов пред министрите и депутатите на ГЕРБ, които събра в партийната централа. Той обясни, че не намира нито една грешка в нещата, които са направили и че през 11-те месеца на управление премиерът Росен Желязков няма нито една корупционна практика, нито нещо, от което да се срамуват. “Мечтата на младите хора да пътуват и отвъд Дунава, а в цяла Европа, да плащат в евро - всичко това се случи при това правителство, а не при предишните четири. 27 г. България беше под мониторингов механизъм, при това правителство, този механизъм падна. Всичко това е в полза на най-младите, възрастните не пътуват толкова често и се плашат от еврото”, обясни лидерът на ГЕРБ.
Борисов заяви още, че е настоявал за оставката на правителството, за да не заличат ГЕРБ. “Вижте иронията - Царят и Първанов ни вкараха в ЕС и НАТО, историята след това заличи партиите им, ГЕРБ вкара държавата в Шенген и еврозоната”, добави той.;
По думите му лидерите, които са на площада, исторически не са участвали в нито едно постижение.”Свършихте много работа, сега ни предстои да гледаме отстрани какво ще направят тези многознайковци. Няма да се сърдите на хората. Ние ще сме в кондиция и отново ще вървим към успех. На всички благодаря от протеста, свършихте ми златна работа”, коментира той.
Борисов коментира и отношенията с децата и младите хора. “Най-лесно е да го набиеш, да му се скараш и да му кажеш, че нищо не разбира. Тогава оставаш неразбран, а когато седнеш и обясниш, те те разбират. Тези деца на площада са нашите деца и защо им се сърдим, че си имат мечти”, обърна се Борисов към депутатите и министрите в кабинета на Росен Желязков.
Лидерът на ГЕРБ поздрави и МВР за охраната на протеста на 10 декември. “Поучихме се зад колоните на Министерски съвет, че дори и един случай да има на полицейско насилие, ще е фатален”, добави той.
Процедурата
Оставката се приема автоматично, тя не се обсъжда. Правителството продължава да работи в оставка и изпълнява функциите си до излъчването на нов кабинет или до назначаване на служебен от президента.
Президентът започва консултации с парламентарните партии, а след приключването им връчва първия проучвателен мандат на най-голямата по численост парламентарна сила - в случая ГЕРБ. В чл. 99, ал.2 на Конституцията е посочено, че когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател.
Ако тя откаже или не успее да предложи кабинет с парламентарна подкрепа, се преминава към втория мандат, за който няма указан срок.
Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в възлага на следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.
Когато не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок.
Пламен Киров, професор по конституционно право:

Трите опита за съставяне на правителство, както е по конституция, при нормално стечение биха отнели един месец. Разбира се, този период би могъл да е и по-дълъг, ако се разтеглят консултациите. След това се назначава служебно правителство.
После има два месеца да се проведе изборният процес и това означава, избори най-рано през март.
От насрочването на изборите с указ, до деня на гласуването трябва да са минали минимум два месеца.
Ивайло Мирчев, съпредседател на “Да, България”:

Няма да участваме в никакво друго мнозинство в това Народно събрание, защото по-голямата част от парламента се държи от Делян Пеевски. Това обяви съпредседателят на “Да, България” Ивайло Мирчев.
По думите му след изпълнението на първата точка - оставка на правителството, която са били набелязали, следва втора точка - честни и свободни избори:
“Президентът трябва да избере служебен премиер, който да не бъде зависим от Пеевски, защото е много важно и кой ще бъде министърът на вътрешните работи в служебното правителство, важно е той как се отнася с купувачите на гласове”, подчерта Мирчев.
“Ако някои си мислят, че хората с прякори отново ще купуват гласове, няма да ги оставим да дишат. Ще наводним страната с наблюдатели. Български граждани, които ще следят за честността на изборите. Няма да стане като на предните избори, това трябва да е ясно”, посочи Мирчев.
Според проучване на “Маркет Линкс”
56 на сто от анкетираните искат оставка на кабинета


Соня Диева
При предсрочни избори за НС от парламента отпаднат ИТН, “Величие” и АПС. Партиите, които влизат са 6, сочи проучване на “Маркет Линкс”. Това са ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, “Възраждане” “ДПС-Ново начало”, МЕЧ и БСП. ГЕРБ са водеща политическа сила със 17% подкрепа, но доверието в тях спада с 5% през последния месец. След тях са са ПП-ДБ с 14,7% подкрепа. Трети са “Възраждане” с 9,3% подкрепа, четвърти “ДПС-Ново начало” с 9,1% подкрепа, пети са МЕЧ с 5,3%, а шести БСП с 4,7% подкрепа. Социологът Добромир Живков от агенция “Маркет Линкс” коментира пред БТВ, че при ДПС-Ново начало също има спад с около 4%, а при подкрепящите ПП-ДБ се наблюдава мобилизация.;
Националното проучване е проведено сред 1009 лица над 18 г. в страната в периода 3-7 декември по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета. То е финансирано съвместно от БТВ и “Маркет линкс”. Освен партийната подкрепа при предсрочен вот, проучването представя данни и за обществените нагласи към протестите, за политическата ангажираност с тях и за доверието в правителството, в Народното събрание и в политическите фигури.
61% от участниците в допитването не са съгласни с твърдението, че протестите целят да всеят хаос, докато 31% са на противоположното мнение.
Против бюджета са 72% от включилите се в социологическото проучване. 11% са “за”, а 17% нямат мнение. 82% от българите посочват, че антиправителствените протести са протести срещу модела на управление. “Българското общество знае точно за какво протестира. Протестира срещу системата на управление, срещу този модел, срещу бюджета. Иска оставка на кабинета и протестира срещу лидерите на тази коалиция.” посочва Добромир Живков. Наблюдава се спад и в доверието към правителството и в премиера Росен Желязов. През януари правителството е влязло с около 27% доверие, сега то е с почти 10 пункта по-ниско. Над половината от българките граждани - 56% подкрепят искането за оставката на кабинета “Желязков”.
Доверието в политическите фигури също търпи спад. Най-голям е процентът на недоверие към Делян Пеевски - 81%. При Бойко Борисов е 68%, при Росен Желязков 56%, при Асен Василев 64%, а при Слави Трифонов 70%. Единствената политическа фигура с по-висок процент на доверие е Румен Радев с 45%.
Проучването показва ясна тенденция на политизиране на българското общество и голяма готовност за гласуване - над 3,4 милиона българи могат да излязат до урните в настоящия момент.