Как да се справим с черния пор

Неутрализиране на набезите

Обикаля околностите на селищата, реките, горите

Не изпуска старите леговища на лисици и лалугери

Опасен ли е за фермерството?

Напоследък много хора, свързани със селските райони, се оплакват от нашествието на порове. Наистина опасен ли е този хищник за фермерството и за всички, които се допират до селското стопанство? Можем ли да неутрализираме набезите му?

Основният вредител е така нареченият черен пор /неговите събратя - пъстрият и степният, са биологична рядкост у нас и не представляват никаква напаст, даже напротив, хранейки се с гризачи, регулират околната среда/. Няколко характерни описания: продълговато тяло, дълга опашка, къси крака, между очите и ушите си има жълтеникаво-бяло петно. Обикаля покрайнините на горите, околностите на селищата, реките. Дупките му са под камъни, дървета, постройки, не изпуска и старите леговища на лисици и лалугери. Черният пор е привечерен ловец: яде мишки, жаби, къртици, риби, малки птици и яйцата им. Трупа и резерви за зимата. Когато се отбранява, изхвърля воняща течност. Доста ценена е кожата му.

Всичко това, общо взето, е биология. Защо черният пор напоследък е станал хищнически активен? Нарушената природна среда е главната причина. Общата липса на храна кара животните да стават зли и ненаситни. Това се отнася и за черния пор, който не прощава на домашните птици.

Какво може да се направи срещу тази своеобразна напаст? Ако има подходяща ситуация -  да речем, сняг или мокра пръст - хищникът оставя характерните си следи. По тях може да се разкрие скривалището му - и така да се унищожи. По дирите му могат да се пуснат и кучета за подземен лов. За опитните ловци това не е проблем. Някога се използваха  така наречените сандъчени капани. Поставяха се на входните места, през които черният пор се промъква в някой курник. Полезни за ловенето на хищника бяха и малките стръвни капанчета, в които примамката беше яйце. Но сега, нали се правим на европейци и приемаме всички  техни забрани, тези методи не са разрешени.  А защо ли, като някои групи хора търпят вреди? В крайна сметка най-добре е потърпевшите да се обърнат към някой местен опитен ловец.

Куче – шофьор

В Карсън сити /САЩ/ живяло едно ловно куче, което имало твърде различни рефлекси от останалите. То обичало да се движи по пътищата, шофирайки автомобил. Често заставало зад волана на колата на стопанина си, като носело очила със златни рамки, придаващи му твърде сериозен и професионален вид. С един крак държало волана, а с другия било готово да натисне клаксона. Контролните транспортни органи го оставяли да се движи по пътищата, защото доказвало, че е много съзнателен водач.

Останал без майка

Сред природата много животни, останали без майките си, загиват. А понякога придобиват несвойствени привички. Ако малкият морски морж е загубил твърде рано майка си, няма кой да го научи да намира мидите на морското дъно. На първо време той ще се храни с мърша и различни отпадъци. Постепенно такъв морж започва да лови морски птици, риба и накрая напада тюлени. Такова хищно животно понякога е опасно и за човека. Без всякакъв повод то може да атакува лодка и да я пробие с мощните си бивници.

Врагове на дивеча 

За разлика от дивите хищници, скитащите кучета и котки не се пазят от човека. Цялото им внимание е насочено към неотклонно преследване на дивеча. Оставени на самоизхранване, те обхождат всяко кътче в полето, в гората и през цялото денонощие дебнат или причакват движещите се зайци, яребици, фазани и други полезни диви животни. Жертва на хищните им зъби стават най - често малки зайчета, дори и поотрасналите и възрастните зайци. Много по-лесно скитащите кучета и котки се справят със яйцата на яребиците, фазаните, кеклиците. Неукрепналите пилета са явни жертви на скитащите котки. Един път открили люпилото, те го унищожават без остатък. Но с присъщата си ловкост се справят и с възрастните екземпляри. Поради това срещу изключително вредната дейност на скитащите кучета и котки трябва да се води упорита и постоянна борба. Да не се забравя, че те са и разпространители на бяса.

Нека се знае, че и някои овчарски кучета се пристрастяват към преследването на дивеча. Много от тях са се специализирали в ловенето на зайци, като едни гонят вдигнатото животно, а други го пресрещат из засада и в повечето случаи успяват да го хванат. Дори някои овчари се стараят да дресират своите кучета, за да им доставят дивечово месо. Овчарските кучета са особено опасни и за малките еленчета и сърнета, които лесно откриват из гората и, естествено, ги унищожават.

Червеите като стръв

Нека обърнем поглед и към стръвта. Червеите винаги са заемали основно място сред примамките за ловене на риба. Торният червей се среща в гниещите торища. Не обитава сухи места. Понякога може да се открие и в изоставени парници. Той има мръсно червеникав цвят. Използва се като универсална стръв за всички видове риби.

Подлистникът е по-едър от торния червей. Той също е червеникав, но с виолетовосин оттенък. Намира се под купчини загнили листа, под старата слама и смет, под  дъски и греди, които дълго време не са премествани, под камъни и на други места. Рибата кълве на него с удоволствие, но лесно го къса.

Земният червей има сивобял цвят. Също е по-голям от торния. Среща се в градините и бостаните. Открива се и в крайбрежните чимове. На кукичката се задържа добре, но рибата много не го обича. И все пак е универсална примамка.

Като стръв червеите се употребяват и зиме, и лете. Ако риболовецът няма мазе, гараж, сайвант, вила, практически е невъзможно да запазва червеите. Заедно с пръстта, от която са извадени, трябва да се поставят в дървена кутийка или в дебела платнена торбичка. Пръстта не бива да е нито много суха, нито много влажна.

Ако се ловят дребни риби, на куката се поставя най-много по един червей, дори и по половин. Ако се очаква да бъде уловена едра риба, на куката се закачват няколко екземпляра /получава се т.нар. грозд/.  Необходимо е да се запомни, че червеят, нанизан с главата, дълго време остава неумъртвен, опашката му „играе” и това мами рибата.