Лъчезар Цоцорков: Човекът, който си постави невъзможни цели

“По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта ни е твърде висока и се проваляме, а че е твърде ниска и я постигаме.” 

Тази мисъл на Микеланджело е била любима на един голям българин, родолюбец, предприемач, един от най-големите български дарители и меценати: професор Лъчезар Цоцорков. На 16 октомври се навършват 80 години от рождението му и в родния му град Панагюрище ще има тържествени чествания. Трудно е да се изброят делата му, защото той е влагал еднаква страст във всичко, с което се е захващал, и го е правил както трябва, с цялото си сърце, с целия си перфекционизъм, въпреки, че си е поставял невъзможно високи цели. Една наистина ренесансова личност, предприемач с размах и мащаб, рядко срещан у нас, невъзможно съчетание между мечтател, патриот, идеалист, безкомпромисен професионалист, любящ мъж и любопитно дете, което всеки ден открива нещо ново.

Асарел Медет - първата невъзможно висока цел

Проф. Лъчезар Цоцорков завършва ВМЕИ в София, специалност, свързана с подемни машини и машини за мините. От дете показва страст към машинарии, инсталации, нещо винаги прави с ръцете си, винаги изобретява някакви приспособления - например “обсерватория” на най-високото дърво в двора на дядо си. Бил е тийнейджър, когато сам, собственоръчно, направил електрическата инсталация в новопостроената къща на майка си. За която спечелил пари, работейки през лятната ваканция. Всеки спечелен от него лев е отивал или да помага на близките си, или за книги. Когато родителите му се разделят, той заживява в една стаичка с майка си и единия си брат, и по думите му “брани като лъв един от ъглите” - неговата лична библиотека.

Умът му винаги е бил зает да създава нещо, да конструира, да усъвършенства. Първата му работа като инженер е в Миннообогатителния комбинат Медет, тръгва от най-ниското стъпало и още по тоталитарно време става директор на технологичния комплекс към комбината, а след демократичните промени през 1989 г. оглавява съвета на директорите на това предприятие. И се превръща в мотора на промените не само в Асарел Медет, но и в цялата минна индустрия.

Снимки: Архив на Фондация “Лъчезар Цоцорков”

С награда на сп. Мениджър за Бизнесмен на годината.

Неговата работа му печели уважение и партньори по цял свят! За пръв път в Европа проф. Цоцорков дава идея и план как да се извлича мед от дренажни руднични води, защото медната руда в Асарел е най-бедната в Европа. Този проект се е струвал абсурден на всички, но проф. Цоцорков успява да го реализира, привличайки чуждестранни инвеститори и от това печелят всички, включително и работниците, които притежават акции от медодобивния комбинат.

И продължава напред проф. Цоцорков: купува най-високотехнологичните машини, инвестира в система за безопасност, рекултивира земите около комбината за десетки милиони левове и засажда полета от лавандула. От бизнес на ръба на фалита той изгражда проспериращо предприятие с над 1200 работника, с екип, който споделя неговите принципи: почтеност, стремеж за усъвършенстване, неуморна работа. Днес Асарел Медет се оглавява от неговия син Димитър, който също като баща си е тръгнал от най-ниското стъпало в бранша и също като баща си е предпочел да работи в България, не в чужбина, където е завършил.

Панагюрското златно съкровище - не едно, а три! 

Милиони туристи и българи се наслаждават на едно от най-изящните, най-ценни антични съкровища, намерени по нашите земи. (За намирането му, впрочем, има много любопитна история: и тримата млади хора, които са го намерили, освен че са панагюрци, имат по една дъщеря тогава. И трите дъщери се казвали с едно име: Златка!)

Дори, когато съкровището ни пътува за експозиция в световноизвестни музеи, в България всеки българин и турист може да го види през цялата година. И това е заслуга на проф. Цоцорков, който е финансирал изработката не на едно, а на две копия на Панагюрското съкровище в естествена големина от чисто злато! Както и в модернизирането и техническото оборудване на Историческия музей в Панагюрище, където се съхранява едното копие. (Другото е в Националния исторически музей в София.) Ето какво е оставил след себе си този изключителен мъж: не яхти, самолети и дворци, а история, с която се гордеят всички българи, безценна история.

Проф. Цоцорков винаги е имал за хората от Панагюрище и за своя прочут род Цоцоркови запазено място в сърцето си. Прадядо му Стоян (всъщност оттам идва и фамилията - на Стоян галено са казвали Цоцо) бил участник в Априлското въстание, заедно с Панайот Волов, Захари Стоянов, Георги Бенковски, Райна Княгиня много други прочути панагюрци, и сега пушката му се пази в Историческия музей на Панагюрище заедно с копието на златното съкровище, направено от неговия правнук.

За своя роден край проф. Цоцорков прави още много: помага за дострояването на язовир Луда Яна, финансира ремонта на магистралния водопровод, на читалището, на проекта за газификация на района, купува машини за метене и събиране на отпадъците за Панагюрище, което днес е очарователно, чисто и красиво градче. А друг негов проект - многопрофилната болница УНИ хоспитал край града- с най-високотехнологична апаратура, с авангардни терапии и отлични специалисти, дава на панагюрци и работа, и добри приходи. И надежда, защото тук се лекуват и най-тежки онкологични заболявания, от каквото си отиде, за съжаление проф. Цоцорков, който винаги поставяше себе си на последно място в мислите и грижите си.

През 2012 г. той направил всичко, за да одобрят Панагюрище за града на Световното първенство по шахмат. Платил необходимата банкова гаранция. Но избрали Лондон, в нарушение на някои правила. Шахматът бил една от страстите на проф. Цоцорков - той е сред малцината, завършили реми с гросмайстор Веселин Топалов. В казармата старшината го будел през нощта, за да играят партия шах, спомнял си с усмивка проф. Цоцорков. Да, не успял да реализира своята мечта Панагюрище да стане градът на Световното по шахмат, но затова пък всяка година в Панагюрище се провежда Световното първенство по тенис на маса!

Танцува с дъщеря си Велислава Цоцоркова

В модерната зала, изградена със средства пак на проф. Цоцорков - Арена Асарел, в която гостуват не само спортисти, но и музиканти, и хора на изкуството. Превърната и в туристическа атракция с пеещите фонтани отпред и с единствената в България (и рядко срещана в света) прожекция на кратки видеофилми върху водното огледало на фонтаните. Там, в Арена Асарел, неговите съграждани и много гости видяха удивителна изложба - снимки на проф. Цоцорков на улични музиканти, правени по време на пътуванията му по цял свят.

Невъзможният шеф

Шахматът, ските, музиката, изпълненията му на саксофон, танците, в които е бил удивително умел, тенисът на маса, фотографията - това са само част от нещата, в които проф. Цоцорков се е стремил не просто да е добър, а перфектен. За своята 70 годишнина подарил на гостите и приятелите си албум със 70 любими песни, които сам е подбрал - от Бинг Кросби и Франк Синатра, през Шърли Беси и Едит Пиаф, Бийтълс, Лили Иванова и Емил Димитров, до Барбра Стрейзънд, Бионсе, Ейми Уайнхаус и Адел... Във всяко нещо, с което се е захващал, е влагал наистина цялото си сърце.

И е чудно как е намирал време за всичко, след като е имал и чудовищна работоспособност, след като е бил всеки ден в работния си кабинет преди всички, и е пътувал по цял свят, за да търси нови и нови възможности за бизнеса си. Възможният отговор е: намирал е най-добрите хора за конкретната работа, мотивирал ги е, давал им е възможност да растат.

Бил е на пръв поглед “невъзможен” шеф, искайки от всеки абсолютна посветеност на работата. Но в същото време е давал цялата си подкрепа и любов на хората, които са споделяли неговите принципи: лоялност, почтеност, човечност, безусловна подкрепа на всеки, които преследва мечтите си с кураж и честност. Екипът, колективната игра, общият просперитет, общонародното благо - това за него са ценностите, на които никога не е изневерявал. А въпросът, който го е измъчвал най-много и който той задавал често, е: защо българите успяваме поотделно, но не и като народ. Каквито и отговори да е получавал проф. Цоцорков, нищо не е могло да промени мечтата му да успеем като народ, като нация.

Цоцорков връх на Антарктида

На Северния полюс

Пътешествията са друга страст на този изключителен мъж. Малко хора също така знаят, че проф. Цоцорков е единственият българин, стъпил и на двата полюса. Той е подпомагал българската експедиция на Антарктида и затова, и не само затова, там има Цоцорков връх. А у нас този велик българин издигна със своята работа и създаване на стандарт в минната индустрия своя “паметник неръкотворен” приживе. Той стъпи на връх, недостигнат в тази индустрия. И ние тепърва ще опознаваме и измерваме връх Цоцорков в България и ще имаме нужда да го “изкачим” и да погледнем света от него. За да полетим към мечтата му - да успеем не поотделно, а като народ, като нация.

Фондацията

Фондация “Лъчезар Цоцорков” е семейна фондация, създадена, за да продължи делото на проф. д-р Цоцорков, който вярваше, че смисълът на човешкия живот е да оставиш света по-добър след себе си. Приживе той подкрепяше каузи в сферите на образованието, здравеопазването, културата и закрилата на деца - направления, които и днес са в основата на дейността на Фондацията.

От своето създаване през 2019 г. насам Фондацията е подкрепила над сто и седемдесет проекта на обща стойност над девет милиона лева. Вярна на убеждението, че трайната промяна изисква целенасочени и системни усилия, тя подпомага инициативи, които развиват потенциала на хората и общностите, насърчават социално-емоционалното образование, подкрепят културата и националното наследство, подобряват информираността и превенцията в здравеопазването и овластяват децата в ситуации на уязвимост.

През последните години Фондацията разшири дейността си с ново направление, насочено към насърчаване на филантропията, подобряване на дарителската среда и укрепване на неправителствения сектор в България.
Фондацията предоставя програмна, оперативна и извънредна подкрепа, като наред с това споделя опит, ресурси и знания с партньорски организации и предлага безплатни обучения. В своята работа тя се стреми към устойчиво въздействие, което създава смислена и системна промяна и продължава живия пример на своя патрон - човек, за когото добротворството бе естествен израз на отговорността към обществото.