Единственото спасение е колонизирането на съседните планети
Покойният вече Стивън Хокинг приживе многократно изказва мрачни прогнози за съдбата на човечеството, но твърдението му, че ни остават “около 500-600 години”, за да се спасим, придобива особен резонанс. Тези думи са изречени през 2017 г. по време на срещата на върха на Tencent WE в Пекин, годишна конференция, посветена на науката и технологиите. След това, общувайки с публиката чрез гласов синтезатор, физикът заявява:
“Човечеството трябва да започне да напуска Земята през следващите 500 години... Ако не намерим начин да колонизираме други планети, нашата цивилизация ще изчезне.”
Хокинг подчертава, че нарастването на населението (според прогнозите на ООН до 2100 г. Земята ще бъде дом на приблизително 11 милиарда души) ще окаже огромен натиск върху екосистемите. Човечеството вече консумира 75% повече ресурси, отколкото планетата може да възстанови годишно. Ако тази тенденция продължи, потреблението ще достигне критична точка до 2600 г. “Недостигът на прясна вода и храна, заедно с енергийната криза поради изчерпването на изкопаемите горива, ще предизвикат мащабни конфликти, най-вероятно военни. Тези събития ще бъдат последвани от унищожаване на биоразнообразието, което ще наруши напълно баланса на екосистемите”, твърди британецът.
Ученият определя изменението на климата като една от основните заплахи. Ако емисиите на CO? не бъдат намалени, средната температура може да се увеличи с 4-6°C до 2600 г., което ще доведе до топене на ледниците и покачване на морското равнище с десетки метри, увеличаване на екстремните метеорологични явления (урагани, суши) и превръщането на тропическите региони в необитаеми зони.
Хокинг сравнява Земята на бъдещето с Венера, където парниковият ефект е създал повърхностни температури над 450°C. “Наближаваме повратна точка, след която глобалното затопляне ще стане необратимо”, предупреждава той.
Опасно изобретение
Но климатът е само част от пъзела. Представете си, ако изкуственият интелект, създаден да решава нашите проблеми, внезапно си постави свои собствени цели. Хокинг се опасява, че изкуственият интелект може да излезе извън контрол, превръщайки се в “най-лошото изобретение в историята”. Интелигентните алгоритми, контролиращи електропреносните мрежи, оръжията или фондовия пазар, могат да сринат цивилизацията за часове, предизвиквайки глад или ядрен конфликт. Хокинг, между другото, нарича последното вечна заплаха: дори малка регионална война с използване на атомни бомби ще обгърне планетата в “ядрена зима”, унищожавайки селското стопанство и потапяйки човечеството в ледников мрак.
Ами ако катастрофата дойде от дълбините на космоса? Земята, като песъчинка в океана, е беззащитна срещу астероиди, слънчеви изригвания или гама-лъчеви изблици - експлозии, които изгарят атмосферата за секунди. Например, астероид с размерите на този, който унищожи динозаврите, удря Земята приблизително веднъж на всеки 100 милиона години. И въпреки че НАСА тества системи за отклоняване на астероиди, все още липсва надежден щит срещу космически заплахи.
Но основната опасност, според Хокинг, се крие в самите нас. Той вярва, че човечеството е обречено, освен ако не се превърне в междупланетен вид. “Трябва да колонизираме други светове, за да оцелеем”, казва британецът. “Това е нашата застрахователна полица.” До 2600 г. пренаселването и огромната консумация на енергия биха могли да превърнат Земята в “гореща топка”, където животът ще бъде невъзможен. Мечтата му за куполообразни градове на Марс или станции близо до Проксима Кентавър не е научна фантастика, а единственият шанс. Ученият вярва, че след 500-600 години технологиите ще ни позволят да пътуваме на светлинни години, но само ако действаме сега.
А сега на къде
Но къде точно в необятната пустиня на космоса можем да опънем палатка? Първата спирка ще бъде Луната - студена и безжизнена, но близо.
Само три дни полет и ще стоим под черно небе, обсипано със звезди с форма на диамант, и лед под краката ни. НАСА мечтае да построи станция тук, стартова площадка за спринт към Марс. Червената планета, нашият съсед с ръждивите си пясъци и каньони, вече привлича колонизаторите. Но Марс не е рай. Слабата му гравитация ще отслаби костите, радиацията ще прогори скафандрите, а бурите, които вдигат прах с месеци, ще принудят хората да се крият в подземни тунели. Ако Марс ви се струва твърде екстремен, какво да кажем за Венера?
Повърхността є е истинска бездна: чудовищно налягане, дъждовете от сярна киселина разтварят скали, а температурите топят олово. Истинските съкровища на Слънчевата система се намират по-далеч. Европа, спътникът на Юпитер, крие под ледената си обвивка океан, два пъти по-голям от обема на земните морета. Гейзери, бликащи от пукнатини, изпращат вода в космоса, която е много вероятно да съдържа микроби.
Като цяло, трябва да мислим за космическата колонизация и да не я възприемаме като бягство. По-скоро това ще бъде еволюционен скок, който ще превърне човечеството в междупланетен вид и ще ни попречи да изчезнем като динозаврите.