Луи XV или как нагонът закопава абсолютната монархия

Суверенът-сексманяк предпочитал да му водят девици, за да не прихване срамна болест

Фаворитката мадам Помпадур управлявала и Франция, и била сводница на краля

Хубавата и образована Жан Антоанет наистина спечелила сърцето му

Тези дашни жени с благородни корени, често омъжени за високопоставени държавници

Знае се, кралете никога не са оставали без любовници, но само във Франция тези жени са били институция с определена социална функция и политическа роля. И в обкръжението на коронованата глава са ги наричали фаворитки, тоест предпочитани, избрани, любимки, като е нямало никакво значение дали произходът им е бил знатен или съвсем обикновен. Държавната необходимост е принуждавала краля да сключва брак без любов, елегантно казано с партньорка със студено-синя като неговата кръв и той е търсел желаните емоции и безметежния физиологичен екстаз другаде, при червена, истински гореща кръв. И дали заради слабостта на монарха към обикновено винаги младата и хубава жена като секс-партньорка или поради предпочитането й за интелектуална дружка, но лека-полека в двора му тя заемала мястото на кралицата, приета безпроблемно дори от самата нея.

Та след починалата скоропостижно от мистериозна болест Мари-Ан - петата от сестрите Несл, които младият Луи XV прекарва през леглото си една след друга и ги прави свои официални любовници, понякога две наведнъж, сърцето му се разтапя по двайсет и три годишната Жан-Антоанет Поасон. Това е митичната мадам дьо Помпадур, провъзгласена от краля на Франция за херцогиня с името на подареното й малко феодално владение, която през последните два века и половина се е превърнала в нарицателно за фаворитка. Тоест за любима №1 на силен и влиятелен мъж, при това застоявайки се край него през изключително дълго за една едно прелюбодеяние време - в конкретния случай почти 20 години.

Мадам Помпадур опитвала всякакви афродизиаци.

И в последствие тази жена става главна героиня на биографии, романи, филми, дори на тв-сериали, като човек започва да се чуди на какво се дължи това преклонение пред една, грубо казано, скъпо платена проститутка? В живота си след кончината й Луи XV ще има за фаворитка и такава - значи “ескорт”, както днес наричат добре обгрижваните с пари и подаръци жрици на хайлайфа, като тя ще бъде единственият допуснат до смъртния му одър човек. Но графинята дьо Бари не става легенда като мадам дьо Помпадур, защото изглежда освен “тайнството” между дългите бедра, за се извисиш в мит са нужни много други качества - физически, психически, комбинативни, интелектуални и дори визионерски. Които Жан Антоанет Поасон изглежда е притежавала в изобилие - поне така твърдят историците из Хексагона.

Давайки си сметка, че Луи XV не може да живее и ден без секс, след смъртта на Мари-Ан Несл придворните дами във Версай го подлагат на брутална обсада с цел да спечелят поне за една нощ благоволението му и след това да започнат да се изживяват като кралски любовници. Но тези дашни жени с благородни корени, често омъжени за високопоставени държавници и смятащи прелюбодеянието за повече от нормално похождение, остават разочаровани, тъй като владетелят вече си бил харесал красавица от низвергнатата от аристократите парижка буржоазия.

Графинята Шарлот дьо Шоазел Бопре.

Родена била тя през 1721 г. с цитираното тривиално фамилно име “Поасон”, което може да бъде преведено на български като “Рибарова”, омъжена била за бирник и имала малка дъщеря. Запознали се с по-възрастния от нея с 11 години крал на бал с маски, като той бил съблазнен от нейните умения да разговаря компетентно по най-различни теми, от изтънчения й вкус и от нейната деликатна красота. Ами влюбил се не на шега Луи XV, защото хубавата и образована Жан Антоанет наистина спечелила сърцето му и за да я въведе във Версай като равна на останалите придворни, както стана дума, през 1745 г. той я окичил с титлата “маркиза дьо Помпадур” - на името на дареното й имение. Веднага след това суверенът я обявявил за негова официална фаворитка и я настанил в апартамент във Версай, който се намирал над неговия. Според легендата двете жилища били свързани с тайна стълба, позволяваща на влюбените да се срещат, когато си поискат без да ги усети дори прислугата им.

Разбира се, в обкръжението на владетеля започнали да се вихрят скандали, тъй като според писаните и неписаните правила на френската монархия в редиците на придворните можело да бъдат приети само мъже и жени, в чиито вени течала синя кръв поне от три века. Но кралят веднага парирал набиращото скорост недоволство от избора му, като не само изолирал противниците на връзката с неговата любимка - за да натрие носа им, той й купил за комфортното й пребиваване в Париж при нейните престои там новопостроения и шикозен палат Д’Еврьо. Той и днес е в центъра на намиращата се на двайсетина километра от Версай столица на Хексагона - това е Елисейският дворец, който от години е обитаван от президентите на Френската република!

След този малък дворцов скандал благородниците на Франция обявили открита война на новата фаворитка, но въпреки презрението на аристокрацията, изтънчената компаньонка станала още по-близка на Луи, при това за години напред. Никак не й е било лесно, тъй като си била създала много врагове във Версай, а освен това и в общото им легло със зарязалия напълно кралицата си суверен, нещата не били много розови. Ами според приближени до суверена историци маркизата била фригидна и живеела в постоянен страх да не би да не може да задоволи подобаващо похотливия крал и да загуби престижната си позиция в двора.

Например говорело се в тази връзка, че Мадам Помпадур опитвала всякакви афродизиаци - подложила се била тя на любопитна диета от бели трюфели, сърбала до полуда супа от целина и поглъщала огромни количества ванилов шоколад. Но нито един от опитите й да събуди чрез всевъзможни мурафети заспалата у нея страст не се оказал успешен, може би и защото здравето й било крехко и тя често се разболявала. Така през 1750 г. фаворитката взела драстично решение - от любовница на краля, да стане негов най-близък приятел и съветник. Явно давайки си сметка, че Луи я обича безкрайно и се нуждае от нея, тя споделила терзанията си с него и веднага получила очаквания положителен отговор на предложението. И това се оказало изключително хитър ход, тъй като Жан Антоанет Поасон не само останала най-доверения човек на владетеля, издигнат официално и в ранг на първи съветник, но на практика тя започнала да командва държавата. Именно към нея трябвало да се обръщат придворни, министри, висши военни и посланици, за да получат бързо решение на проблемите си или да получат ауденция при краля.

Споделяйки пък високо хуманните идеи на философите от Френското Просвещението, тя настояла Луи XV да защити куп мислители, критикувани заради революционните им идеи, като начинанието веднага се увенчало с успех. И благодарение на нея бързо се прочули станалите по-късно легендарни исторически фигури като например Волтер - прочутия философ, драматург, писател и поет Волтер, като математика, физика, астронома и философа Жан Батист Д'Аламбер, като автора на първата публикувана и свръх модерната за времето си “Енциклопедия” - Дени Дидро и др. Мадам Помпадур дала също така указания на кралските архитекти как да препроектират площад “Луи XV” - днешния “Конкорд” в центъра на Паориж, по нейни скици били построени дворци и широки булеварди. Въобще никога преди, а и след това, в историята на Франция не имало друга такава фаворитка, която да се раздава всеотдайно в името на възхода на страната си, ех, окриляна от голямата, станала с времето платоническа любов на един крал.

Платоническа, платоническа, но когато си надарен с божествена вирилност, както се говори за Луи XV, тя се нуждае непрекъснато от омаломощаващи я пристани, като мадам Помпадур се натоварила и с тяхното осигуряване. Ами според хроникьорите от XVII-ти век тя започнала да води лично млади девойки на краля, при това девствени, явно страхувайки се да не му лепнат някоя тежка срамна болест, както по онова време често се случвало във висшето общество на кралството. Но за конкретните инициативи на прочутата фаворитка ще стане дума следващата събота, като сега ще бъде отворена една скоба, за да бъде напомнено, че конкуренцията дори и във Версай винаги била будна. И всячески се стремяла да изгони Жан Антоанет от мястото й на пръв кралски съветник и довереник, за да бъде то заето от друга дама, способна да задоволи щенията на помогналите й да се докопа до мечтаната позиция царедворци. Та изглежда научавайки по някакъв начин за загърбения секс при все така превъзходните отношения на Луи XV с херцогинята, да натрапи на краля нова пищна и страстна фаворитка най-напред се опитал неговият министър Марк-Пиер дьо Воайер дьо Полми д'Аржансон.

През 1752 г. той назначил за придворна дама на дъщерите на владетеля прелестната и пламенна графиня Шарлот Розали дьо Шоазел-Бопре - надявал се висшият чиновник тя да привлече вниманието на краля, за да запази той позициите си във властта. И наистина още щом я видял в компанията на неговите момичета, суверенът я харесал, като въобще не се поколебал да я вкара в чаршафите си. Още повече, че от година и повече фаворитката му не ги топлела и той оставял това да правят “случайни попадения”, който утешавали нагона, но въобще не палели сърцето. Според не един и двама историци обаче графинята Шарлот дьо Шоазел Бопре изправила за пръв път Мадам Помпадур пред опасността да бъде “шкартирана” и заменена на официалния й пост от младата и страстна съперничка. Тя се отдала на краля през лятото на 1752 г. в двореца Фонтенбло, където двамата се забавляват на няколко пъти за по два три дни, като Луи хлътнал яко по сексапилната красавица.

Междувременно обаче роднина на коронясания с рога съпруг на Шарлот - граф Шоазьол-Бопре, разкрива на мадам Помпадур комплота за подмяната й, като тя от своя страна настоява пред краля да изгони възлюбената си от двора. Владетелят разбира се не го прави, но за малко, тъй като веднъж насладила се на коронованите обятия, графинята започнала да парадира из Версай, че била спала с Луи, научили го го за беда дори дъщерите му, на които тя била нещо като възпитателка. А кралят бил известен с непоносимостта си към недискретността, особено що се отнася до случващото се в личните му покои, ядосал се и сам изгонил иначе прелестната Шарлот от двора.

Но за съжаление преди да вземе изцяло в свои ръце намирането на девойки за уталожването на нагона на Луи XV, мадам Помпадур била изправена пред още едно подобно изпитание. Защото ако графинята Шоазьол-Бопре била първата жена, която била третирана сериозно като съперничка на Мадам дьо Помпадур, имало и следваща на име Мари Ан дьо Коаслен, която обаче със сигурност се оказала последната. Тя била дъщеря на маркиз, женена била за херцог, който обаче бил импотентен поради рана в слабините и се била върнала да живее с родителите си.

През 1755 г. с нея се запознава принцът Франсоа дьо Конти, който я прави своя любовница и след като й се наслаждава подобаващо, я издига за негова кандидатка да замени фригидната Жан Антоанет като фаворитка на краля. Хубавицата успяла да преспи с Луи XV - нещо, което въобще не било трудно за надарените със сексапил френски аристократки и из Версай започнало да се говори, че най-после суверенът си бил намерил достойна заместничка на ненавижданата и мощна мадам дьо Помпадур. В крайна сметка обаче заговорът на принц дьо Конти се провалил и Мари Ан дьо Коаслен била принудена да напусне двора, явно притисната от все така влиятелната си съперничка. Която вече била твърдо решила, че не може да остави на случайници леглото на краля и както стана дума, започнала да се грижи лично за новите му попълнения.

/Следва следващата събота/