Как станах китаец

Всичко върху мен и наоколо е от Фабриката на света

Доналд Тръмп се опитва да спре тази инвазия. Не е първият опълченец в американската история

Тази сутрин видях в огледалото, че имам дръпнати очи. „Станал си китаец!“, правилно отбеляза жена ми. Разгледах се старателно, за да установя генезиса на тази етническа трансформация. Всичко върху мен от глава до пети е китайско. От Фабриката на света, както наричат необятната страна.

После излязох на улицата, и там същото. Китайски дюкянчета предлагат домашни потреби за по един лев. В други гозби с ориз, които променят физиономията. Как няма да станеш китаец?

Доналд Тръмп се опитва да спре тази инвазия. Не е първият опълченец в американската история. Неговите предци също са слагали китайска стена пред нашествениците. Така е, когато се строи трансатлантическата железница Юнион Пасифик. Китайците наводняват щатите, за да поставят траверси и релси. После отказват да се върнат обратно, а правителството със закон им  забранява да се заселват.
Американският челен опит е използван у нас от Петко Каравелов. На 20 февруари 1901 г. идва на власт негово правителство. Първата работа на новия кабинет е да изготви „Закон за  изменение избирателния закон“. В него е записана поправка за премахване на циганския вот.

Дотогава глава І, член 4, алинея 6 и 7 забраняват да гласуват „съдържателите на блуднишки домове и просяците“. Сега е добавено: „в това число и циганите, които нямат постоянно местожителство, а така също и ония, на които семействата се занимават с просия“.

Бурни дебати нажежават до червено пленарната зала. Част от депутатите подкрепят рестрикцията, други са против. Защото открай време в коридорите на властта се влиза с решаващия мургав вот.

В сюблимието на тази реторика на трибуната се изправя Петко Каравелов. „Още няколко думи ще кажа за осветление – вдига показалец той. – Ако американският народ не допуща нито един китаец да се засели в Съединените щати, то аз мисля, че желателно е да не се допущат и у нас циганите-чергари да се преселват в България. Нямаме нужда от избиратели на една ниско културна нация."

„То не е нация!“, поправят го от залата. Каравелов си записва да провери в енциклопедията що е то „нация“ и продължава: „Ако се изселят, ще направят много хубаво за нас. Ако една американска нация не допуща такова нещо за китайците, то ние действително ще направим добре, ако махнем циганите, които не са способни за никаква работа.“

Американският пример убеждава аудиторията и тя приема да са без право на вот „съдържателите на блуднишки домове и просяците, в това число и циганите нехристияни, както и всички ония цигани, които нямат установено местожителство“.

Ето как при определени обстоятелства китайците могат да бъдат полезни. В повечето случаи обаче са вредни. Такова е поругаването на една от най-красивите сгради в столицата.

През 1949 г. признаваме Китайската народна република. Малко по-късно у нас пристига тяхната дипломатическа мисия. Настаняват я в Малкия дворец срещу Софийския университет. Този шедьовър на архитектурата е заръчан от милионера Димитър Яблански на австрийския архитект Фридрих Грюнангер.
Лентата е прерязана през 1907 г. Палатът на Яблански е решен в бароков стил с ренесансови елементи на украсата, а интериорът е в рококо. Мансардният етаж е акцент в художественото оформление на сградата, разнообразено с балконски перила от ковано желязо и скулптурни орнаменти с женски фигури. Те са дело на декоратора Андреас Грайс.

Негова е и вътрешната украса, която не е по вкуса на китайските маоисти. Изчукват декорациите и лепят петолъчни звезди. Оформят кътчета с червени драперии и лика на Мао Дзедун. Там рецитират постулатите на Великия кормчия.

В Малкия дворец са осъществени мероприятия на високо ниво. През 1952 г. сключват първите междудържавни спогодби между НРБ и КНР за търговията и културата. Пусната е директива усилено да се изучават двата братски езика български и китайски.

Есента на 1954 г. за Пекин заминава делегация, съставена от членове на Политбюро на БКП, водена от Райко Дамянов. Същата година България приема тяхна група, оглавявана от заместник-председателя на Държавния съвет на Китай Дун Биу. През 1958 г. се осъществява посещение на Вълко Червенков в КНР. Нашите остава цели 32 дни на ориз, а връхна точка е лична среща на Червенков с Мао Дзедун.

Враговете на прогреса обаче не спят. Отношенията между София и Пекин се нарушиха от китайско-съветския разрив, кулминирал във въоръжени стълкновения през 1969 г. България категорично застана зад СССР. Тогава отново пострада Малкият дворец на посолството. Наредиха да хвърляме домати и яйца по историческата сграда.

Въпреки конфликта търговските връзки бяха съхранени. Сред стоките, внасяни от КНР бяха памучни, вълнени и копринени изделия, чай, хартия, сапун и термоси. Със сапуна да мием термосите. През 1970 г. нашият външен министър Иван Башев предложи цялостно нормализиране на взаимоотношенията. ЦК на БКП го потвърди с решение № 588.

През 1986 г. между НРБ и КНР беше подписано споразумение за развитие на научно-техническото сътрудничество. Година по-късно самият Тодор Живков посети Китай. Първият подписа спогодба в областта на културата и консулска конвенция. Благодарение на тях много български студенти завършиха образованието си в Китай.

Пак по това време у нас пристигна генералният секретар на Китайската комунистическа партия Джао Дзъян. Беше приета спогодба за безвизов режим и споразумение за радио-телевизионно сътрудничество. Да се излъчват новини на двата езика от Шанхай до старозагорското село Шаново.

През август 1990 г. китайският заместник-министър на външните работи Тиан Зенгпей посети България за редовни консултации. Беше постигнат консенсус, че няма конфликт на фундаментални интереси и че продължаването на развитието на всестранните отношения между Китай и България е от общ интерес.

След посещението на президента Румен Радев през 2019 г. в Китай отношенията достигнаха най-високото ниво – стратегическо партньорство. Стратегическо, защото Китай ни залива с рог на изобилието. Фланелки, които след едно пране стават на парцал. Обувки, на които след един ден носене подметката липсва. Този внос не се облага с митото на Тръмп, дори изобщо не се облага с мито у нас.
„Няма страшно, всички ще станем китайци“, успокои ме жена ми и отиде до магазина за един лев.