Кали: Приятелят ми е изключително зрял, въпреки че е по-млад от мен

Галина Иванова стана известна с артистичния си псевдоним – Кали, който е измислен от Слави Трифонов.Това не е първият псевдоним, с който се изявява. В периода 1993 – 1994 г., тя работи във Виена като певица в гръцка таверна, където е известна като Ана-Мария. В австрийската столица тя взима уроци по джаз пеене при композитора Александър Пантеловски, който остава впечатлен от таланта й, като дори й издава диплом за преподавател по джаз от името на лицензираната си школа. Кали добива огромна популярност с дебютния си албум „Вземи ме“, който излиза през 1998 година. В него е включена и песента ѝ „4-4-2“, която става супер хит и футболен химн.

През следващата година на пазара се появява и вторият ѝ албум „Парфюмът“, който носи името на дуета й с легендарния Стефан Данаилов. Следващите й албуми затвърждават позициите й сред водещите имена в попфолка. През 2000 година певицата ражда първия си син – Георги. Девет години по-късно се появява и вторият – Марк, а най-малкият – Александър е роден през 2014 г. В същата година певицата става дипломиран магистър по психология в Софийски университет.

- Кали, новият ти музикален проект е в стил „Болкан Латино Джаз“. Как се реши на тази рискована промяна в жанра и трудно ли ти беше да намериш съмишленици?
- Истината е, че аз взех от попфолка каквото можех да взема. Струва ми се, че музиката попфолк, макар че в момента има медиен подем всъщност е в сериозен застой – нищо различно не чувам да се случва, а и тази електронна обработка на гласовете толкова ги уеднаквява. Това, което се отличава е дуетът на Азис и Галена, всички други се страхуват да излязат от рамката. Музиката трябва да търпи развитие и колегите в попфолка трябва да са по-смели. Много от тях имат таланта да пеят, обаче композиторите правят едно и също. На мен ми беше най-трудно да събера съмишленици, с които да експериментираме и да направим нова музика. Хората, които първи ми се довериха са четиримата музиканти от БМХ бенд. Те не са от попфолк жанра, а от поп, джаз и фънк музиката и имаха желание да направим нещо ново и различно у нас, а защо да не дадем своята заявка и извън пределите на България. В днешно време, когато животът поскъпва и всичко скача нагоре, аз се осмелих да събера 12 човека, с които на първи април ще се качим на сцената на „Мюзик Джам“ за първия ни концерт. 

- Какво да очакват зрителите от този ваш първи концерт и новото ти музикално амплоа означава ли, че късаш с попфолка, или това е само временна пауза?
- Концертът ще е с 15 авторски композиции на основата на етно-латино-джаз музиката. Сред тях са включени и парчета от преди доста години, които обаче сме преработили с нови аранжименти и интересно звучене. Всички, които искат да чуят нашата група „Калиграф“ – все още има билети в мрежата на „Ивентим“ и съм убедена, че няма да има разочаровани, но и кючек няма да има. (Смее се.) Едва ли ще се върна отново към попфолка - не виждам перспективи в развитието на жанра, както е в Гърция например, където публиката много харесва живия саунд. Ако нещата и у нас се развият така – бих пяла попфолк, но с този плейбек и изкуствено звучене – не, отказвам се. Колкото и рисково да е сега с новия стил, готова съм да поема риска! Не се страхувам как ще се приеме, защото съм вложила много любов и не би трябвало нещо, направено с толкова любов да не се хареса. Само ме притеснява това, че българите са малко трудна публика – ние сме изтъкани от предразсъдъци и казваме: „Тази чалгаджийка сега джаз ще ми пее – откъде-накъде?!“ А пък чалгаджиите: „Тази сега ще ми пее еди-какви си песни, ама без кючек!“ Очаквам такива реакции, но вярвам и че ще има и ценители. След като представя „Калиграф“ на концерта ни на 1-ви април, започваме работа по нов проект - с малко повече балкански елементи.

- Днес, много твои колеги апелират за мир. Мислиш ли, че политиците ще чуят този апел, или те нямат интерес от това?
- Със сигурност не оставам встрани от събитията, които вълнуват целия свят, но не мисля, че обикновените хора знаем дали този конфликт е на базата на интереси, или на политическо его. Преди това две години слушахме главно за този вирус, който ни убива, а сега за войната… Моят принос е да правя хубава музика и да разведрявам хората, ако бях лекар щях да отида да лекувам, но колко хора умряха от вируса, а колко от нищета… Толкова българи се чудят как да оцелеят - това не е ли геноцид, или война на политическата върхушка към собствения ни народ. Аз съм пацифист и филантроп и мога да апелирам за мир и любов с музиката си, а не за агресия. Сега съм избрала песни с позитивно съдържание, в които се пее за любов, а не „ще пребия тази, щото ми е взела мъжа“, или други подобни теми, които се тиражират напоследък.

- А на децата ти как им се отрази всичко това – първо пандемията, а сега и войната в Украйна?
- Пазя ги от тези неща, като се старая да запълвам ежедневието им във все още мирното време, в което живеем. Говоря им, че не е задължително да караш хубава кола, или да имаш скъпа къща, за да бъдеш щастлив. Би било хубаво, но не трябва да завиждаш на богатите, а да мислиш какво ти не си направил, за да имаш този стандарт на живот. Супер глупаво е да завиждаш, без да знаеш цената, която те са платили – едни с личното си щастие, други работят като волове, а трети буквално жертват себе си и си отиват много млади… Да, виждаш човека, че отива на ресторант и харчи много пари – имам приятели с успешен бизнес, но виждам, че те се убиват от работа. Трябва да възпитаме децата да бачкат от малки и много да учат - да се реализират в добър университет, но в живота е необходима и доза късмет, обаче той идва при тези, които работят за него, а не при тези, които мрънкат и плюят. Днешното  поколение сякаш е лишено от емоции и мечти, благодарение на този дигитален свят, който ни заобикаля, но и ние сме отговорни за това. 

- В твоя нов бенд е и бащата на трагично загиналия млад изпълнител  Денис Теофиков – Атешкан Теофиков. Близки ли сте с него и има ли много лъжи, които се изговориха около случилото се с Денис?
- Той беше доскоро в бенда, но продължаваме да бъдем много близки приятели и често се събираме. Сега, на концерта ми на 1-ви април – Атешкан, Скилър, Ривърмен и един перкусионист също ще направят един пърформанс. С Атешкан имаме еднакво отношение към музиката, но той е виртуоз и иска да е солист - не може само да акомпанира на китара и това ни раздели, което не означава, че утре няма да направим пак нещо заедно. По повод Денис – краят дойде и всички сме отговорни да се случи това. Много се спекулира покрай кончината му, но истината ще излезе и ще се разбере. Тъжното е, че загубихме най-добрия мъжки вокал в този стил, а и не само в попофлока. Родителите на Денис са изключителни хора и заедно с тях направихме ютюб канал и фондация - от канала ще се генерират средства, за да помогнат на млади хора, които не могат сами да управляват таланта си. Има някои физически живи млади хора, но душевно мъртви – нямаш мечти, убива те депресия, а и тези социални мрежи, в който наблюдаваш нереален живот също имат негативно влияние. 

- На теб самата, как ти влияят този хейт и негативизъм, които изобилстват в онлайн пространството?
- Хейтът ме мотивира! Ужасно съжалявам, че не разполагам с техническото време да пообщувам с всеки един, който ме хейти без да ме познава. Много хора ме хейтят, но не мога да мразя – огорчена съм и ми е мъчно за тях, а не за себе си. Аз се разстройвам само от личния ми хейт към самата мен в моментите, когато правя неща, които не харесвам. Това, че някой ми вика „проста чалгаджийка“ - защото съм пяла чалга и съм изпяла една торба простотии е цена, която си плащам! Хората, които са се докоснали до простотиите ми имат основание да ме нарекат така, но аз съм си взела поука и съм се променила, а някои не се променят цял живот и си умират прости. Не им се сърдя, ако е на база само на тези песни, но да ме съдиш и да ми викат „проста к…а“, защото съм имала 3 деца от различни бащи, като не знаят за какво става въпрос – това вече не е ок! Аз си гледам децата - не съм ги изоставила, уча ги и се грижа за тях, разбира се, бащите им също помагат. 

- Известни попфолк изпълнители не крият, че имат носталгия към времената на мутрите, когато са пяли върху килим от банкноти и са получавали баснословни бакшиши. Ти самата изпитваш ли подобни емоции?
- Не, изобщо! Това си бяха неща за времето си и към днешна дата нямат място в този свят. Вместо да имат носталгия към бакшиши, по-добре да си помислят как да изкарат тези пари, но не като правим бози. Ако в попфолка започнат да правят концерти - ще избият рибата, но концерт не се прави с плейбек, а както аз ще го направя на първи април, но това е много работа и изобщо не е лесно. Мисля, че няма кой да се хвърли в това, защото пътят днес е следният - даваш 10 000  на даден композитор, после още 10 000 за един клип и стават 20. После парчето ти се налага по едни други механизми и като те поканят на четири участия за по пет хиляди  и вече си  избил тези пари. За какво ти е да се бъхтиш и да търсиш музиканти, да се трепеш, без да си наясно дали ще избиеш инвестициите?! Хората искат да им е лесно и едва ли някой в попфолка ще направи такива концерти. 

- Мислиш ли, че това се отнася и за днешните футболисти? Сега липсват поводи за написването на песни, като тоталния ти хит „4-4-2“?
- И българският футбол е на този хал поради тази причина - ако си си мечтал да си футболист, за да си супер татуиран и да сваляш известни манекенки - няма как да имаш трансфери за милиони! Всички гледат Роналдо как живее, а защо не гледат на Роналдо как е протекъл живота и денят му - как зверски тренира. Кой ще стане в 6 часа сутринта като него да тича, или ще внимава педантично какво яде всеки ден – просто всичко при него е футбол!

- Някои твои колежки прекалиха с корекциите и вече не приличат на себе си – ти няма ли да се включиш в този тренд?
- По отношение на корекциите не съм против. Смятам, че няма нищо лошо в това, човек да се възползва от развитието на естетичната и пластичната хирургия, когато му дойде времето и ако нещо ти създава непреодолими комплекси. Приемам корекциите на Камелия – тя се чувства по-добре сега и изглежда добре. Обаче момичетата, които сега прекаляват с филърите, един ден горко ще съжаляват, защото на една възраст от 40 плюс, те вече се резорбират и когато остареят стават едни неприятни издутини. Като му дойде времето сигурно и аз ще си отрежа провисналата кожа и ще си оправя лицето, но може и да не го направя, защото в тази нова музикална посока, която сега съм поела - нямам нито екстеншъни, нито изкуствени мигли. Всеки ме пита какво съм си правила на лицето – нищо, мажа се с масло от шипка, или от кайсия и правя йога за лице. Преди съм си правила и мезотерапия. Една приятелка скоро ме попита какви мигли съм си сложила и се шашна, че са ми естествени и само серум за мигли съм използвала. Чипите нослета те правят да изглеждаш по-млад, а аз - слава Богу съм се родила с такъв нос. Отдавна съм си слагала филър в устните, но той се резорбира с времето. Ако искаш да си богат -  работи здраво от млад, ако искаш да си с млада кожа, а пушиш – недей пуши. Джейн Фонда без корекции зле ли изглежда – не!

- Тази мания по перфектната визия и фигура напълно е завладяла интернет пространството, въпреки че често тя е в резултат на обработка на снимките...
- Преди бях напълняла с 15 кг., заради здравословен проблем и хаповете, които трябваше да пия по тази причина, но се подложих на глад и отслабнах с осем килограма. Сега продължавам и се лишавам от почти всичко. Да, лесно е да се изпилиш в социалните мрежи, но какво правиш като отидеш някъде на живо - страшно е! В мрежата повечето се показват изфинени и с обработени снимки, а младите момичета подражават сляпо и така се появяват анорексии, защото днес ако не си кльощав – край! В  интернет виждаш, че дадена мацка е топ красавица, но ако си от село няма къде да я видиш каква „красавица“ е всъщност на живо и така се създават изкуствени стандарти за външен вид. Една страна, като Норвегия, или Исландия беше въвела закон за социалните мрежи, че ако качиш обработена снимка - трябва да се пише, че е обработена. Иначе, всички имат целулит, защото световната индустрия слага такива стабилизатори в храните, че няма как да нямаш, но защо това трябва да те определя какъв човек си?!

- Ти имаш три момчета – те по какво приличат на теб? Не ти ли се иска да си имаш и едно момиче?
- Да ти кажа честно, мои приятели също са ме питали дали не искам и едно момиченце. Казвам им, че не съм отказала да раждам още, но не си мечтая за момиче, защото не знам как се процедира с тях! Свикнала съм с моите три момчета, знам как се отглеждат и ми е приятно само с мъже – музикантите ми са мъже, шефовете на заведенията също, брат ми, приятелят ми – по-лесно ми е да живея в мъжки свят. Синовете ми са взели от мен емоционалността – и тримата са супер емоционални и прибързани, като мен като бях по-млада. Талантливи са – големият ми син рисува хубаво и прави музика, но не иска това да става публично достояние, въпреки че съм убедена, че ще е успешен. Иначе е спортен тип и тренира бокс, а в 9 часа вечер също ходи в гората да спортува. Обича и да чете книги, не пие, не пуши и не понася попфолк - различен е от повечето момчета на 22 години. Преди, като го питаха: „Слушаш ли майка си?“, той отговаряше: „Не, аз чалга не слушам!“ Не понася органически тази музика. Веднъж беше дошъл с приятелите си на мое участие, но забелязах такава апатия в погледа му, че след първата част го попитах дали му харесва, а той: „Мамо, много си забавна, но не издържам тази музика!“  Средният ми син пък много обича кючеци - съсипана съм от това, че той харесва кючек като „1000 пъти“, а третият, който е на осем години - харесва рок! (Смее се)

- А какъв е мъжът до теб?
- Мъжът до мен предпочита да остане в сянка, това е неговият избор. Толкова емоционално овладян човек досега не съм срещала, а е и много красив – затова си го пазя и не го показвам. (Смее се.) По образование е фармацевт и е изключително зрял, въпреки че е доста по-млад от мен, но това са само години. Той е изключително умен, ерудиран и надраснал възрастта си – дава ми стимул и ме подкрепя да правя това, което обичам. Аз отдавна не се изявявам в попфолк средите и нямам доходи, така че да не си помисли някой, че съм много богата и той затова е с мен. Приятелят ми  е трейдър и за рождения ми ден, вместо да ми подари часовник, той ми подари такъв курс, но в момента съм го изоставила, въпреки че продължавам да търгувам с акции.

- Какво научи за любовта през годините?
- Ами, тя любовта с всеки един човек е различна. Това, което разбрах е, че няма как да осъвместиш нощната работа с истински семеен живот – няма нормален човек, който би приел жена му в два през нощта да е на сцената. Истинската любов между двама е нещо лично и тя трябва да бъде съхранявана, за да оцелее – моите крака са само за моя мъж, моите гърди също са за моя мъж, а не за публиката - не трябва да изкушаваш публиката с това. Имам клип, в който съм чисто гола, въпреки че не се вижда нищо,  но тогава ми е било друго мисленето и бях независима. Той произлиза от здраво семейство, без разводи и е много търпелив – много се уча от него. Заслужава си да полагаш усилия, за да съхраниш любовта. 

- В какво вярваш и случват ли ти се чудеса?
- Вярвам в това, че всяко нещо, което е направено и помислено с любов неизбежно ще се случи. Вярвам в това, че светът ще стане по-добър, но не вярвам, че българските политици ще оправят страната ни - хората сами можем да си помогнем. Вярвам, че ще успея да отгледам прекрасни момчета, изключително позитивна съм и не изпадам в депресии. В депресии изпадат хора, които нямат какво да правят, аз ставам в 7 сутринта и започвам да работя. Имам три чудеса в живота - трите ми деца!  Следващо чудо ще е, ако мога да имам още деца и да ги съхраня! Ако от мен до човека, с който разговарям има разстояние от един метър - това е моят периметър за правене на мир. Моят апел е - правете любов, а не война!