В ход за укрепване на националната си отбрана Литва обяви планове да увеличи разходите си за отбрана до между 5 и 6 процента от брутния си вътрешен продукт (БВП), като се започне от 2026 г.
В момента Литва харчи малко над 3% от своя БВП за отбрана, цифра, която я поставя доста под новата цел.
Решението, потвърдено от литовския президент Гитанас Науседа в петък, отразява нарастващата загриженост относно руската военна агресия в региона, особено след като напрежението с Москва остава високо на фона на войната в Украйна. Балтийската страна граничи с Калининградска област на Русия.
С обещанието да достигне 5% от БВП за отбрана, Литва ще стане първата членка на НАТО, която ще изпълни цел за разходи за отбрана, предложена наскоро от новоизбрания президент Доналд Тръмп.
Новата политика ще направи Литва най-харчещата за отбрана страна в НАТО в процентно изражение, изпреварвайки Полша, която в момента води с над 4 процента от БВП, отделен за отбрана.
Тръмп призова страните от НАТО да увеличат значително бюджетите си за отбрана, като предупреди, че страните членки трябва да достигнат минимален праг от 5% от БВП спрямо съществуващата цел от 2%
Тръмп отдавна критикува членовете на НАТО, които не успяват да постигнат целите за разходи за отбрана. Докато новият ангажимент на Литва е в съответствие с призивите на бъдещия президент за по-големи инвестиции в отбраната, решението на страната подчертава регионална промяна към укрепване на военната сила в лицето на руската агресия.
Този ход, описан от Науседа като "историческо решение", беше одобрен от Държавния съвет по отбрана, най-висшият орган за сигурност в страната.
В допълнение към защитата на границите си, Литва има за цел да модернизира военния си капацитет с допълнително финансиране.