Любомир Христов, д-р по икономика, пред „Труд news”: Феноменът „две пенсии са по-малко от една“ е заложен в дизайна на пенсионната реформа

Парламентът реши, че трябва да бъде направена пътна карта за реформи в пенсионната система. Същевременно пенсионните компании искат да бъдат въведени мултифондове. С въпроси какви са проблемите на пенсионната система, защо две пенсии са по-малко от една, необходимо ли е вдигане на осигуровките и на пенсионната възраст се обърнахме към икономиста Любомир Христов.

Да спестяваш за пенсия при отрицателна реална доходност е като да носиш вода в сито 

- Г-н Христов, парламентът задължи министерствата на труда и на финансите, НОИ, НАП, КФН и Фискалния съвет в срок от шест месеца да направят пътна карта за пенсионна реформа. Необходима ли е реформа?
- Очевидно мнозинството в Народното събрание смята, че реформа е необходима. Народните представители са информирани от доклади за пенсионната система, публикувани през 2024 г. Това са Актюерският доклад 2024 г. на НОИ, Анализ на пенсионната система, изготвен от Министерство на труда, и Анализ на пенсионната система, изготвен от Икономическия и социален съвет. Общата констатация на тези доклади е, че първо пенсиите у нас са ниски или се възприемат като ниски (казано по-академично, адекватността на пенсионните доходи е ниска) и второ, буди тревога устойчивият дефицит в бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО). И двете са безспорни и отдавна известни факти, но това не са истинските проблеми на пенсионната ни система, а само симптоми. Споменатите доклади не успяват да поставят точна диагноза на боледуващата ни пенсионна система и затова очаквам да назначат болезнена, но безполезна терапия, която може да излезе скъпо и на пенсионерите, и на осигурените, и на всички данъкоплатци.

- Какви слабости намирате в споменатите доклади?
- В детайли съм развил тази тема в студията си „Пенсионната система у нас: проблеми и решение“ от декември 2024 г. Моята студия може да се тълкува като отговор на разработката на Икономическия и социален съвет, която е методически неиздържана и затова подвеждаща. На първо място, цитираният Съвет използва неправилно термина „адекватност“ на пенсия и я измерва с показател, който не съответства на приетата от Евростат и НСИ методика. Затова авторите дори не знаят каква е адекватността на пенсиите у нас и не могат да я сравняват със страни от ЕС. На второ място „Анализът“ на Съвета въвежда оригиналния термин „финансова автономност“ на ДОО. Това трябва да означава, че годишните разходи за пенсии трябва да се покриват напълно от приходите от осигурителни вноски или единствено осигурените да издържат пенсионерите. Това ли е обществената цел? Когато НОИ работи при дефицит, разходите за пенсии се разпределят между осигурените и данъкоплатците като цяло, в това число самите пенсионери, и товарът става по-поносим. Така от бюджетен трансфер към ДОО от 5.3% от БВП през 2023 г., пенсионерите са финансирали 2.3% от БВП или малко по-малко от половината от дефицита на НОИ, чрез данък добавена стойност, който са платили от пенсиите си. Икономическият и социален съвет прави конструктивно предложение всяка намеса в пенсионната система да бъде предшествана от актюерски разчети за дългосрочните u последици. За съжаление авторите не следват собствения си съвет и препоръките им са като писма до дядо Коледа - едно от пенсионните дружества, второ от профсъюзите, несъгласувани и съшити с бели конци. Народните представители ще направят добре да игнорират препоръките на този доклад като недообмислени и непрофесионални.

- Какъв е проблемът на пенсионната ни система и каква е точната диагноза? 
- Проблемът на осигурените в нашата пенсионна система е, че две пенсии са по-малко от една. Сумата от намалена пенсия от ДОО плюс пенсия от универсален пенсионен фонд (УПФ) е по-малка от пенсия от ДОО в пълен размер. Пенсия от ДОО в пълен размер получават родените преди 1960 г. и по-младите, които своевременно са прехвърлили осигуряването си само в ДОО, като са подали заявление в офис на НАП по местоживеене.

- На какво се дължи феноменът „две пенсии са по-малко от една“?
- Заложен е в дизайна на пенсионната реформа от 2000 г. С нея се въвежда „допълнително“ задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО). Но то не е и никога не е било допълнително. ДЗПО е резултат на частична приватизация на ДОО. Част от задължителната осигурителна вноска се отклонява от ДОО за управление в частни пенсионни фондове. Съответно и пенсията от ДОО на участвалите в УПФ се намалява. И когато пенсията от УПФ не е достатъчна, за да компенсира намалението на държавната пенсия, две пенсии стават по-малко от една.

- Възможно ли е пенсията от УПФ да компенсира намалението на пенсията от ДОО и да осигури наистина допълнителна пенсия?
- Да, възможно е, но не е вероятно. За да може пенсията от УПФ да компенсира точно намалението на държавната пенсия е необходимо доходността, която осигурен получава по партидата си УПФ да е равна на темпа на нарастване на средния осигурителен доход за страната. Досега, обаче, управляващите Вашите вноски в УПФ не са успели да се приближат и на километри от тази цел. За периода 2002-2024 г. средният осигурителен доход за страната е нараствал с реален темп от 4.5% годишно, а реалната доходност, получена от осигурените за същия период, е отрицателна и възлиза на минус 2.3%. Покупателната способност на вноските Ви в УПФ се топи ежегодно. Да спестяваш за пенсия при отрицателна реална доходност е като да носиш вода в сито. В интерес на всеки осигурен, в това число и тези, които се осигуряват на максимален доход, е незабавно да прехвърлят осигуряването си от УПФ в ДОО, така че да не губят. Правото на пенсия в ДОО се индексира всяка година с темпа на нарастване на средния осигурителен доход. Това не важи само за тези, които винаги са се осигурявали върху минималния доход. Тяхната пенсия от ДОО няма да бъде намалявана, защото ще бъде изчислена на нива под минималната пенсия за стаж и възраст.

- Каква е рецептата тогава?
- За да се ликвидира възможността две пенсии да са по-малко от една е достатъчно да се признае провала на ДЗПО в сегашния му вид и да се направи обратен завой, като цялата задължителна осигурителна вноска започне да постъпва в ДОО. Който иска допълнителна пенсия, да бъде любезен и да спестява и инвестира допълнително, извън задължителната осигурителна вноска. Така е навсякъде по света, освен в страните, чиито пенсионни системи са наложени от Световната банка. Но и някои от тях - Унгария, Аржентина, Полша и др. взеха обратния завой. Връщането на цялата задължителна осигурителна вноска в ДОО ще има като ефект незабавно повишаване на пенсиите в перспектива с до една четвърт, както и повишаване на приходите на НОИ с 5% от осигурителния доход, без промяна в осигурителната ставка, т. е. без осигурени и работодатели да усетят промяна. Така ще бъдат облекчени и двата симптома - неадекватност на пенсиите и дефицит на ДОО.

- От Министерство на финансите планират увеличение на осигуровките, необходимо ли е това? Беше отворена и темата за вдигане на пенсионната възраст. Разумно ли е това?
- Ликвидирането на „допълнителното“ пенсионно осигуряване означава незабавно увеличаване на приходите на НОИ с 5% от сумарния осигурителен доход за страната. За 2025 г. това би донесло над 3 млрд. лв. допълнителен доход на НОИ. Повече на този етап не е нужно. Нищо не сочи, че е необходимо повишаване на пенсионната възраст над 65 години поне до 2070 г. Актюерите на НОИ прогнозират, че ако всички пенсии от ДОО се изплащат в пълен размер и пенсионната възраст остане 65 години, то разходите за пенсии ще нараснат до 11.8% от БВП към 2070 г. За сравнение, през 2022 г. средният разход за пенсии в страните от ЕС е 12.2%. Ако Европа средно може да харчи над 12% от продукта си за пенсии днес, защо България да не може да харчи под 12% през 2070 г.? Предвид и на факта, че 65-годишните български граждани живеят по-кратко след пенсиониране, всяко увеличаване на пенсионната възраст е не само финансово неоправдано, но и социално цинично.

- Предлага се изваждане на социалните пенсии от бюджета на ДОО. Има ли смисъл парите да бъдат давани от Министерство на труда, вместо от НОИ?
- Ако допуснем, че никой няма намерение да орязва социалните пенсии, какъв да е смисълът? Горе-долу като да ме питате дали плащам за сирене с пари, извадени от левия или от десния джоб. От гледна точка на бюджета няма никаква разлика.

- Често политици казват, че размерът на пенсиите трябва по-добре да отговоря на осигурителния принос на всеки осигурен. Сега пенсията за стаж и възраст на много хора, изчислена по действащата формула, е по-малка от минималната. Твърде висока ли е минималната пенсия, или формула за определяне на пенсиите трябва да бъде променена?
- Тези политици не са наясно с универсалните цели на всяка пенсионна система. Затова вече 25 години се спъват в реформата u. Освен осигуряване на адекватни пенсии, всяка пенсионна система цели и преразпределение в полза на хората с ниски доходи, както и предотвратяване на бедност при старост. У нас всеки трети на възраст над 65 години е изложен на риск от бедност. Така че за никакво намаляване на минималния размер на пенсията не може да става дума. Има практики по света, които постигат обществените цели за преразпределение и смекчаване на риска от бедност със самата пенсионна формула. Да се надяваме, че самозваните ни „реформатори“ ще открият топлата вода, но ако не успеят - да питат.

- Имаше идеи да бъде променено „швейцарското правило“ за ежегодно индексиране на пенсиите с 50% от инфлацията плюс 50% от ръста на средния осигурителен доход. Как „швейцарското правило“ би могло да бъде променено?
- Швейцарското правило е една от малкото черти на пенсионната ни система, която още не е счупена. Може би u е дошъл редът. Швейцарското правило има два ефекта: първо защитава отпуснатите пенсии от инфлация и дори води до бавно нарастване на реалната им стойност и второ, предотвратява по-бързото нарастване на разходите за пенсии от приходите от осигуровки. Последните растат с темпа на осигурителния доход, а разходите с по-нисък процент, когато инфлацията нараства по-бавно от дохода. В други страни се практикува индексация само с инфлацията. Това запазва реалната покупателна способност на пенсията към момента на отпускането u, но бързо отваря ножица между стари и нови пенсии за едни и същи длъжности, доходи и стаж. Чух вариант за индексиране с по-високия от двата индекса - инфлация или растеж на средния осигурителен доход. Това би било чудесно за пенсионерите, но за кратко, защото означава, че разходът за пенсии ще расте успоредно или по-бързо от приходите от осигуровки. Типична за полуграмотен финансов министър компетентност.

- Има предложения за отпадане на ковид добавките от новите пенсии. Ако това бъде направено, новите пенсии няма ли да бъдат по-ниски от старите?
- Включването на ковид добавките (уж временни) в основния размер на пенсиите показва само едно: страхът на политиците от техните избиратели. Няма никакво разумно основание една временна помощ да продължи да се изплаща не само към новоотпуснати, но и към старите пенсии. Ако бъдат премахнати само за новоотпуснатите пенсии, това няма да ги направи по-ниски от „старите“, защото новите пенсии се изчисляват при значително по-висок среден осигурителен доход, но ще остави горчив вкус у по-младите пенсионери, че са третирани несправедливо.

- При наличието на максимален осигурителен доход получаването на максимална пенсия е почти невъзможно. Необходим ли е максимален осигурителен доход?
- Максималният осигурителен доход трябва да отпадне. Той е оправдан само в условия на прогресивно данъчно облагане с високи пределни ставки.

- Много хора получават пенсия преди да достигнат стандартната възраст, защото например са полицаи, военни, работят в условията на първа или втора категория труд. Необходими ли са промени в условията за пенсиониране?
- Макар и трудно и бавно, условията за привилегировано пенсиониране бяха затегнати. Не е време да се бърка и в този кошер сега, по мое скромно мнение.

- Универсалните пенсионни фондове искат да бъдат въведени мултифондове, така че да имат право на по-рискови инвестиции с цел по-висока доходност. Това трябва ли да бъде направено?
- Както се предлагат в момента, мултифондовете са примитивни, морално остарели и не решават основния проблем, а именно, че две пенсии са по-малко от една. Мултифондовете със сигурност ще доведат до повече риск в партидите на осигурените, а по-високата доходност по никакъв начин не е гарантирана. Така, все едно си заработваш за пенсия от УПФ в казино. Крайният ефект от предложените мултифондове е, че пенсионните дружества ще джуркат едни ценни книжа повече, за радост на инвестиционните посредници, които прибират комисионни. Що се отнася до средния осигурен, той ще бъде напълно ошашавен. И сега, и след въвеждане на мултифондовете, УПФ ще остане единственият продукт, купуван от българина, на който той не знае нито цената, нито качеството.

- Универсалните пенсионни фондове успяват ли да постигнат доходност, по-висока от инфлацията?
- Не, не успяват. Губят реално по 2.3% средногодишно за всяка година между 2002 и 2024 г. Така, първо намаляват пенсията и нейната адекватност за осигурените. Второ, отклоняват по 1.3% от БВП от бюджета на НОИ и влошават финансовия му баланс. Трето, излагат осигурените на инвестиционен, инфлационен и лихвен риск - все рискове, от които ДОО ги пази. От УПФ печелят само акционерите и управляващите пенсионни компании, които изсмукват значителни ренти за сметка на благосъстоянието на осигурените, като ги превръщат в ощетени.

Нашият гост

Любомир Христов има над 30 години опит като ръководител, изследовател и преподавател в публичния и в частния сектор. Има опит в икономическата политика на национално и международно ниво. Завършил е УНСС, има следдипломна квалификация в Американски Колеж, Пенсилвания, САЩ, в Университет Еразмус, Нидерландия, в Институт на МВФ, Вашингтон и в Киевския държавен университет. Бил е председател на УС на Института на дипломираните финансови консултанти, изпълнителен директор на Централен депозитар, съветник на изпълнителния директор на Световната банка, главен икономист и член на Управителния съвет на БНБ.