Магическото мислене на Америка за Украйна и Северна Корея

Киев губи войната си и Пхенян няма да се откаже от ядрените си оръжия

Прогнозите за евентуална победа на Украйна продължават

Властите преследват цели, напълно откъснати от реалността

Тед Гален Карпентър, The American Conservative

Американските власти продължават да преследват някои ключови цели на външната политика, които са напълно откъснати от реалността. Подобно поведение увековечава тенденция, която характеризира поведението на Вашингтон през по-голямата част от 20-ти век и през 21-ви - и която се оказа едновременно неудобна и контрапродуктивна. Два крещящи примера за подобно “магическо” мислене се открояват: убеждението, че Украйна може да надделее военно срещу Русия, и предположението, че Северна Корея може да бъде принудена да се откаже от ядрените си оръжия.

Магическо мислене, случай номер 1: Украйна може да спечели войната си срещу Русия и да го направи, без Съединените щати и техните съюзници от НАТО да се превърнат в пълноправни воюващи страни в конфликта.
Митът за “предстоящата победа” на Украйна се появи в най-ранните етапи на политиката на администрацията на Байдън за предоставяне на финансова помощ и оръжия на Киев, за да се отблъсне руската инвазия през февруари 2022 г. По време на първоначалната контраофанзива на Украйна, тъй като руските сили не успяха да превземат Киев и затънаха на други фронтове, оптимизмът относно перспективите й беше висок сред управляващите елити в Съединените щати и Европа. В началото на март, едва две седмици след началото на боевете, държавният секретар Антъни Блинкен и други официални лица похвалиха “изключителната устойчивост” на украинския народ и изразиха увереност, че Украйна в крайна сметка ще победи.
Даниел Л. Дейвис, старши сътрудник в “Приоритети на отбраната”, е документирал как многобройни пенсионирани генерали са станали изключително позитивни относно шансовете на Украйна за победа.

Пенсионираният генерал от армията Бен Ходжис заяви, че Украйна вече е “постигнала необратим импулс” и че “няма светли петна на хоризонта за Русия”. Бившият генерал Дейвид Петреъс каза, че Русия не може да спечели и че “няма нищо, което той [Путин] може да направи”, за да спре Украйна да спечели. Бившият генерал и съветник по националната сигурност Хърбърт Макмастър стигна дотам, че категорично заяви, че Путин е на ръба да се изправи пред “действителен колапс на руската армия в Украйна”.

Подобна увереност във военните перспективи на Украйна се оказа прекомерна, но разликата между мита и реалността се запази и дори се разшири с течение на времето. Прогнозите за евентуална победа продължават както от западни официални лица, така и от политически анализатори. Подобна увереност е неоправдана. Кремъл няма да позволи на Украйна да се присъедини към НАТО. Руските лидери (и не само Владимир Путин) знаят, че подобно членство за Киев би довело до разполагането на голяма военна сила на НАТО в Украйна, разположена на границата с Русия. Вместо да приемат подобно стратегическо поражение и геополитическо унижение, руските лидери изглеждат склонни да продължат да водят своята месомелачка на война в Украйна за неопределено време.

Докато Киев и неговите съюзници празнуват случайни тактически успехи, като например атаките с дронове “Паяжина” срещу руския стратегически бомбардировач през юни 2025 г., руските сили продължават да бомбардират цели в Украйна от въздуха и да напредват по земя. Като цяло, Москва печели тази война, макар и на висока цена.

Този резултат не би трябвало да е изненадващ. Русия има много по-голямо население от Украйна, както и по-голяма и по-мощна армия. Украйна успя да остане във войната само благодарение на обширната финансова и военна помощ от своите спонсори от НАТО.

Тъй като на практика няма шанс Украйна да спечели битката си срещу Русия, натискът сред някои представители на НАТО нараства значително за увеличаване на участието на алианса в конфликта. Във влиятелни кръгове вече циркулират безразсъдни предложения за установяване на зона, забранена за полети над Украйна, и сваляне дори на пилотирани руски самолети, които навлизат във въздушното пространство на страната. Дори предложенията за изпращане на “миротворчески” войски на НАТО в Украйна вече не се отхвърлят автоматично.
Представители на САЩ и НАТО трябва да се откажат от магическите си размисли за победа на Украйна над Русия и да приемат реалността, колкото и неприятна да е тя, че ако войната продължи, Москва в крайна сметка ще спечели. Алтернативата е да се рискува Трета световна война, като се превърне настоящата посредническа война на НАТО в директен, пълномащабен конфликт с Русия.

Магическо мислене, случай номер 2: Северна Корея може да бъде принудена да се откаже от целта си да се превърне в ядрена сила. Вашингтон преследва тази химера още от администрацията на Джордж Х. У. Буш в началото на 90-те години на миналия век. Целта е напълно абсурдна сега, когато Пхенян е разработил програма за ядрени оръжия. Дори най-предпазливите анализатори смятат, че Пхенян вече притежава поне две дузини действащи ядрени оръжия.

Американските лидери и американският народ трябва да се откажат от склонността си да виждат света такъв, какъвто бихме искали да бъде. Вместо това, трябва да възприемем реализма и сдържаността, като разработим разумни политики за справяне със света такъв, какъвто е. Тази промяна трябва да се случи незабавно по отношение на отношенията както с Русия, така и със Северна Корея, преди магическото мислене на Америка да доведе до кошмар за света.