Мая Манолова в изкушение и двоумение

Да атакува поста я подтикват от няколко страни, но от тях лъха злорадо очакване да загуби

София не е Кюстендил, „Костинбродската афера“ не е забравена

Изглежда все пак ще запази душевното си равновесие

Политическата дейност отдавна се родее с шоуто, а политиците - с актрисите, гимнастиците и клоуните. Драматизираният в медиите въпрос „Ще ли омбудсманката да го игра кметот?“ съвсем заприлича на ироничната питанка „Дали зевзеците от шоуто на Слави ще стават партийци?“. Що не? Двама - Любен Дилов син и Росен Петров - се пробваха, бяха и депутати. А пък Бойко Борисов от кмет на София започна, я къде стигна! Защо и Мая Манолова да не пробва по тази стълбичка? Изкушението е голямо, по различни съображения към този ход я подтикват и други лица и групи.

Много й се ще! Би могла да успее, при благоприятно стечение на дълга редица обстоятелства обаче. Същевременно политическият процес има непредсказуем характер дори до есента, ясни ориентири не се виждат. Рейтингът й е сравнително висок, но повече заради спецификата на поста и чак после заради имиджовите й усилия. Тя стана омбудсман с явната подкрепа на ГЕРБ и лично на Бойко Борисов, не е изключено, но е малко вероятно да я получи и за кмет на столицата.

Би било трудно разбираемо да дръпнат Фандъкова и да разчистят терена за някого свързан с БСП. Колкото да е разклатен авторитетът на сегашната кметица, с ГЕРБ и с правителството зад гърба шансовете й за пореден мандат са значителни. От друга страна управляващите имат да броят само на пръстите на едната ръка сравними с нея персони. При това очевидно те скоро остро ще са им нужни и за други важни позиции. А дори Борисов под външен натиск пак да подкрепи Манолова чрез нефелна кандидатура, това едва ли ще сработи.

Номерът с „майката на народа“ е игран скоро, някой „баща“ срещу Манолова няма да мине. Традиционните избиратели на ГЕРБ и на почти всички забележими партии в столицата не са склонни да приемат победа на фигура, явно свързана с БСП. И с „Костинбродската афера“. София не е родният й Кюстендил, а и там не е сигурно, че обществените нагласи днес ще са в нейна полза. Скрита подкрепа от ДПС в столицата не носи съществени ползи, а явната дори би й навредила.

Тук двоумението у омбудсманката едва започва. Основният вариант - да се яви като кандидатура на социалистическата партия - всъщност е с много рискове поради редица факти и обстоятелства в нейната политическа кариера. Макар и за съвсем кратко, но през 1990 г. е залитнала към СДС, скоро съзира реално развитие в БСП, но в Кюстендил социалистите помнят, а и на „Позитано“ някои знаят за този показателен епизод. Още тогава ясно се вижда кариеристичната й нагласа, проследява се и след това.

Лицата от горния позитански етаж, които са я придвижвали нагоре в политиката, отдавна или нямат там никаква тежест, или сред електората на партията се ползват със съмнителен авторитет, или не са на „Позитано“. Начален тласък Манолова получава от сините, от кмета на дясната „Коалиция за Кюстендил“ Петър Паунов. Дали по негова или по своя идея, преминава към червените, нагоре вече я тласка местният водач на социалистите Иво Атанасов. Лично Георги Пирински й връчва членската книжка.

По-късно по неизвестни причини Манолова внезапно е предпочетена и от председателя Сергей Станишев. Иво Атанасов печели избори в областта и града, но е лишен от високото доверие, оттегля се, сменя го фаворитката. Може би защото тя по едно и също време с него учи история в Москва, може и за черните й очи - не споделят. Тя губи всички избори в областта, той пък всичките в държавата. Всъщност БСП губи, двамата печелят. Сигурно за тези заслуги той се издига в Брюксел, тя в София.

Мнозина в политиката свикват да се издигат, този процес все повече им харесва, става страст. Успоредно нараства страхът от слизането надолу по стълбата, мисълта за смъкването при „дрипльовците и плебеите по рождение“се превръща в ужас. В сложна, трудно прогнозируема или извънредна ситуация възможностите на политика за рационален анализ стават нищожни, особено важно става междуличностното му общуване в коридорите и по етажите на властта.

Нагоре или надолу по стълбата, а може би да остане на място? Има ли около Манолова лоялни към нея лица, които информирано да я ориентират какво решение да вземе? По немалко белези изглежда, че няма, сама ще се наложи да решава. От няколко страни й дават кураж да атакува кметския пост, но от повечето лъха лицемерие и дори злорадо очакване да загуби. Да падне и да не стане повече. По стълбата нагоре се трупат завистници и недоброжелатели, някои доста зли.

Други с евентуалния й успех или провал целят да навредят на ГЕРБ или на БСП, в частност на Борисов или на Нинова. Като каква е по-изгодно да обяви кандидатурата си? Като независима кандидатка, издигната от разноцветна група недоволни от Фандъкова столичани, не върви. Зависимостите й са твърде много и добре известни. Без партийна подкрепа през структури по места и агитация сред партийци и традиционни симпатизанти не става. Като омбудсманка може сравнително успешно да ползва образа на всенародната майка Тереза, но кмет е нещо друго.

Дали и как БСП ще застане зад независима Манолова е ключов въпрос пред нея. Несъмнено това в най-голяма степен зависи от Корнелия Нинова, а тя, меко казано, не е сред харесващите я. Очевидно защо. Заради фаворизирането на Мая от Сергей Станишев, с когото Корнелия е в лют конфликт. Заради категорично демонстрираната позиция на Манолова в защита на Истинбулската конвенция. Заради съпруга й Ангел Найденов, който не е сред симпатизиращите на председателката. Плюс отдавнашната лична неприязън по някакви ирационални мотиви.

Няма да получи Манолова здраво рамо от БСП. В най-добрия случай позитанците ще го направят хладно и хич няма да се напъват предизборно. Какво като пак загубят София, нали и тя ще загуби! Дори могат да си издигнат своя прилична кандидатура и този път наистина сериозно да се преборят за кмет на столицата.

Следователно вероятността за успех на Мая Манолова на изборите за кмет на София е незначителна. Явяването й под една или друга форма е голям риск за политическото й бъдеще. Обратно, изчакването в рейтинговата роля на борбена майка Тереза на нови политически перспективи е изгодно. „Ще се кандидатирам за кмет на София, ако ме вбесят докрай“, рече тези дни омбудсманката. Изглежда все пак ще запази душевното си равновесие.