Труд
Автор:
Труд онлайн
В деня, в който се появиха, той едва можеше да повярва на очите си. Множество малки лодки се приближаваха от турска страна. „Имам толкова много спомени, които сега се връщат в паметта ми“, казва Парис Лаумис, 50-годишен хотелиер на гръцкия остров Лесбос. „Имаше хора от Сирия, Афганистан, много страни.“
Това се случи през август 2015 г. и Европа беше свидетел на най-голямото движение на населението от края на Втората световна война. Повече от един милион души щяха да пристигнат в ЕС през следващите няколко месеца, избягали от насилието в Сирия, както и от Афганистан, Ирак и другаде.
В онези дни Парис Лаумис беше зает да помага на изтощени търсещи убежище близо до хотела си.
„Гордея се с това, което направихме тогава“, казва той пред BBC.
Заедно с международни доброволци той осигуряваше храна и дрехи на пристигащите.
Днес плажът е тих. Няма търсещи убежище. Но Парис е притеснен. Той вярва, че е възможно да настъпи друга криза. С нарастването на броя на пристигащите през летните месеци, министърът на миграцията на страната му предупреди за риска от „нашествие“, като хиляди пристигат от страни като Судан, Египет, Бангладеш и Йемен.
„Разбира се, че се тревожа. Виждам страданието на хората. Те не идват тук, но го виждаме на Крит (най-големият остров на Гърция), където са отишли много хора. Така че е възможно с войните повече хора да дойдат тук.“
През 2015 г. търсещите убежище се качваха на фериботи, бавно се движеха в жегата по железопътни линии, през царевични ниви, по селски пътища и по магистрали, проправяйки си път през Балканите и нататък към Германия и Скандинавия. Броят на влизащите в Германия скочи от 76 000 през юли до 170 000 през следващия месец. В последния ден на август канцлерът Ангела Меркел обяви „wir schaffen das“ - можем да го направим - тълкувано от мнозина като протегнати ръце към търсещите убежище.
„Германия е силна страна“, каза тя. „Мотивът, с който подхождаме към тези неща, трябва да бъде: постигнали сме толкова много - можем да го направим! Можем да го направим и където нещо ни пречи, то трябва да бъде преодоляно, трябва да се работи върху него.“
Но силните емоции от онова лято, когато тълпи посрещаха търсещите убежище по пътищата на север, сякаш принадлежат на съвсем различно време.
Това оптимистично прокламиране скоро се превърна в политическа отговорност за г-жа Меркел. Политическите опоненти и някои европейски лидери смятат, че думите действат като магнит за търсещите убежище в ЕС. В рамките на две седмици канцлерът беше принуден да наложи контрол на границите на Германия поради притока на мигрантите.
А десетилетие по-късно опасенията относно миграцията се превърнаха в основен политически въпрос в много европейски страни. Причините са сложни и варират в различните страни, но опасенията относно сигурността, затруднените икономики и разочарованието от управляващите партии изиграха основна роля във формирането на нагласите към пристигащите, бягащи от война, глад и икономическо отчаяние.
Това подхрани възхода на крайнодесните партии и накара центристки и дори леви партии да се борят да наложат контрол върху миграцията, страхувайки се от изборно поражение от популистките десни. Данни от Института за международни отношения „Атлас“ показват как подкрепата за крайнодесните партии в Европа почти се е удвоила в рамките на два избирателни цикъла до 27,6%.
От 2015 г., когато според UNHCR над един милион души са влезли в Европа по маршрути за убежище, се наблюдава драматичен спад в броя на пристигащите. Но от 2016 г. насам средният брой на хората, влизащи в Европа, все още е около 200 000 души годишно. Досега тази година са регистрирани общо 96 200 пристигащи търсещи убежище. Така че, може ли строгият нов контрол наистина да намали допълнително броя на опитващите се да дойдат в Европа? Или глобалният конфликт и икономическото отчаяние правят техния продължаващ поток неизбежен, с приливи и отливи в броя?
Твърдата позиция на Унгария
В Унгария крайнодясното правителство на премиера Виктор Орбан предприе един от най-твърдите подходи към миграцията. През септември 2015 г. беше издигната първата ограда на Унгария по границата със Сърбия, а стотици хора се бореха да преминат в ЕС, преди да могат да бъдат блокирани
Министъра на страната по въпросите на ЕС, Янош Бока, заявява, че подходът на Унгария е потвърден от ограничителните мерки, които сега се предлагат в Обединеното кралство - където правителството планира да затрудни бежанците, които искат да доведат членове на семействата си в Обединеното кралство - както и в страни като Ирландия, Дания и Швеция.
„Чувстваме се оправдани не само заради случващото се в други страни в Европа. Това, разбира се, е и знак, че сме поели по правилния път преди 10 години, че сега виждаме, че повечето страни правят това, което ние правим през последните 10 години", коментира той.
Унгария незабавно връща хората, които пристигат на границата без разрешение за влизане. Те могат да кандидатстват за убежище само в сръбската столица Белград или в Киев в раздираната от война Украйна.
Адвокатът по правата на човека Тимеа Ковач казва, че това на практика прави невъзможно влизането в ЕС през Унгария. „По принцип няма законен начин да се влезе на унгарската територия като бежанец“, твърди тя.
В резултат на това Унгария е глобявана с по един милион евро на ден за нарушаване на отговорностите си към търсещите убежище съгласно законодателството на ЕС. Министърът на ЕС Бока казва, че страната няма да промени политиката си. „Ако това е цената, която плащаме за защитата на границите си и поддържането на мира и стабилността в Унгария, това е цена, която си струва да се плати.“
Но дори подобни ограничителни мерки не са успели да спрат напълно влизането на търсещи убежище.
Австрийската полиция заяви пред BBC, че всеки ден са забелязани между 20 и 50 души, които се опитват да влязат незаконно в страната им от Унгария. Това е само броят на засечените.
„Просто един голям цирк“
Облечени във военен камуфлаж, Шандор Наги и Ерик Молнер са граждани доброволци, платени от държавата да патрулират от унгарската страна на границата със Сърбия.
„Чувствам се тъжен и ядосан, и най-вече притеснен за това, което предстои“, казва Шандор. Той вярва, че Европа не успява да спре хората да преминават границите ѝ. „Честно казано, това, което преживяваме тук, е основно един голям цирк. Това, което виждаме, е, че граничната защита тук е предимно шоу, политическо представление.“
Гранична ограда е с височина 3,6 метра, покрита с бодлива тел, оборудвана със сензори и камери за откриване на незаконни преминавания.
„Те просто го пресичат и групи нахлуват от няколко точки едновременно – това е едно и също от години“, разказва граничарят.
Проблемът, твърди той, е с организираната престъпност, която постоянно е с една крачка пред властите.
„Тази ограда не спира никого в дългосрочен план… Тя забавя потока, но не може да го спре.“
Потоп от злоупотреби
С разрастването на криминалния трафик дойде и потоп от нарушения на човешките права, според Организацията на обединените нации. Трафикантите изхвърлят хора в пустинята Сахара. Други ги тълпят на опасни лодки. Някои от тези, които преминават, се оказват принудени да се върнат в пустинята от местните сили за сигурност.
Повече от 32 000 души са загинали, опитвайки се да стигнат до Европа през последните 10 години – включително 1300 загинали или изчезнали тази година.
Според Международната организация по миграция на ООН „голяма част от това се случва в ситуация на почти пълна безнаказаност“.
Лятото на 2015 г. не беше само лято на добре дошли. То доведе до незабавни промени в подходите на няколко европейски държави. Не само с издигането на оградата в Унгария, но и, сред няколко примера, с разполагането на полиция за борба с безредиците в Хърватия и задържането на мигранти в Словения.
До март 2016 г. - шест месеца след изявлението на г-жа Меркел - ЕС постигна споразумение с Турция да не позволява на мигрантите да преминават през Гърция и България.
Оттогава ЕС сключи споразумения със страни, включително Мароко, Тунис, Либия и Египет, за да предотврати използването на техните страни като отправни точки към Европа.
Сега има множество добре документирани случаи на търсещи убежище, които са избутвани обратно през границите на ЕС от полицията и бреговата охрана. Миналия януари Европейският съд по правата на човека призна Гърция за виновна в незаконно и „систематично“ връщане на търсещи убежище в Турция.
Герасимос Цурапа, професор по международни отношения в университета в Бирмингам, описва политиката на аутсорсинг на въпроса за убежището като драматична промяна за Европа. „Идеята, че миграцията може да бъде използвана за пари, помощ или други отстъпки, което беше сравнително рядко срещано явление за Европа през 2016 г., сега се е превърнала в модел.
„Миграционната дипломация е заразна.“ След като сделката бъде сключена, логиката се разпространява. Тук има и парадокс", казва той. „Ограничаваме убежището, държим границите затворени, но също така трябва да намерим трудови мигранти, за да запълним недостига и да помогнем на националната си икономика.“
Променяща се Швеция
Постоянната обществена загриженост доведе до нарастване на подкрепата за крайнодесните партии в целия ЕС, дори на места като Швеция, която исторически се гордееше като гостоприемна нация за бягащите от преследване. Крайнодесните Шведски демократи спечелиха 20,5% от гласовете на общите избори през 2022 г. - което ги прави втората по големина партия в страната. В замяна на подкрепата за коалиционно правителство на малцинството, те видяха как голяма част от тяхната антиимиграционна платформа оформя правителствената политика.
Събирането на семействата за мигранти е затруднено, както и условията за постоянно пребиваване, а квотите за убежище са значително намалени.
Шведският град Карлстад е място, сякаш излязло от картичка, на брега на река Кларалвен, най-дългият воден път в Скандинавия. 44-годишният сирийски бежанец Абдулменем Алсатуф си спомни посрещането, което е получил тук през 2015 г. Това се е променило, казва той.
„В началото хората се отнасяха с нас много добре. Но след няколко години – и след като правителството се смени – нещата се промениха. Станаха по-расистки“, споделя Алсатуф.
Той цитира случаи на расистки обиди, включително един съсед, който остави играчка прасе пред дома на това благочестиво мюсюлманско семейство.
Преди десет години Абдулменем и семейството му тръгват за Европа от Турция с надежда за нов живот. Сега съпругата му Нур казва, че би предпочела да е в Сирия. „Те ни гледат така, сякаш сме дошли тук само за да вземем парите им или да живеем от помощта им. Но това не е вярно. Когато пристигнах за първи път, учих шведски две години, научих езика, завърших училище. След това започнах работа – чистене, кухни, гледане на деца. Плащам данъци тук, както всеки друг. Аз съм част от това общество.“
Защо шведското обществено мнение се е изместило надясно по отношение на миграцията?
Една от най-често цитираните причини в местните медии и от политиците е престъпността, по-специално възходът на организираната престъпност, като млади извършители се използват за извършване на екстремно насилие. От 2013 г. насам процентът на престъпленията с огнестрелно оръжие в страната се е удвоил повече от два пъти.
Хората, родени в чужбина, и техните деца, родени в Швеция, са свръхпредставени в статистиката за престъпността. Но шведското външно министерство предупреждава срещу опростенческия анализ на цифрите. То казва, че ниските нива на образование, безработицата, социалната сегрегация и военната травма на бежанците са все причини - а не фактът, че са мигранти.
46-годишния Даниел Хесарп е сред 60% от шведите, за които социологическите проучвания показват, че са загрижени за престъпността. „Виждаме статистиката за престъпленията, кой ги извършва и други подобни. Така че, ето ви отговора. Преди не сме имали това в Швеция.
20-годишният чирак Тео Бергстен казва, че не е против имиграцията, защото „ти се учиш от, те се учат от теб... така че е наистина хубаво също“. Но той отбелязва, че ръстът на престъпността е „тъжна част“ от историята.
Мария Моберг Стивънсън, старши преподавател по социална работа в университета Карлстад, казва, че социалните медии са позволили на посланието на крайната десница да процъфтява и да намери нова подкрепа сред онези, които се чувстват изключени от обществото.
„Шведските демократи са много открити с нас - те не искат никакви търсещи убежище. Те всъщност искат хората да напуснат Швеция. И цялото правителство някак си задава дневния ред за това да бъде враждебна страна. Сега е по-приемливо да не бъдем гостоприемни.“
Гробове, маркирани с „Неизвестен“
ОНа около 30 минути път с кола от летище Митилини на Лесбос, сред маслинови горички, се намират гробовете на търсещи убежище, починали при опит да стигнат дотук, или в бежанските лагери, създадени след 2015 г. Многобройни гробове са просто обозначени с „Неизвестен“, последното място за почивка на онези, които са вярвали, че Европа ще им предложи по-добър живот.
При последното посещение на BBC има три пресни гроба и четвърти отворен, чакащ погребение. Това е отрезвяващо напомняне, че отчаяните хората ще продължат да се опитват да достигнат Европа, въпреки огромните рискове.
Досега тази година броят на търсещите убежище, засечени при опит да достигнат Европа, е намалял с 20 процента. Числата може да се увеличават и намаляват, но глобалните кризи, които движат миграцията, няма да изчезнат. Това е основното предизвикателство за политиците, независимо коя партия е на власт.
