Мира Добрева: Тайната на дълголетието не е в гените

Важни са начинът на мислене и отношението към света, обяснява журналистката в новата си книга

В свят, който продава изящни лица, изваяни тела, буйни коси и блестящи усмивки, Мира Добрева поглежда към столетниците. Не отвръща очи от набраздените им лица - там прозира всичко, което търси през годините: Неподправеност и дълбока, понякога уморена емоция. Благословия или орисия е човек да стане на 100 години? Може ли да се остарява красиво? Кой те обича, когато остарееш? Има ли кой да те чуе? Отговорите на всички тези въпроси ще научим от новата книга журналистката “Столетниците 2: Загадката на дълголетието”.

Мира Добрева се опитва да надникне през портата на дълголетието, чрез личните си срещи с близо 150 души от Балканския полуостров и о-в Сардиния (една от петте сини зони). Записва техните истории и се оказва единственият журналист в света с документална поредица за столетниците.

“От прозрачните бръчки край очите им, през изтънялата кожа по ръцете им прозира не друго, а Душата им. И ако времето на Земята е безпощадно към физическото тяло, столетниците някак успяват да съхранят красотата на тази Душа и то точно в нейната изначалност, съумяват да пренесат през годините опита и смисъла на живота - такъв, какъвто трябва да е в действителност - изживян с честност и доверие. И най-важното - с щедрост предават това на следващите поколения”, разказва авторката. Някои от тези съдби намират място в първата є книга “Столетниците - благословия или орисия”. За други ще прочем в “Столетниците 2 - Загадката на дълголетието”.

Темповете, с които ние стареем, са кодирани в гените ни. Но Добрева е убедена, че те не са всичко. Има нещо, което е отвъд методичните указания и научните постижения. Това е искрата. Това е неукротимата воля да ни има, това е жаждата, която не можем да приемем под формата на таблетки или вълшебен еликсир. “Важна е нагласата ни за живот! Начинът на мислене и възприемането на света! И не на последно място - това как се чувстваш като столетен човек - имаш ли близки хора, за които да мислиш, можеш ли все още да вършиш нещо с ръцете и с тялото си. Да се чувстваш полезен и нужен някому”, разсъждава авторката.
Нейната любима баба Дора, която е на 105 години, често я “обвинява”, с най-голямата си любов, че именно

Мира Добрева е интервюирала над 150 дълголетници.

Мира е единствената, която я държи на тази земя. Макар, че възрастната жена има свои внуци и правнуци, които много я обичат и уважават, постоянно са в контакт с нея, баба Дора възприема журналистката като свой приятел, доверена душа, и затова открито споделя пред Добрева тайните на дългия си живот. “Трагедията на столетниците е че са останали без близките си другари. Липсва им социалната активност”, обяснява авторката на книгата.

Но това не означава, че старите хора се чувстват самотни. Мира разказва, че за разлика от България, в сините зони столетникът е в центъра на семейството. Той е гордостта на селото и винаги заема централното място на масата. Той обитава най-хубавата стая и носи най-хубавите дрехи. Хората идват специално да го поздравят и да общуват с най-възрастния. При нас обаче голяма част от дълголетниците са избутани, първо от самия живот, и второ от семейството, на което тежат. “Аз не обвинявам близките. Социалната система в България трябва да заработи по различен начин за възрастните хора”, убедена е журналистката.

В Сардиния, където Добрева се среща с една част от героите в своите книги, за столетниците се грижи медицинско лице, което им прави масажи всеки ден и това не е глезотия, просто крайниците им се нуждаят от раздвижване, за да не атрофират. Гувернантки почистват домовете им, пускат им любимите филми, разговарят с тях за обикновени неща от ежедневието. В същото време нашите дълголетници чакат своя край в някои тъмна стая. “Моят вик и апел към всички е това да се промени. В България нямаме чак толкова много столетници и сме длъжни като общество да им осигурим нормални старини”, убедена е Мира.

Според статистиката в градовете живеят много повече дълголетници, отколкото в селата. Поради липсата на социални работници, децата прибират възрастните си родители при тях в градовете. Но когато пише книгата си, Добрева решава да спомене техните родни места, а не там където живеят в момента. “Тук ще прочетете за дядо Владо, един от най-веселите столетници, с който се срещнах. На обед пие по 30 грама ракия, а вечер само по две чаши бира. Той оборва категорично твърденията на учените, че не трябва да се консумира алкохол. В момента той ми е съсед в квартала, където аз живея, но е роден в село Поибрене”, разказва известната водеща.

По думите на Мира, тези хора нямат страхове, а само радости. Те чакат своя край и се надяват той да бъде тих и скорошен, да е в съня им. Молят се Господ да си ги прибере, защото дългият живот е много уморителен. Столетният живот е труден и тежък. Земята те дърпа като магнит. Само малка част от възрастните хора казват, признават пред Добрева, че искат още много да живеят. Има и такива, които се радват, че са останали на този свят толкова години, но често споделят: “Минах стоте, вече съм готов да си тръгна. Наживях се!” 

Всъщност ако ги попита някой непознат, дали се чувстват благословени, че са доживели толкова дълбока старост, ще отговорят с усмивка: “О, много е хубаво! И вие да стигнете до толкова!” Но Мира, която прекарва с тях часове наред в разговори, усеща как душата им образува пукнатини, през които тя наднича и вижда други отговори, които не са дежурните. Когато си карал колело цял живот и ти се ще да станеш отново да го правиш, но не можеш. Когато искаш да отидеш на кино, но няма кой да те заведе. Когато не можеш да виждаш буквите в любимата ти книга, или пускаш телевизора, но вече не чуваш нищо, тогава защо да си жив?

Мира Добрева е убедена, че няма трагедия в старостта. Важното е да остаряваме с радост и топлота. Да живеем така, че когато остареем да има някой, който да държи ръката ни. Нейната книга “Столетниците 2: Загадката на дълголетието” вдъхва надежда. Помага да се докоснем до огромната мъдрост, скрита в телата ни. Разкрива особен вид култура - културата да растеш с уважение към живота. Премиерата на творбата ще бъде на 25 ноември от 18:30 ч. в клуб “Перото” към НДК.