Труд
Автор:
Труд онлайн
Докато обсадените усилия за договаряне на прекратяване на огъня в Украйна се проточват, Русия тихо се превъоръжава по най-дългата си линия на пряк контакт с НАТО – 1340-километровата граница, която споделя с новия член на алианса - Финландия.
Последни сателитни снимки показват, че Русия е засилила военното си присъствие през последните няколко месеца по границата с Финландия, която скъса с десетилетната си политика на неутралитет, като се присъедини към военния съюз НАТО през 2023 г. след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.
Снимките, публикувани за пръв път от Wall Street Journal и New York Times и потвърдени от служители на НАТО, показват редици от нови палатки, нови складове, които биха могли да се използват за съхранение на военни превозни средства, и новоремонтирани убежища за бойни самолети.
В Каменка, само на 60 километра от финландската граница, от февруари 2025 г. насам са поставени над 130 военни палатки. Районът, който все още не е бил застроен през 2022 г., сега изглежда е способен да приюти до 2000 войници.
На около 160 километра от границата при Петрозаводск са построени три големи склада, всеки от които може да съхранява около 50 бронирани машини. Кремъл също така планира да създаде нов армейски щаб в града, който да контролира десетки хиляди войници, съобщи WSJ.
Строеж на военни сили
Финландия кандидатства за присъединяване към НАТО през 2022 г., което накара Русия да обяви планове за повишаване на военната си готовност, включително разширяване на войсковата си сила от 1 на 1,5 милиона души.
Високо в Арктическия кръг се ремонтира хеликоптерната база Североморск-2. Базата, която беше затворена през 1998 г., отвори отново през 2022 г.
„Преди 2022 г. имаше полк за безпилотни летателни апарати, който донякъде действаше на терен – така че не беше напълно изоставена. Но не се използваше за по-голямо оборудване като хеликоптери“, обяснява финландският военен историк Емил Кастехелми, който е работил върху сателитните изображения като част от екип от анализатори, наречен Black Bird Group. „Но сега, след 2022 г., те ремонтират базата, реновират, разчистват обраслите площи – така че изглежда, че възнамеряват да засилят дейността си и в тази област.“
„Виждаме военна активност и виждаме как руснаците развиват военната си инфраструктура и най-вероятно обучават нови войници“, добавя той. „Но в момента не е нещо твърде радикално.“
Финландия официално се присъедини към алианса през април 2023 г. – последвана година по-късно от Швеция – което предизвика яростна реакция от руското правителство, което обеща да предприеме „контрамерки“.
„Разширяването на НАТО е посегателство върху нашата сигурност и върху националните интереси на Русия“, каза тогава говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. „Ще следим отблизо какво се случва във Финландия... и как това ни заплашва.“
Няколко месеца по-късно руският отговор прие формата на опит за организиране на миграционна криза на финландската граница, въпреки че Русия отрече участие. Операцията беше неуспешна, но тя накара Хелзинки да затвори сухопътната си граница с Русия през ноември 2023 г. Финландското правителство също така обяви, че вече няма да приема молби за убежище никъде, освен на гранично-пропускателните пунктове, отворени за въздушен и морски трафик – тоест пристанища и летища.
Арктически съперничества
Въпреки че военното струпване е далеч по-малко от това, наблюдавано на украинската граница преди инвазията през февруари 2022 г., анализаторите казват, че движенията може да са първите признаци на постоянно нарастващо руско военно присъствие по финландската граница през следващите години.
За Москва районът има голямо стратегическо значение. Финландската граница осигурява директен контакт на Русия с член на НАТО на повече от 1000 километра. Кремъл разглежда този район като решаващ за отбраната на Санкт Петербург и околния регион.
А Финландия може да играе ключова роля във всеки бъдещ конфликт между Русия и НАТО.
„В дългосрочен план Русия трябва да се заеме по-сериозно с отбраната на границата с Финландия, след като Финландия е член на НАТО“, отбелязва Ед Арнолд, старши научен сътрудник по европейска сигурност в отдела за международна сигурност в британския мозъчен тръст за отбрана Royal United Services Institute. „Ако НАТО и Русия започнат война в Балтийските страни, финландците няма просто да стоят безучастно. Вероятно ще контраатакуват и ще анексират Мурманския полуостров – а руските ядрени сили и Северният флот са базирани в Мурманск. Така че финландците могат да направят доста, за да нарушат това, като прекъснат снабдителните линии между Санкт Петербург и Мурманск.“
Кастехелми казва, че независимо дали финландско-руската граница може да се превърне в място на нова гореща точка след евентуалния край на войната в Украйна далеч не е ясено.
„Наистина е трудно да се каже все още, защото войната в Украйна все още е в разгара си и постигането на примирие изглежда изключително трудно“, коментира той. „Бъдещето ще покаже колко сериозно ще инвестират руснаците във всичко това – военни бази, нови части, войници и т.н. Но доколкото знаем сега, това ще бъде значително.“
Руското военно присъствие на границата се вписва и в по-широката рамка на нарастващите геополитически съперничества във все по-стратегически важната Арктика, която притежава богатство от енергийни ресурси и е дом на ключови корабни маршрути. Американските и финландските войски участват този месец в мащабно учение в скандинавските държави, симулиращо тотален конфликт с Русия. А през ноември хиляди войници на НАТО участваха в мащабни артилерийски учения на арктическата територия на Финландия.
Финландия на бойна нога
За Хелзинки, който се бори срещу Съветския съюз по време на Втората световна война, Русия остава също толкова вчерашният враг на утрешния ден, колкото и утрешният.
Изправена пред империалистическите амбиции на президента Владимир Путин, Финландия удвои усилията си за модернизиране на въоръжените си сили.
Страната по-специално иска да увеличи военните си разходи с цел да достигне 3% от БВП до 2029 г. Хелзинки също така планира да повиши горната възрастова граница на резервистите си до 65 години, което ще ѝ даде още един милион души, способни да бъдат мобилизирани до 2031 г. - почти един на всеки петима финландци. В началото на април премиерът Петери Орпо обяви, че страната ще се оттегли от Отавския договор за забрана на противопехотните мини, следвайки подобни действия на други държави, граничещи с Русия - Полша, Естония, Латвия, както и Литва, напуснаха договора през март, позовавайки се на нарастващи заплахи от Москва.
„Цялата позиция на финландците беше - трябва да сме готови да се изправим срещу руснаците сами“, каза Арнолд. „Това е техният начин на мислене и така е конфигурирана армията им. Те могат да съберат 284 000 войници при обявяване на война. Това е значително. Броят им вероятно е повече, отколкото Обединеното кралство може да събере заедно, вероятно повече от Германия, повече от Франция – вероятно повече от всеки друг, освен Полша, в момента.“
Арнолд казва, че Финландия не само притежава най-мощната артилерия в Европейския съюз, но и огромни запаси от оръжия и боеприпаси. Финландия разполага с голям брой самоходни артилерийски оръдия, включително десетки южнокорейски реактивни системи с многоцелеви ракети (MLRS) K9 Thunder и M270 – ракетни установки, подобни на HIMARS, които причиниха толкова много мъка на руснаците в Украйна.
А от тази година Хелзинки би трябвало да може да въведе в експлоатация и първите си произведени в САЩ съвместни ударни изтребители F-35, които в момента са най-скъпите и усъвършенствани бойни самолети в света. През 2021 г. финландското правителство направи поръчка за около 8,4 милиарда евро на Lockheed Martin за 64 от тези самолета, за да обнови флота си от F/A-18.
Страната със сигурност не е лесна мишена.
„Това е вероятно една от най-добре екипираните сили не само за конвенционално, но и за хибридно възпиране“, допълва Арнолд. „Руснаците биха били много глупави, ако решат да се изправят срещу финландците като акт на преднамерена политика.“
Дори ако масово преразпределение на руските въоръжени сили към границата с Финландия след евентуално прекратяване на огъня в Украйна изглежда вероятно, ремилитаризацията на източния фланг на НАТО вероятно е направила задачата изключително сложна за Москва.
„Сега не става въпрос само за Балтийските страни – руснаците трябва да осигурят ресурси за цялата граница с Финландия, а също и за границата с Украйна, където и да е тя“, казва Арнолд. „В крайна сметка ще са необходими повече сили, но тези сили ще бъдат много по-разпръснати.“
„Така че руснаците не са били много умни с цялата война в Украйна от стратегическа гледна точка.“
