Есенно премерване на силите в РС Македония

Партиите на албанците в Северна Македония ще спазят традицията да се борят между себе си

Дали местният вот няма да се превърне в „лебедовата песен“ на Али Ахмети?

Няма начин да бъде друго. До местните избори на 19 октомври в Република Северна Македония приоритетната тема ще бъде това кой през следващите четири години ще бъде кмет, председател на общинския съвет на населените места и чие ще бъде мнозинството в локалните парламенти.  Така си мисля, просто защото толкова време преди деня на вота всичко в държавата, а и дори извън нея, се фокусира в това кой ще овладее местната власт в страната.

С приближаването на датата на първия кръг на 19 октомври, това усещане за фокусирано поведение ще се засилва още повече, да не говорим за последните двадесет дни преди изборния ден, когато и официално кампанията ще започне. Макар че, ако питате мен, тъкмо в тези последни дни това ще си бъде едно напразно харчене на енергия, ресурси и човешки усилия, защото кой каквото има да свърши за победата, би трябвало вече да го е направил. Междупартийни комбинации, изборни коалиции, видими и невидими договорки, осигурени, наложени и изнудени спонсорства и какво ли не още. Знаете как става. А аз, като човек, който по силата на обстоятелствата съм проследил непосредствено като свидетел и информатор почти всички изборни процеси в суверенна и независима Република Македония, сега Северна, мога да твърдя това.

При политическите партии на македонците всичко е ясно. Двупартийната надпревара, която определя политическото и особено електоралното битие на избирателите на Северна Македония през всичките години от раждането на новата ? държавност досега, се свежда до спора главно между сега управляващата ВМРО-ДПМНЕ и опозиционната СДСМ. Това „равенство“ през годините е изглеждало огледално на няколко пъти. Тоест СДСМ е била управляваща сила, докато ВМРО-ДПМНЕ е играела ролята на опозиция. Но във всички случаи, независимо от положението си по отношение на властта, и двете партии са полагали всички усилия, за да спечелят местната власт, фокусирайки в тази битка целия си апарат и всичките си симпатизанти и привърженици. Тук е характерна една особеност - винаги съкрушителните победи на едната или друга политическа сила в локалния вот са идвали малко след като същата партия е спечелила убедително централната власт. Тази връзка или някаква форма на електорална зависимост, която с голяма доза увереност можем да определим като традиционна, е налице и сега. Управляващата ВМРО-ДПМНЕ иска да използва набраната електорална инерция от парламентарния и президентски вот през май миналата година и на крилете на победата тогава сега да нанесе съкрушителен, по думите на премиера Християн Мицкоски, удар върху основния си политически противник от СДСМ.

Такава увереност на Мицкоски за успех дава и състоянието на най-голямата опозиционна сила, която в търсене на своята нова политическа позиция след загубата през май се лута, разкъсвана от кланови, личностни и фракционни вътрешни борби. Нещата май се свеждат до това да бъде преодоляно наследството на Зоран Заев, но как да стане, когато начело на партията застана един от най-верните министри и лични приятели на Заев - доктор Венко Филипче. Драма! Но какво да се прави - изборът на новия председател бе демократичен, всички вътрешнопратийни процедури бяха спазени, човекът си спечели съвсем открито и легитимно. Ама не бил за това място. Да бяхте се кандидатирали, да бяхте се впуснали в битката и да спечелите, е отговорът на тези, които сега се мръщят само при споменаването на името на д-р Филипче. Особено онези партийни и номенклатурни аристократи от скопската партийна организация, известни с острото си обоняние към „руралните“ активисти на партията, напълнили нейното ръководство по времето на лидерството на Зоран Заев.

Но в случая нас ни интересуват повече какво ще се случи в другия, „паралелния политически свят“ на партиите на албанците в Северна Македония. И този път местният вот е теренът, върху който те ще премерят сили за влияние сред своя си, албанския електорат. И това изборно състезание по традиция дава по-ясна и точна представа за разположението на силите, защото в него наистина участват само избиратели, които са албанци, граждани на Северна Македония. Това си е чист етнически вот, в който няма, или почти няма, гласове на македонци. Видях го на местните избори през 2013 г., когато в Кичево за първи път се бе стигнало в ситуация всички партии на македонците, в това число и най-вече ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ, да подкрепят заедно един и същи кандидат.

Албанските партии имаха своя кандидатура. Това беше един бивш учител по физкултура - Фатмир Дехари, човек от местните бойци от Армията за национално освобождение (АНО) на Али Ахмети от конфликта през лятото на 2001 г. Когато го интервюирах за БНТ, човекът си водеше кампанията по анцунг и със самочувствието, че победата му е в кърпа вързана. По това време магията на бунтовник от Шар планина все още действаше. Така и стана и ето, че Дехари продължава да си е там, в кабинета на кмет на Кичево, вече трети пореден мандат, като доколкото разбирам, ще се бори и за четвърти. А Кичево, тогава последната „крепост“ падна, за да се създаде ситуация, при която вече години наред от Струга на юг до границата с Косово на север всички общини в западната част на Северна Македония имат кметове и председатели на общинските съвети албанци, както и мнозинството в тях.

Може би заради идеята изборната битка да бъде „по-чиста“ и автентична, или може би поради други съображения, тази година управляващите от ВМРО-ДПМНЕ заявиха, че няма да издигат кандидатури в общините, населени предимно с албанци, като знак на доверие към коалиционния партньор от ВЛЕН, който има амбицията да се пребори на терена с Европейския фронт, доминиран от Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети. Самият Ахмети има желание за реванш заради откраднатата му победа на парламентарните избори миналата година, когато той и партиите от „Фронта“ взеха повече гласове, но победителите избраха ВЛЕН за своя партньор в управлението и в правителството. Може би „реванш“ не е точната дума, защото всъщност Ахмети и партията му искат още веднъж да повторят победата си над коалицията ВЛЕН от парламентарния вот и по този начин хем да потвърдят все още преобладаващото си влияние сред албанския електорат, хем да покажат на ВМРО-ДПМНЕ, че тяхното място е във властта вместо ВЛЕН.

Във всяка такава битка има едно или няколко символични места, където победата носи повече пропагандни, отколкото политически точки. За тези местни избори и за албанците това е община Чаир в Скопие, където и двете съперничещи сили изпратиха своите най-изнесени напред активисти. За ДСИ това е бившият министър на външните работи Буяр Османи, добре познат и у нас, а за партиите от ВЛЕН - актуалният първи вицепремиер и министър на околната среда Изет Меджити. Меджити бе кмет на общината във времето, когато все още и той бе член на ДСИ, но после създаде така наречаната „огнена фракция“ в партията, която бързо премина през фазата на вътрешна опозиция, за да се отдели като самостоятелна партия.

„Който владее Рим, владее света, а който владее Чаир, той владее албанците“ е лозунгът, който привърженици на Меджити издигат с идеята да се подчертае важността на общината в цялостната битка между двата лагера. Впрочем колкото и архаично да звучи това за Рим, в конкретния случай има своя смисъл, защото два от най-атрактивните обекти в Скопие са тъкмо в Чаир - скопската Стара чаршия и Бит пазар. Но пък, както стана ясно, там са и най-многобройните и сериозни нарушения на закона при строителството на нови жилища и сгради, които кметът на столицата Данела Арсовска разкри.

За Меджити е ясно - целият ресурс на властта за победата! Докато за Османи това е борба за личен престиж и заявка за бъдеща още по-сериозна партийна и политическа кариера. За мнозина времето на Али Ахмети като лидер на ДСИ изтича, все пак той е начело на АНО и на произлязлата от политическото ? крило ДСИ повече от 24 години. Ахмети е най-дългогодишният, с някои малки изключения, партиен водач в Северна Македония и логиката сочи, че му е време да се оттегли. Самият той се опитва да показва, че все още е във форма, че все още е готов за нови битки и победи, но така или иначе борбата за неговото политическо наследство и лидерско място е отворена. Защо един от тези, които биха го наследили, да не е тъкмо Буяр Османи? Познат в партията, член на нейното тясно ръководство, известен навън от страната с контакти на високо дипломатическо равнище, какво повече. Само една победа му е нужна и вратата се отваря широко. Хипотеза, но възможна.