Момчето, което не се отказва!

Стадион "Георги Аспарухов" е притихнал. Тече последната минута на добавените 8 от продължението, дадено от главния съдия. Изпълнява се ъглов удар, а зад топката е резервата Мазир Сула. Секунди по-късно Борислав Рупанов се извисява и забива с глава за победно 1:0. 

По ирония на съдбата точно тези двама влизат в игра по едно и също време като последни опции от пейката. Ходът на треньорът на Левски Хулио Веласкес дава резултат, а "Герена" се тресе.

В четвъртък вечер феновете на "сините" изживяха по възможно най-драматичния начин успех над иначе непознатия Сабах. Екстазът със сигурност щеше да е на съвсем друго ниво, ако това бе в двубоя със Спортинг (Брага). Уви, там разликата направи играч на португалците, но това е вече минало и сега не е важно.

Обратно в София, героят в "синьо" трудно можеше да бъде по-подходящ. В интерес на истината единственият по-удачен вероятно би бил Марин Петков. Но пък сега е звездният миг на Борислав Русанов. Момчето живее в сън, от който не иска да се буди. Вкара дебютно на Славия с екипа на любимия Левски, прониза и азерите за първия си гол в евротурнирите. Всичко това си го заслужи след година наем в Септември, където вкара 12 попадения и спомогна за оцеляването на новака. 

Същото това момче не се пречупи в началото на европейската одисея за Левски по-рано този сезон, когато пръв реши да бие дузпа срещу Апоел (Беер Шева), но пропусна. Изпълнението му пък дойде секунди, след като Светослав Вуцов бе отчаял играч в "червено" от бялата точка. 

Месец по-късно Рупанов не помни онзи момент или поне е направил така, че да не го пречупи и да не се отказва от своите мечти. Момчето мина през толкова много, за да стигне до тази 99-ата минута на "Георги Аспарухов", в която ликува пред Сектор А с фенове и съотборници. И нищо не го отказа! Бе част от първия тим на "сините" още през сезон 2022/23. Тогава Станимир Стоилов му даде път, залагайки на него като нападател. 

При Николай Костов той бе забравен, дори отписан. Подвизаваше се във втория тим, където бе използван и като халф. После дойде Станислав Генчев и реши да го изпробва като централен защитник, а Рупанов нямаше проблем и с тази си роля, важно бе да бъде на терена. По това време на стадион "Георги Аспарухов" и директорите, които иначе имат богат опит във футбола, не виждаха качествата му за нападател. Трябваше да го пратят под наем в Септември, да вкара 2 гола на "сините" на "Герена" като преотстъпен, за да могат да си отворят очите.

На тази позиция той бе върнат от Николай Митов, тогава треньор на "виненочервените" от Драгалевци. Специалистът умело работи с млади и знаеше, че потенциалът на това момче е на върха на атаката. И успехите не закъсняха. Рупанов си проправи път към младежкия национален отбор, а тази повиквателна бе повече от заслужена. А после показа, че има място за още един шанс у дома, но на позицията, на която трябва да бъде. За всичко това се изискваше воля, характер и търпение.

Вероятно всички тези думи сега нямаше да имат значение, ако в четвъртък вечер неговият удар не бе влетял във вратата на Сабах, ако не бе получил шанс за изява или бе използван на друга позиция, каквато му се търсеше през годините. Съдбата обаче си знае работата и дава възможност на онези, които не се отказват. А за феновете на Левски няма по-сладко от това юноши на клуба да греят най-ярко в мачове като тези в Европа...