Труд
Автор:
Труд
Силите на Украйна са се окопали основно в района на завода “Азовстал”
Киев настоява, че градът продължава да се отбранява
Над 1000 украински морски пехотинци са се предали в обсаденото украинско пристанище Мариупол, съобщи в сряда руското министерство на отбраната в официално комюнике, цитирано от Ройтерс.
Говорителят на руското министерство на отбраната генерал-майор Игор Конашенков каза, че 1026 войници от 36-а бригада на украинската морска пехота са се предали в района на металургичния завод “Азовстал” в Мариупол.
Сред тях са 162 офицери и 47 жени военнослужещи. 151 от предалите се са ранени и са получили медицинска помощ, съобщи Конашенков.
Мариупол е главната цел на Москва в източната украинска Донецка област. Ако руснаците завладеят индустриалната зона “Азовстал”, където морските пехотинци са се окопали, те ще имат пълен контрол върху пристанището, тясната ивица земя между районите под руски контрол на запад и изток, и ще осигури сухопътен коридор за руските войски и доставки, коментира агенцията.
Според комюнике на украинският генерален щаб руските сили продължават да атакуват “Азовстал” и пристанището. Представител на украинското министерство на отбраната заяви, че няма информация за предали се морски пехотинци.
По-рано чеченският лидер Рамзан Кадиров обяви, че над 1000 украински морски пехотинци са се предали, и призова оставащите войници, които се крият в “Азовстал”, да сложат оръжие.
В металургичния комбинат в момента има около 200 ранени, които не може да получат никаква медицинска помощ, написа Кадиров в пост в Телеграм. За тях и за всички останали ще е по-добре да сложат край на тази безсмислена съпротива и да си отидат у дома при семействата си, заяви още той.
Съветникът на украинския президент Володимир Зеленски Олексий Арестович не коментира съобщението за масово предаване в Мариупол, но написа в “Туитър”, че след “рисковани маневри” части от 36-а бригада на морската пехота са успели да се свържат с други украински сили в града.
Украинската армия съобщи, че въздушните руски бомбардировки в Мариупол продължават и са насочени най-вече срещу пристанището и комплекса “Азовстал”. Този лабиринт, превърнал се в бастион на украинските сили, които се окопават на километри в него, ще стане арена на ожесточена битка за пълния контрол над града, коментира АФП.
Журналисти от агенцията, които се движат с руските сили в Мариупол, съобщават за овъглените руини на града, за който украинските власти казват, че е разрушен на 90 процента.
След дипломатически скандал между Киев и Берлин
Визитата на Франк-Валтер Щайнмайер, заедно с президентите на Полша (на път към срещата - Анджей Дуда най-вляво) и страните от Прибалтика в Киев е била отменена в последния момент, след дни на подготовка.
Президентите на Полша, Литва, Латвия и Естония - Анджей Дуда, Гитанас Науседа, Егилс Левитс и Алар Карис - пристигнаха в сряда в Киев, за да се срещнат с украинския си колега Влодимир Зеленски, съобщи канцеларията на полския държавен глава, цитирана от Ройтерс.
Срещата със Зеленски бе планирана да се фокусира върху начини за подпомагане на цивилните и армията на Украйна, както и върху разследването на военни престъпления, заяви говорител на естонския президент Алар Карис.
Четиримата се присъединиха към увеличаващия се брой европейски лидери, посетили украинската столица, след като по-рано този месец руските войски бяха изтласкани от северната част на страната, отбелязва Ройтерс.
Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер планираше да замине за Киев с делегацията, за да покаже общата европейска солидарност с Украйна, но каза, че бил обявен за нежелан в страната поради близките си връзки с Русия през последните години и подкрепата си за газопровода “Северен поток-2”, отбелязва Ройтерс.
За да контрира ефектите от кризата при съседите
Унгария е дала знак, че ще увеличи своята земеделска продукция, като промени целите си в борбата с климатичните промени.
ЕС се стреми да се справи с нарастването на цените на пшеницата и торовете и очаквания им недостиг на Балканите, в Северна Африка и Близкия изток чрез “хранителна дипломация”, за да се противопостави на позицията на Русия за последиците от нейната инвазия в Украйна, заявиха в серия изявления дипломати и представители на съюза, цитирани от световните агенции.
Несигурността около храните предизвиква негодувание в уязвимите страни от тези региони, докато Москва описва кризата като следствие от западните санкции срещу Русия, каза дипломат от ЕС. По думите му това представлява потенциална заплаха за влиянието на ЕС, който планира да се справи чрез “хранителна дипломация и битка на наративите”.
Миналата седмица руският президент Владимир Путин заяви, че западните санкции са предизвикали глобална хранителна криза и спираловидно нарастване на цените на енергията. Съседите на ЕС, особено Египет и Ливан, са силно зависими от вноса на пшеница и торове от Украйна и Русия. Те са изправени пред скок на цените заради спирането на доставките, откакто Москва започна своята т. нар. специална военна операция в Украйна. “Не може да поемем риска да загубим региона”, добави друг европейски дипломат.
Освен това 27-членният блок иска засилване на международните усилия за смекчаване на въздействието на недостига, като във вторник обяви нови инициативи съвместно със Световната програма по прехраната към ООН.
ЕС осигурява и финансова подкрепа за най-уязвимите страни. Миналата седмица обяви, че отпуска 225 милиона евро за държави от Северна Африка и Близкия изток. Близо половината от тази пари ще отидат за Египет, докато Ливан, Йордания, Тунис, Мароко и Палестинската автономна власт ще получат спешни помощи от 15 до 25 млн. евро всяка. Други 300 млн. евро са предвидени за страните от Западните Балкани като част от редовното финансиране от съюза за този регион. Сърбия предизвиква безпокойство заради силните си връзки с Русия, казаха източници от ЕС.
