Труд
Автор:
Труд онлайн
Турция поднови дългогодишните спорове в Егейско море, като поднови исканията си за морски граници и демилитаризация на гръцките острови, съобщава To Vima. Новата ескалация идва в момент, в който Атина и Анкара се опитват да определят дата за среща между гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и турския президент Реджеп Тайип Ердоган в рамките на Общото събрание на ООН.
Последната ескалация започна, когато Турция издаде NAVTEX за океанографския кораб Piri Reis, с което претендира за права да провежда проучвания в райони, които Атина счита за част от своя континентален шелф. Анкара твърди, че потенциалният й континентален шелф се простира до средата на Егейско море, изчислено от бреговете на континента, а не включва гръцките острови, което противоречи на Конвенцията на ООН по морско право.
Гърция отговори с контра-NAVTEX и проведе изненадващо учение за военна готовност в цялата страна, фокусирано върху източните острови в Егейско море. Министърът на отбраната Никос Дендиас заяви, че учението е част от редовен цикъл от учения и няма връзка с Piri Reis.
Въпреки това Анкара ескалира още повече, като издаде друго NAVTEX, призоваващо за демилитаризация на широка верига от гръцки острови, от Тасос и Лесбос до Додеканезите и Кастелоризо. Турция цитира Лондонската конференция, Договора от Лозана от 1923 г. и Парижкия мирен договор от 1947 г. като основания за своите искания, настоявайки, че във водите им не трябва да се извършват военни дейности.
Атина отхвърля исканията за демилитаризация
Атина поддържа позицията си, че „това, което е заплашено, не може да бъде демилитаризирано“, позовавайки се на Турция като постоянен casus belli (обявяване на война) над гръцките териториални води, нейните амфибийни сили по анатолийското крайбрежие и прецедента с инвазията в Кипър през 1974 г. Гръцките официални лица подчертават правото на страната на самоотбрана съгласно Хартата на Организацията на обединените нации.
Правителствените кръгове отхвърлиха и критиките относно момента на провеждане на учението, като заявиха, че Гърция „не се нуждае от разрешение от никого“, за да провежда учения на своя територия.
Тези спорове допълнително напрегнаха двустранните отношения. Дори и дискусиите да се ограничават до морските граници, различията между Атина и Анкара остават големи.
Срещата между Мицотакис и Ердоган е под въпрос
Мицотакис заяви пред Antenna TV, че все още се полагат усилия за организиране на среща с Ердоган по време на срещата на върха на ООН, като отбеляза: „Ще изразим позициите си с увереност, знаейки, че международното право е на наша страна.“ Той потвърди и искането на Гърция Турция да отмени casus belli, свързвайки го с ролята на Анкара в европейските инициативи за отбрана и продължаването на диалога.
Паралелни преговори с Либия
Отделно от това Гърция и Либия възобновиха техническите преговори за определяне на морските си зони, първата такава среща от 2010–2011 г. Дискусиите последваха среща между гръцкия външен министър Георгиос Герапетритис и преходния външен министър на Либия.
Макар и до голяма степен проучвателни, преговорите се проведоха под сянката на спорното морско меморандум между Турция и Либия, което Триполи заяви, че няма да оттегли. Гърция повтори, че споразумението е „невалидно и нищожно“.
Двете страни се съгласиха да проведат скоро още един кръг преговори в Триполи, макар че не се очаква пробив.
