На крив туризъм рекламата му пречи

Без добра услуга, бързо и лесно издавани визи и повече полети, бизнесът е обречен на неуспех

Българите спасиха сезона, но догодина може и да не е така

За пореден път браншът и Министерство на туризма поискаха вкупом повече пари за реклама на родния туризъм. Да, може би бюджетът не е достатъчен, но по-важният въпрос в случая е какво точно ще се промотира с тези пари и на кои пазари. Защото всеки маркетолог ще ви каже, че да рекламираш и популяризираш лош продукт е грешка, защото има риск клиентите да се върнат у дома недоволни. А това, както знае всеки представител на бизнеса, е значително по-пагубно от това, да си световнонеизвестна дестинация, чийто единствен шанс, въпреки многобройните й дадености, е чуждото нещастие и проблемите на конкурентите.

Защото, ако си говорим честно, проблемът на родния туризъм въобще не е рекламата. Много по-голяма слабост са лошият продукт и непрофесионализмът. В този сектор случайно попаднаха стотици играчи на пазара, които търсят бърза и лесна печалба, или пък просто влагат излишните си пари с идеята, че няма как да сбъркат. И за съжаление точно тези, които не са изкачили всички стълбици в сектора, формират общественото мнение за качеството на родния продукт.

Безспорен факт е, че има едно малцинство, което всяка година инвестира време и пари, за да накара своите гости да се върнат с усмивка у дома. Но ключовото в случая е, че те остават малцинство. А на туристите не им пука особено дали хотелиерът, при който са попаднали, е идиот като всички останали, или просто са имали лош късмет.

Във всички учебници по туризъм пише, че най-добрата реклама е тази от уста на уста. След изобретяването на социалните мрежи този термин се разширява, защото вече няма нужда да питаш за мнение единствено кръга от приятелите си, а можеш да проучиш опита на хиляди непознати хора от целия свят.

И тук отново идва ключовият въпрос с рекламата. Колкото и уникални клипове и брошури да се изработят, те няма да са достатъчни за всеки, който реши да провери отзиви онлайн. Кратко проучване с продължителност под час може да ви откаже от посещението в България завинаги. Информацията, която ще намерите, основно е за презастроени курорти, непочиствани стаи, захабени хавлии, мръсни чаршафи, диви парти нощи, евтини жени и алкохол, удавени дечица в хотелски басейни, дори за управители на хотели, които посягат физически на туристите. (Добре, съгласни сме, че има и гости, които бият персонала ни като хулигана, който нарита родна камериерка). И тези отзиви не са защото има масирана негативна кампания спрямо туризма ни, както често се опитват да ни убедят от бранша.

Така че по-добре да не слагаме каруцата пред коня и да не бързаме да рекламираме туризма си, преди да го превърнем в бизнес, който може да се промотира и сам.

Има много по-спешни мерки, които трябва да се вземат, за да може секторът, който носи между 13 и 15% в БВП, да се превърне в това, за което и бизнес, и туристи мечтаят. На първо място на каквито и пазари да се рекламира България като туристически рай, ако гостите няма с какво да пристигнат у нас, това е повече от безсмислено. Министерството на туризма обеща да субсидира чартърите, така че чуждите големи туропрераторски компании да имат интерес да водят клиентите си у нас. В епохата на онлайн резервациите и индивидуалните пътувания обаче това далеч не е достатъчно. От години бизнесът настоява да се увеличат редовните линии на авиокомпаниите от и до България. Освен бизнес интерес в случая е нужна и държавна намеса. Всички можем да видим резултата от многобройните полети на лоу кост компаниите, когато вечер се разходим по столичния бул. „Витоша“ и чуем всякакви езици, все едно сме на Вавилонската кула. В София ръстът на туристи е постоянен не толкова заради добрата реклама на столицата, колкото заради евтините полети до нея.

Друг проблем, който трябва да бъде решен, ако искаме повече туристи и в резултат на това и по-добра услуга, след като инвеститорите разполагат с повече средства, които да вложат обратно, е визовата политика на страната ни. Наистина през последната година се откриха нови изнесени визови центрове в Китай и Русия, което значително подобри възможностите за получаване на входни документи за България. Обаче все още желаещите да си изкарат виза в последния момент, са изправени пред непреодолима преграда. За разлика от конкурентите ни извън, но и в ЕС, които издават визи на място, а понякога дори не искат пари за тях.

Новата данъчна наредба Н-18, която иска да изсветли укриваните доходи, допълнително удря туризма. И въпреки че туроператори и хотелиери публично от месеци насам обясняват защо, все още никой не иска да разбере проблемите им. Текстовете на наредбата не са съобразени със спецификите на сектора и ще доведат до масови фалити, данъчна миграция на бизнеса в чужбина и в резултат на това по-малко приходи в хазната, увеличаване на безработицата и по-скъпи ваканции за българите. Процесът вече е започнал и големи фирми в бранша освобождават работници у нас и назначават такива в офиси в чужбина. Вместо да се замислят дали грешката не е в тях, обаче чиновници нагло си позволяват да коментират - „Нека да отидат в чужбина, за да видят, че там не е по-лесно“.

Проблем на инвеститорите в туризма са и концесиите и въобще отдаването под наем на плажовете. Много от българските туристи се отказаха от почивките на родното море не заради лошия хотелски продукт, а заради скъпите чадъри на плажа. При обявяването на новите правила, по които се избират стопани на плажовете, се твърдеше, че цените на плажните пособия ще намалеят значително, след като стойността им има тежест при избора на концесионер. Резултатите от проведените досега конкурси обаче показват, че с изключение на една-две бели лястовици, ивиците ще продължават да са по-скъпи от нощувките в курортите. През този август реално сезонът за пореден път спасиха българските туристи. Но дали това ще е така и догодина, е под въпрос. Защото въпреки многобройните проверки стопаните на плажа са „и цар, и господар“. Шатри по 70 лева, изнудвани туристи да платят за два шезлонга и чадър, дори когато искат да наемат само сянка, забрана на първа линия да плажуваш, ако не платиш комплект за двама, плюс масичка и шалте, чиято цена, както се досещате не е обект на търга, липса на свободни зони. Само част от триковете на концесионерите да вдигат и без друго неевтината цена на плажните принадлежности. Защото „сезон година храни“. Така мамейки и изнудвайки на дребно концесионерите гонят и последните ентусиасти, които се примириха със застроените комплекси. Още повече, че сега се готви и законова промяна, която да забранява на заведенията край плажа да продават на своите гости напитки и храна срещу плажни принадлежности, без да са потърсили преди това съгласието на концесионерите. Инвеститорите в туризма са принудени да се съобразяват с временните стопани на държавната собственост - плажните ивици. И дори хлябът им да зависи от тях.

Така че преди да искат повече пари за реклама, бизнесът и държавата трябва да оправят своите неуредици - от бедния „ол инклузив“, мръсните стаи, бавното обслужване и липсата на усмивки, до недостига на редовни полети и инвестиции в инфраструктура. Пък после може да се окаже, че даже и реклама не им трябва.