На масата на съседа: Кога мюсюлманите отбелязват нощта Мирадж и за какво се раздават катми?

Тази вечер мюсюлманите в България отбелязват благодатната нощ „Мирадж кандил“. На български това би могло да се преведе буквално като „Святата, светлата нощ на възнесението“. Думата „мирадж“ на арабски език означава „възнесение“.

Според мюсюлманския календар тази нощ съответства на ден 27. от месец Реджеб.

Предава се, че преди около 1445 години ангел Джебраил идва при пратеника Мухаммед със едно създание, наречено „Бурак“, което го откарва, превозва от Месджид-и Харам в Мека до Месджид-и Акса в Йерусалим, а оттам се извисява чак до небесата, до трона на Аллах, където извън пределите на времето и пространството се  среща и разговаря със Създателя.

Според едно предание по време на това „нощно пътуване“ пратеникът Мухаммед се среща с всички предишни пратеници  и заедно  извършват молитвата намаз.

По „етажите“ на небесата Пратеникът Мухаммед се среща с предшествениците си Исус,* Мойсей, Адам и всички други пратеници на божествените религии. Това подчертава тяхната връзка и общия източник на низпосланите им знамения.

В свещения Коран по повод това пътуване се казва: „Всечист е Онзи, Който пренесе Своя раб нощем от Свещената джамия до Най-далечната джамия, околностите на която Ние благословихме, за да му покажем от Нашите знамения“.

Според тълкувателите на Корана „Свещената джамия“ е Кябе (Кааба) в гр. Мека, а „най-далечната джамия“ е Месджид-и Акса в Йерусалим.

През тази нощ, Аллах заповядва на мюсюлманите да извършват молитвата намаз пет пъти на ден. Затова сред мюсюлманите е разпространен изразът „Намазът е извисяването на мюсюлманина“.

Както сме споменавали и в други публикации от поредицата „На масата на съседа“, празниците винаги са свързани и с различни народни обичаи и традиции. С течение на времето във всеки географски и етнически район се раждат различни традиции, извън религиозните норми и догми.

В този ще ви запознаем с един такъв обичай, който е разпространен сред турското и мюсюлманското население в България, най-вече в Североизточна България.

Сигурно малко хора знаят и са чували, че на празници домакините мюсюлманки в този край раздават домашно приготвени,  тестени храни в памет на починалите си близки, с цел да бъдат отправени молитви за успокоение на душите на починалите.

Една от традициите е вечерта четвъртък срещу петък или по време на благодатните нощи като нощта Мирадж, домакините да приготвят катми и да ги раздават на съседите си.

Един от най-ярките ми спомени от село е, че много пъти през прохладните летни вечери всички деца си играехме навън до възможно най-късен час. Толкова се унасяхме в игрите, че забравяхме да се храним, но точно в такъв момент някоя майка идваше с голяма тава, пълна с топли пресни катми…

След като е зарадвала децата, тя продължаваше да обикаля домовете и раздаваше катми в памет на починалите си близки, а съседката ѝ отвръщаше „Амин! Аллах да го приеме. Бог ги опрости и успокои душите им“…

Пази ли се тази традиция все още? В някои населени места традицията е жива, все още се приготвят топли домашни катми и се раздават на съседите. А в други региони, повлияни от „модерното време“, катмите са изместени от готови купени милинки, сиренки и други храни хранителни продукти като вафли, меденки, бонбони... Но, както казват мюсюлманите, „Важни са намеренията. На всекиму се дава според намерението му.“

*Според ислямската религия Исус е божи пратеник, на когото е низпослан Новият завет от Библията.