На 90 години Иван Вукадинов влиза във Ватикана

Закъсняло признание

Папските музеи искат да купят картината му „В памет на героите“ още през 1975-а

Колегиална завист и злоба карат художника да се скрие от света

Името на Иван Вукадинов не е свързано с масови изложби, държавни откупки и лъскави ордени. То е познато предимно в културните среди и на колекционерите на изкуство, защото той… просто не е излагал картините си в България от 80-те години на миналия век, а след демократичните промени – много рядко. Причината е, че е обиден на тоталитарната система, която най-грубо и безцеремонно спира творческото му развитие. 

През 1975 г. художникът участва в изложба в Рим, където Ватиканският музей проявява интерес към картината му „В памет на героите“. Папските експерти искат да положат основите на сбирка с модерно изкуство и произведението на българина е щяло да бъде първият експонат в новата колекция. Те предлагат да откупят картината за голяма сума, но понеже в тоталитарните години това може да стане само със съгласието на държавата, влизат във връзка с българския посланик, който по онова време е Венелин Коцев. Той предава желанието им в София, но след известно мълчание Ватикана получава отказ с мотива, че картината е национално богатство и не се продава. Не помага и намесата на папския нунций у нас. 

Картината е върната в България. Научил за това, Иван Вукадинов предлага да я подари, но и това не му е разрешено. В отговор той престава да участва в изложби и да продава произведенията си в страната. Не се оплаква, но и не говори за обидата си. Така е до 2006 г., когато заедно с художника Иван Кирков събират други техни колеги с името Иван и започват да организират изложби в столичната галерия „Ракурси“ веднъж годишно около Ивановден. Освен тях двамата, през различните години до 2011-а участват Иван Стоилов - Бункера, Иван Димов, Иван Андонов, Иван Колев, Иван Милев, Иван Кънев, Иван Нинов.

След 11-годишно прекъсване този януари галерията възобнови изложбите за Ивановден, но този път само с една-единствена картина – „В памет на героите“ на Иван Вукадинов. Причината е, че 47 години след като пожела да я купи, Ватиканският музей най-после успя да се сдобие с нея. Излагането на творбата в София бе своеобразно прощаване и с нея, и с една мракобесническа епоха, когато колегиалната завист и обикновената човешка злоба слагаха кръст на кариерата на всеки, позволил си да се издигне над посредствеността. 

Вестта, че картината най-после заминава за Ватикана, дойде в навечерието на 90-годишнината на твореца. Той е роден на днешната дата, 19 март, през 1932 г. в пернишкото село Ломница. Завършва Националната художествена академия през 1960 г., ученик е на проф. Ненко Балкански. През 70-те години на миналия век има самостоятелни изложби в Рим, Арецо, Пиза и Гросето. Познават го не само в Италия, а и във Франция, Австрия, Великобритания, Латвия. Той е единственият източноевропейски художник, който още по времето на Студената война, през 1977 г., е включен в Американската енциклопедия за модерно изкуство – най-престижната в света. Сега негови произведения са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галериите в Добрич, Кърджали, Бургас, Смолян. И на много частни колекционери. 

Изкуствоведката проф. Аксиния Джурова издава две книги за Иван Вукадинов – през 1978-а и 2015 г., в които анализира художествения стил и личността му. И ако за него като художник мнението на специалистите е единодушно, че притежава уникален, несравним и експресивен стил, който прави картините му да приличат на съвременни икони, то за характера му могат да се изкажат малцина. С една дума, той е особняк. Не обича почестите и славата, затворен е и мълчалив. Неконвенционален. Творец, вглъбен в себе си. Живее изключително скромно, почти като отшелник. Човек, издигнал се над материалното. Не е удостояван с ордени, няма звание „народен“, нито академични титли, но фактът, че е единственият българин, включен в Американската енциклопедия на модерното изкуство, тежи много повече от присъжданите от чиновници дрънкулки. 

Обидата на художника не се състои в това, че не са му разрешили да продаде картината си, а защото не му е позволено да се развива и да покаже изкуството на България и Балканите пред много по-широка публика, която е в състояние да го оцени, казва в интервю за „Площад Славейков“ Иван Костов. Политикът, който се запознава с художника през 2006 г. на изложбата на Ивановците, му съдейства да се свърже с Ватикана и да възстанови кореспонденцията, замряла преди близо половин век.

Защо експертите от Ватикана са харесали тъкмо „В памет на героите“? Отдалече изображението, върху което художникът работи две години, прилича на разпятие, а фигурата е увита, сякаш е мумия. Погледнато отблизо, то наподобява ключалка – като че ли героят стои и гледа отзад. Вероятно тази загадка е направила впечатление на папските изкуствоведи, както и древната живописна техника, която е използвана. Тя се нарича енкаустика или восъчна живопис, позната е от античния период и е много трудна. Представлява смесване на восък с пигмент. Восъкът непрекъснато се подгрява над точката на неговото топене и така получената боя трябва да се нанася изключително бързо. Резултатът е прозрачен триизмерен живописен слой, под който на светлина прозира цветът на основата. 

Към VI век тази техника е почти напълно изоставена. Но не и от Иван Вукадинов. Самото използване на енкаустиката показва, че той е човек, за когото не важат времевите граници. За картините му най-големите световни колекционери се изказват само със суперлативи. Италианският мултимилионер и колекционер Марсело Данон казва: „За тази синя картина на Иван Вукадинов ще построя специално стълбище“. Дали не е време България да построи специален музей-галерия?