Легендарен роман на Филип Рот с първо българско издание

„Театърът на Шабат“ е комично творение с епични размери

Авторът разкрива тъмната страна на човешката природа с гигантско остроумие и спираща дъха откровеност

Той замисля поредица от фарсови бедствия, които го отвеждат до ръба на лудостта

Печели Националната награда за художествена литература още за първата си книга „Сбогом, Колумб“ (1959)

Прочутият американски писател почина през 2018 година

„Това е най-любимата ми книга, тази, която написах с най-голямо удоволствие“. Признанието е на самия Филип Рот (1933-2018), а книгата е „Театърът на Шабат“. В нея писателят разкрива тъмната страна на човешката природа с гигантско остроумие и спираща дъха откровеност.

Преводач на българското издание е Венцислав К. Венков. Художник на корицата е Стефан Касъров. „Театърът на Шабат“ (496 стр) е комично творение с епични размери, а Мики Шабат е неговият колосален герой. На 64 години Шабат все още е предизвикателно враждебен и изключително похотлив.

За него сексът е мания и принцип, инструмент за ежедневни безчинства. Но след смъртта на дългогодишната му любовница – създание със свободен дух, чийто вкус към непозволеното съвпада с неговия - Шабат се впуска в бурно пътешествие из миналото. Опустошен и скърбящ, измъчван от призраците на онези, които са го обичали и мразели, той замисля поредица от фарсови бедствия, които го отвеждат до ръба на лудостта. Искате ли да видите какво представлява едно истинско лошо момче? Елате тук. Елате в света на кукловода Мики Шабат, един сексуално разпасан крал Лир. Не е забавно. Истинските лоши момчета са отвратителни.

Джон Туртуро като Мики Шабат в пиеса по книгата на Рот

Американският писател Филип Рот (1933-2018) печели Националната награда за художествена литература още за първата си книга „Сбогом, Колумб“ (1959). „Провинциален живот“ (1986) му носи Националната награда на критиците, а през деветдесетте години печели четири големи литературни награди: Националната награда на критиците за „Наследството“ (1991), наградата „ПЕН/Фокнър“ за „Операция лихвар“ (1993), Националната награда за художествена литература за „Театърът на Шабат“ (1995) и наградата „Пулицър“ за художествена литература за „Американски пасторал“ (1997). Следва Наградата на англоговорещата общност за „Омъжих се за комунист“ (1989). През същата година получава Националния медал за изкуство в Белия дом, а през 2000 г. публикува „Петното“ – роман, с който завършва трилогията си за идеологическите етноси в следвоенна Америка. За „Петното“ Рот получава втората си награда „ПЕН/Фокнър“, както и британската награда „У. Х. Смит“ за най-добра книга на годината. През 2001 г. е удостоен с най-високото отличие на Американската академия за изкуства и литература – Златния медал, присъждан на всеки шест години за цялостно творчество.

Откъс от книгата

Корица на книгата

Дренка беше смугла хърватка с италиански черти от далматинското крайбрежие; и тя, подобно на Шабат, дребна на ръст, но и пищно надарена жена с минимални излишни килограми и с тяло, което в най-закръглените си моменти напомняше на глинените фигурки от две хилядолетия преди Христа  – дебелите куклички с едри цици и яки бедра, намирани при разкопките от Европа чак до Мала Азия и боготворени под дузина различни имена като великата майка на боговете. Беше хубавичка по един неин си доста ефикасен и делови начин, ако се абстрахирахме от носа ѝ – изненадващо лишен от горната костна част нос, като на професионален боксьор, създаващ усещането за размазаност точно в средата на лицето ѝ и леко отклоняващ се от вертикала, който свързваше пълните устни с големите ѝ тъмни очи и олицетворяваше – според създалото се с течение на времето у Шабат усещане – всичко податливо и неподдаващо се на определение в привидно благосклонния ѝ характер. Човек беше склонен да заключи, че някога, в най-ранното ѝ детство, е била размазана с мощен удар, а тя всъщност беше плод на благи родители гимназиални учители, които следвали с религиозна страст баналните призиви на Титовата комунистическа партия. И понеже си нямали друго дете, тези ужасно добродушни хорица я заливали с обич…