Работа на пясъчни кариери, затвор, лагер за бежанци... е малка част от житейската история на новия шампион на UFC в тежка категория Франсис Нгану, която повече прилича на сюжет от филм.
Само преди дни камерунецът нокаутира във втория рунд Стипе Миочич (САЩ) и стана едва третият африканец (след Камару Усман и Израел Адесаня) с титла в най-престижната верига на смесените бойни изкуства.
Всъщност наричат Нгану „Африканския Роки“, но и както героят на Силвестър Сталоун, така и Франсис, твърде късно разкрива таланта си, едва на 34 години. Винаги обаче е знаел, че ще е боец. А фантастичният му път до титлата започва от бедните камерунски квартали, където живее в крайна нищета. И още на 10 г. отива да работи в пясъчните кариери. Малчуганът винаги е работил, но въпреки това е сравняван със своя баща – престъпник и уличен бияч.
„Беше ме срам от него и си казах, че никога няма да съм като него. Никога!“, признава Франсис.
Но с възрастта забелязва все по-голяма прилика с татко си – израства едър мъж, обича да се бие и чувства неимоверна сила в себе си. И решава да се захване с бокс. Франсис имал и свой идол – Майк Тайсън. Но в селото му нямало зала за бокс, а хората не спирали да му се подиграват. „По-кротко момче, прекалено много мечтаеш – казва ли те. - Говориш за Европа, все едно е рай, но не е.“ Отговарях им: „Аз ще си създам свой рай. Ще се боря, за да постигна всичко, за което мечтая.“
И на 22 години Нгану заминава за Дуалу, най-големия град в Камерун, където започва на тренира бокс и същевременно работи, като товарач. А за да сбъдне мечтата си дори продава мотора си, за да купи спортни пособия. Когато е на 25 години Франсис се разболява от хепатит Б, няма пари за лекарства, оставя бокса и се връща в родното село. Там се захваща да развъжда свине, но мечтата му да стане шампион не му дава мира. И през 2012-а, без да каже на никого само с раница в ръка, напуска дома си, за да гради кариера на боец. Но прекосявайки морето едва не загива заедно с други бежанци, уморен от жажда. Намират ги хора от Червения кръст. Съдбата му обаче не става по-лека. Два месеца прекарва в затвор в Испания, после в бежански лагер, животът му продължава като скитник в Париж. Но Франсис стига Европа и се превръща в най-щастливия бездомник във Франция.
„Беше трудно, никого не познавах, нямах пари – казва боецът за онова време. - Спях на улицата и се опитвах да оцелея, но за мен това беше огромна възможност. Бях щастлив, защото получих шанса, за който мечтаех.“
Оттам нататък Нгану всеки ден ходи по кварталите да търси зала, за да тренира и да стане световен шампион. В една от тях попада на първия си треньор Дидие Корман, който му дава 50 долара да си купи раница, екипировка и кърпа. И въпреки че Корман е впечатлен от физическата мощ на камерунеца, всички наоколо съветват Нгану да се преориентира към ММА, тъй като в бокса вече няма „хляб“. А той не ще и да чуе. „Тези разговори ми бяха странни, нямаше как да се занимавам с подобно нещо“, признава той.
Но изниква проблем, залата често е затваряна по празници и почивни дни, Франсис е принуден да нощува в приюти за бездомници. Така отива в друга зала, управлявана от камерунец – Фернанд Лопес, който работи без прекъсване. Той е име във френската верига ММА и изслушвайки Нгану, му дава пълна екипировка и разрешение да спи в залата. А след като наблюдава няколко часа тренировките му, вижда, че младежът има особен талант. „Когато гледаш как хората тренират, можеш да разбереш – откровен е Лопес. - Да, не си магьосник, но можеш да кажеш дали някой има данни. А Франсис имаше всичко за ММА.“
И от 2013-а Нгану започва да се бие в ММА, а междувременно Лопес му намира квартира, за да не нощува в залата. Славата тръгва за африканския нокаутьор и вече трудно му намират съперници. А за 29-я си рожден ден получава договор с UFC. “Звънна ми треньорът и ме попита: Какъв подарък би те направил най-щастлив? - споделя боецът. - Помислих си: Може да ми е приготвил компютър? И тогава разбрах, че имам договор с UFC, а след 4 месеца трябва да се бия в САЩ.“
Нгану излиза срещу Луис Енрике (Бразилия) и го нокаутира във втория рунд. Оттогава тръгва и успешната му кариера. Камерунецът се превръща във феномен в ММА и един от най-страховитите нокаутьори в историята на спорта. От 19 мача шампионът има 16 победи, като 12 е спечелил с нокаут.
И въпреки че Нгану става богат, той не забравя историята на своя успех. Боецът се занимава с благотворителност, а в родното си село открива боксова зала.
За дебютния си бой Нгану получава 2000 евро, а сега печели по стотици хиляди евро. Първият му бой със Стипе Миочич му носи хонорар от 440 000 евро. Но признава, че е гладен, както и преди.
Всъщност Нгану мечта е да стане шампион само заради майка си. И дори сега, когато му е най-тежко, всеки път си представя, че тя е болна и няма пари за лечение в Камерун. И си казва: „Биеш се не само за себе си, но и за живота на цялото ти семейство, което си оставил в Африка!“