Изкуството влече талантливата актриса Невена Бозукова-Неве от малка. В началото обаче, тя намира израз на творческата си същност в рисуването и завършва Художествената гимназия във Варна. След това е запленена от сцената и решава да стане актриса, приемат я в НАТФИЗ. Неве доказа, че отлично съчетава актьорския с певчески талант като спечели шоуто “Като две капки вода”. Малко от почитателите на актрисата знаят, че тя е и много добра танцьорка, като дължи пластичните си умения на дългогодишните си занимания с художествена гимнастика.
Сред най-харесваните постановки с нейно участие, са “Опасно за живота”, “Бившата жена на моя живот”, “Етажна гроздова”, “Бардак”, “Пуканки” и “Смях в залата”, а телевизионните зрители я познават от ролите и в “Етажна собственост” и “Аламинут”. Голямата радост на Неве извън сцената са двете й деца – дъщерята Магдалина - 23 и синът - Никола 12.
- Неве, скоро имаше рожден ден. Как го отпразнува и какви нови роли си пожелаваш?
- Отпразнувах го на сцената в родната Варна с представлението “Бившата жена на моя живот” и бях с любимите ми колеги и приятели, както и с мама, която дойде да ме види и ми донесе кекс за рождения ден! Така го отбелязахме - с любимия ми мамин домашен кекс, а след това имаше разбира се веселба и питиета! Много ме зарадва и препълнената зала в театъра, защото никога досега не ми се е падало да играя на рождения си ден, точно в моята Варна. Не знам какви роли да си пожелая, защото точно от днес започнах репетиции на нова пиеса, която е едно голямо предизвикателство към мен и се надявам да бъде вълнуващо и за публиката. Тя е с работно заглавие “Гореща нощ” от Жозиан Баласко, а на сцената ще сме отново с Асен Блатечки, Милена Маркова-Маца, Калин Врачански и Стефан Иванов.
- Повечето ти приятели са с чувство за хумор. Кое е най-нестандартното и забавно пожелание, което получи за твоя празник?
- Голяма изненада за мен беше, че точно в полунощ с балони в ръка се появи един човек, който много обичам и ми направи серенада под прозореца. Беше много мило и изключително приятно, имаше даже и стълба до балкона, за да може да се качи! Ами, щури хора!
- Типичен Овен ли си и кои твои качества ти помагат най-много в живота, а с кои още се бориш и искаш да промениш?
- Смятам, че съм типичен Овен, но много мои приятели казват, че не е така, защото съм обрала много от онези качества на зодията, като това - главата в стената, докато рогата не се счупят. Иначе съм инатлива, но мисля, че това в много посоки ми помага в работата, защото не се предавам, докато не случа това, което искам и съм перфекционистка в много неща.
- Любимата ти роля е в постановката на Велко Кънев “Бившата жена на моя живот”. Защо точно тя ти е най-скъпа и какво си спомняш от работата ти с легендарния актьор?
- Тя е любима, защото е “натоварена” с изключително много емоции, светла му памет на Велко. Вярвам, че той е там горе и всички актьори сме убедени, че продължава да поддържа това представление, което се превърна в прекрасната му лебедова песен. То е натоварено с много емоции и покрай това, че той вече си отиваше по това време. Всички знаехме за състоянието му, но той не се даваше и за секунда нито на болката, нито на умората, на абсолютно нищо. На моменти дори имаше повече сили и от нас, докато репетирахме. На премиерата в Бургас, Велко вече не беше добре и си дойде към София, но в “Сълза и смях”, въпреки всичко присъстваше и ни слушаше, като беше седнал, почти легнал на диванчето в театъра. Тогава ни каза – аз, като ви слушам, ви вярвам и знам, че се справяте добре. Това бяха едни от последните му думи.
- Най-ценните житейски уроци от твоите преподаватели в НАТФИЗ?
- Да съм искрена и честна в живота, в професията и пред себе си, да уважавам всички около мен на сцената и в живота, да давам право на хората в този живот да бъдат такива, каквито са, да не ги соча с пръст и да не им намирам само кусурите, защото няма само черни и само бели хора.
- Спечели втория сезон на “Като две капки вода” и показа, че имаш талант и на певица. Съжаляваш ли понякога, че не си се насочила към музиката и дует с кой роден изпълнител би искала да направиш?
- Не мога да кажа, че съжалявам, защото нищо не ми пречи и сега да се насоча, ако искам. Бих могла за собствен кеф да си направя някакви парчета. Точно след спечелването на “Капките” имахме една много хубава вечер на морето с Белослава и тя ми каза – ти ще усетиш кога ще ти дойде времето. Аз казах, че в момента не изпитвам нуждата, защото спечелвайки формата и показвайки, че мога да пея – къде добре, къде не, но не си представям сега да кажа – отивам и започвам да записвам... А тя – да, но сигурно ще дойде този момент! Иначе с удоволствие бих пяла в дует с Белослава, Орлин Павлов, Рут Колева, както и с Орлин Горанов, дори някоя опера с него бих пяла. Харесвам и някои рапъри, като Logo5, “Тhe Top Stoppers” и Григовор, които правят изключително сладка музика.
- Фънки, който е доста критичен, остана силно впечатлен от изпълнението ти на песента “Nobody’s wife” на Анук. Защо избра точно нея и такава ли си в живота – независима и дива?
- Да, свободолюбива съм. Мисля, че съм доста свободен дух и съм щура, малко го бях позабравила, но сега се връщам към това, защото смятам, че човек трябва да прави нещата, които обича, без да се притеснява и да си слага някакви ограничения, стига това да не засяга околните. Избрах тази песен на Анук, защото ми е много любима и исках още в моя сезон да я изпея.
- Какво мислиш за музиката, която е модерна сега и слушат връстниците на сина ти и как би реагирала, ако някой се опита да те впечатли с думите – ах, каква си антилопа, газела?
- И да ми пръсне дисплея и панела! (Смее се.) Не, няма да ме трогне по никакъв начин, най-много да се изсмея. Това е текст, който няма да разбера никога, къде остана романтиката?! И синът ми слуша много от тези модерни песни, въпреки че точно тази не я понася. Той слуша други, в някои от които също има нецензурни изрази, но пък по-добре да ги чуе и аз да му ги обясня и да знае какви са нещата. Така и така, той е в тази среда и чува тези изрази, някои неща му биват обяснени от съучениците - при това неправилно, така че по-добре да знае това от мен. Иначе всеки е свободен да слуша това, което му харесва.
- Най-хубавия комплимент от твои почитатели?
- Усмивките на хората, като ме разпознаят някъде и ми кажат – вие сте любимата ми актриса, аз съм ви гледал еди-къде си, изключително приятно е някой да оцени труда ти. Давали са ми ябълки без пари, две бири от съседната маса…, като винаги ми казват, че на живо съм по-сладка. Особено, като вървяха тв-предаванията – “Аламинут” и сериала “Етажна собственост”, често ме спираха с думите – ти на живо си една малка, сладка, слабичка, защо така? Казвам им – защото телевизията винаги променя и дава едни килограми отгоре.
- Случвало ли се е твои познати дами да искат от теб да ги запознаваш с Асен Блатечки, или с Калин Врачански и какво според теб ги прави толкова харесвани от жените?
- Да, въпреки че аз им се смея, защото приемам Калин и Асен по съвсем различен начин, естествено. Да, много са сладки и талантливи, изключителни хора са, като характери и двамата, с всичките им чепатости, но кой не е чепат от нас? Имат си своите странности, но са изключително отдадени и като приятели и като професионалисти. Лъчезарни и открити са и това много привлича хората, като отсреща седи някой открит, честен и добронамерен – това винаги е привлекателно. На всичкото отгоре и двамата са много скромни – никой от тях не се бие в гърдите - аз съм звезда, няма такива работи!
- В момента има ли мъж до теб и какви качества те впечатляват в силния пол?
- Не, няма мъж до мен. Гледам да не се впечатлявам от мъжете в момента.
- А кое е най-лудото нещо, което си правила от любов?
- Тя, любовта цялата е лудост, така че и най-елементарните неща, които правиш от любов са лудост, като това да станеш посред нощ и да занесеш нещо на любимия, без той въобще да го очаква, или да извървиш цяла България, просто за да го изненадаш… Аз също съм правила това, а и за мен са го правили, но дори само да се появиш на вратата с нещо, което той не очаква, също е действие от любов и лудост – малките неща са големите.
- Постановката “Третото око” е като наръчник на оптимиста. С какво провокира зрителите този спектакъл, защото у нас песимистите са повече?
- Много хубаво си го казала, но публиката не го възприе по този начин, просто защото пиесата е руска и смятаха, че е едва ли не някаква социалистическа история, защото като се спомене два пъти вътре Сталин и… А това наистина е пиеса за оптимизма и финала й е оптимистичен, защото героят, който така дълго се мъчеше да се самоубие, въпреки че е заобиколен от любовта на една жена, която го обожава – съседката, но той също открива своето щастие. След време среща друга жена, която попада случайно у тях и той се влюбва в нея и така накрая намира любовта си. Разбираш, че ние много обичаме да мрънкаме и най-елементарните неща да ги правим драматични, не изключвам себе си – и аз съм имала такива случаи, в които нещо супер елементарно те вкарва в ужасяващ филм, който ти започваш допълнително да украсяваш… А всъщност животът е много прост – трябва ти наистина една обич, трябва да разбереш, че няма кой знае колко сложни неща, само да сме здрави, всичко друго е поправимо.
- Изпадала ли си в ситуации като с Маца в “Етажна собственост”?
- Имала съм такива случки - помня един съсед отгоре, който беше доста млад и експанзивен и правеше денонощно купони. Точно се беше родил синът ми и на мен ми е зле, а малкият тъкмо заспи и отгоре се започваше… Два пъти ми се наложи да се качвам горе и да му чукам на вратата, за да намали музиката. Иначе, ако не прекаляват, им давам да се забавляват хората. Сега, даже имам съсед, който слуша сръбска музика, има парчета, които харесвам и му прощавам, но гледам вече да се унасям по-бързо с тапите в ушите, добре, че не ме тормози редовно, но има и такива моменти.
- В какво вярваш?
- В доброто! В доброто и световния мир, като някаква манекенка се изказах! (Смее се.) Но наистина вярвам в доброто и вярвам, че всеки човек се ражда добър, не може като се роди бебе да кажеш -това е добро, това е лошо бебе - те са едни светли същества, но в годините се ошлайфаме по някакъв определен начин - било от среда, семейство, желание… Вярвам в доброто на хората и смятам, че ако всеки си даде сметка за това и винаги се опитва да изкарва доброто от себе си, усмихва се повече и гледа на всичко с добри очи - всичко ще е наред!