Не наименованието, а съдържанието е важно

Не всички алтернативи на животинските продукти на пазара заслужават да бъдат слагани под общ знаменател

Напоследък доста нашумя новото намерение за регулация на пазара в ЕС, а именно популярни имена като “кюфте”, “бургер”, “салам” и т. н. да се отнасят само за продукти от животински произход, а растителните им алтернативи да носят различни имена. Това донякъде имаше резон при млечните продукти, в които към млечната суровина се влагаха нискокачествени продукти от растителен произход и този факт често оставаше скрит и заблуждаваше потребителя, че купува чист млечен продукт (затова по закон въпросните вече са етикетирани като имитиращи продукти). Но при изцяло растителните и често ясно етикетирани като “веган” продукти наименованието далеч не е от такова значение.

Опитът показва, че тези продукти целенасочено се купуват от хора, които отказват да консумират животинските им варианти, било то от етична, здравословна или екологична гледна точка. Нещо повече - те често са доста по-скъпи, като производителите оправдават цената им точно с факта, че са веган, тоест без вложени суровини от животински произход и изцяло на растителна основа.

Може лесно да проверите на пазара - замразени кюфтета, приготвени изцяло на растителна основа, често държат цена като тези, направени от премиум телешко месо, веган майонезата е двойно по-скъпа от класическа такава с яйца, въпреки че фирмата производител може да бъде една и съща. Да не говорим за пресните млека, сравнени с растителните им алтернативи. Бадемовата, лешниковата, овесената, соевата напитка често са по-скъпи от класическото прясно мляко и въпреки че производителите нямат право да изписват думата “мляко” върху опаковките си, заемат все по-голям пазарен дял.

Стигна се до там, че известни от десетилетия производители на класически млечни продукти пуснаха свои растителни линии на пазара. Парадоксално, нали - уж тях трябва да пазим от нелоялна конкуренция и имитации, а именно те пускат такива продукти! Честно казано, за мен няма нищо учудващо. Не че е трудно всеки да направи за 3-4 минути ядково мляко вкъщи, просто в днешното ни забързано ежедневие много хора пренебрегват домашно приготвената храна и купуват преработена от магазина, готова за директна консумация. По-лесно и по-бързо е.

Основната причина, която ме провокира да напиша този текст, не е притеснение, че растителните продукти ще бъдат ограничени и тяхната консумация ще спадне, бизнеси ще фалират. Това със сигурност няма да се случи. Това, което ме притеснява е, че отново се засилваме в двете крайности. Много хора отново ще останат с впечатлението, че веган продуктите са имитационни, вредни и трябва да бъдат ограничавани от закона, а други ще бъдат убеждавани, че те са ексклузивни и затова трява да се бръкнат по-дълбоко в джоба за тях. Покрай сухото гори и мокрото, нали така?

Истината е, че на пазара има продукти като луканки на основата на ядки и сушени домати, сирена на ядкова основа без рафинирани мазнини, претърпели естествена млечно-кисела ферментация, кюфтета на основата на бобови растения и зеленолистни и т. н., които имат висока хранителна стойност и далеч не могат да бъдат слагани под общ знаменател с други, които основно съдържат олио, рафинирано кокосово масло, вода, аромати, сол и какви ли не стабилизатори. Странно, но често цената им е сходна.
Моят съвет е следният: научете се да четете етикети. Ако в съдържанието има изобилие от суровини, които никога не сте имали в собствената кухня, а често и няма откъде да си купите, то този продукт не е желателно да се консумира често, а по-скоро като изключение или изобщо не.

Друг станен парадокс е, че Световната здравна организация още през 2016 година посочи преработеното месо и колбасите като карциноген от група 1, редом с алкохола, тютюневия дим и т. н., но усилията въпреки това основно биват насочени към ограничаването на техните алтернативи.

Рецепта

Гъбени кюфтета

Продукти:

100 г. сварен боб
100 г. сварени или мариновани 
гъби кладница
150 г. фини овесени ядки
30 г. сурово кашу или белен 
слънчоглед
150 г. фино настъргани 
моркови
1 с. л. хранителна мая
магданоз и пресен лук - на вкус
чурбица, кимион, самардала, 
червен и черен пипер

Всички продукти се смилат добре в кухненски робот или чопър. Оформят се кюфтета и се пекат за няколко секунди на страна без мазнина, в нагорещен тиган с незалепващо покритие. При необходимост може да се добави малко вода към сместа. Добре е да се остави готовата смес да си “почине” за половин час, преди да се оформят кюфтетата.

* Веселин Станков е бакалавър еколог, завършил Биологическия факултет към СУ. Експерт по здравословно хранене на растителна основа, лектор-консултант в Клиника “Д-р Емилова”.
Основател на иновативен проект за приготвяне и доставка на храна за столицата, съдържаща само непреработени и нерафинирани суровини от растителен произход.