Нова дигитална галерия с праисторическите рисунки от пещера Магурата отвори врати

Нова дигитална галерия, в която могат да се видят праисторическите рисунки от пещера Магурата отвори врати.  От днес посетителите на пещерата, край село Рабища, Белоградчишко могат да разгледат уникалните праисторически рисунки на древните ѝ обитатели по един нов, модерен начин, съобщи кметът на Белоградчик Боян Минков. 

На входа на пещерата вече функционира дигиталната галерия, която връща назад във времето посетителите и дава отговори на много въпроси. 

Галерията с оригиналите на рисунките в пещерата Магура е затворена от 2019 г.  От съображения за сигурност и  опазване на хилядолетното световно културно наследство от външните атмосферни влияния.  Затова и откриването на дигиталния  музей  е от изключително важно значение и е една съвременна, модерна придобивка в ерата на дигиталния свят, допълни Боян Минков.

Пещерата се намира в северозападна България, на 17 км. от гр. Белоградчик. Издълбана е във варовиковата Рабишка могила (461 м. надморска височина). Една от най-големите пещери в страната-обща дължина на откритите досега галерии е около 2500 м. Състои се от главна галерия и три странични разклонения.

Според геоложки проучвания образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 млн. години. В една от залите са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано (тор). Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, животни, звезди, оръдия на труда, растения. Рисунките датират от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Слънчевият годишен календар от късния неолит, открит там, е най-ранният слънчев календар, открит досега в Европа. Той е изрисуван по стените на залата светилище и на него са отбелязани поне 5 празника, както и 366 дни. Магурата е обявена за природна забележителност от май 1960 г.

Температурата в пещерата е 12 градуса целогодишно. Най-посещавана от туристи е през лятото.

Пещерата притежава едни от най-богатите по форма и размери образувания - сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, „пещерно мляко”. С внушителни размери впечатлява „Големият сталактон” с височина над 20 м и диаметър на основата 4 м. „Падналият бор” пък е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 м и диаметър в основата 6 м.

Пещерата се използва и за производството на шампанизирано вино, което отлежава при естествени условия, сходни с тези, използвани при производството на френско шампанско.