Труд
Автор:
Труд онлайн
За какво изграждане на магистрали, мостове на Дунав, тунели, язовири или разширението на ПАВЕЦ Чаира може да се говори в нашата страна, когато екологичните оценки и тези за въздействие върху околната среда (ОВОС), свързани с разрешенията за тяхното строителство, продължават 5, 10, 15, а в някои случаи – повече от 20 години?
В нашата страна, под натиска на зелените неправителствени организации, е създадено такова законодателство, че процедурите по възлагане, изработване и приемане на екологичните оценки и тези за въздействие върху околната среда (ОВОС) се точат с години. В някои случаи, като този с АМ "Струма" през Кресненското дефиле, това отне почти 20 години. Основно потърпевши от бавния и муден процес са важните за хората и бизнеса инфраструктурни проекти от национално значение – магистрали, тунели, мостове, язовири, енергийни обекти, жп инфраструктура, ски зони и редица други, пише Еконовини.
Примерите са много. Освен този за АМ "Струма", повече от 20 години продължава мъката с тунела под Шипка.
Същото е с тунела "Петрохан", АМ "Черно море", особено важната за чистотата на въздуха в София автомагистрала "Рила", мостовете на Дунав.
Десетилетия отнема само изборът на мястото или трасето, по което да минава магистралата, защото имало зони по "Натура". Как да няма, след като под натиска на еколозите България е сред европейските рекордьори по "Натура" – над 35% от територията на страната. Общо 340 защитени зони за птици и местообитания с площ от 41 000 кв. километра. Средното за Европа е под 18%. А парите от Европейския съюз и бюджета, дадени за екология и биоразнообразие – без никакъв реален резултат – от 2007 година досега гонят 2 (два) милиарда лева.
Няма държава в Европа с толкова дълги бюрократични екологични процедури, както е в нашата. До COVID кризата в Гърция имаше подобни срокове, но те взеха мерки незабавно и ги намалиха до 5 месеца. Преди дни и швейцарците, с внушителен референдум, загърбиха екологията и гласуваха в полза на развитието на икономиката.
Същевременно няма страна от Европейския съюз, чиято администрация да е толкова податлива на екологичния натиск, както е у нас. След всеки, дори и мижав протест от зелените, панически се спират проекти, променя се законодателството или се уволняват експерти – само и само да се угоди на еколозите. Тази реакция на институциите и парите, които им се отпускат, дадоха самочувствие и увеличиха апетита на зелените за повече и повече влияние. За да усилят натиска, еколозите създадоха десетки взаимосвързани уж граждански НПО, които впоследствие прераснаха в политическата партия "Зелено движение", част от коалицията "Демократична България".
После им бе дадено за еднолично управление и Министерството на околната среда и водите. Даже Борислав Сандов стана и вицепремиер по климата – измислена длъжност, за да се задоволят неговото его и амбициите на зелените за власт и пари. Само за 8 месеца в МОСВ Сандов и Белев направиха такива бели, че ще отнеме години да се оправят щетите от тях.
ДВУИНСТАНЦИОННОТО ОБЖАЛВАНЕ – ОРЪЖИЕТО В РЪЦЕТЕ НА ЗЕЛЕНИТЕ
Възможността, дадена на екологичните неправителствени организации да могат да обжалват на две съдебни инстанции екологичните оценки и ОВОС на обектите от национално значение, е средството, с което се налага екорекетът в нашата страна. Зелените се възползват от това и без никакви ограничения изнудват държавата, общините и бизнеса. Затова е блокирано строителството на магистрали, тунели и язовири и много общински проекти.
През 2017 година кабинетът на Борисов-3 успя да прокара законови промени, които сериозно ограничиха възможностите на еколозите да бавят и саботират изграждането на инфраструктурните обекти от национално значение. Тогава се допусна зелените пак да могат да подават жалби срещу ОВОС и ЕО, но само на една инстанция – пред Върховния административен съд, като срокът за произнасяне от съда бе определен до 6 месеца. След тази промяна рязко намаля екорекетът над големите проекти.
ПРЕЗ 2022 Г. ЗЕЛЕНИТЕ ПРОМЕНИХА ЗАКОНА
Първият законопроект, който Министерството на околната среда и водите под ръководството на Борислав Сандов прокара през Министерски съвет и Народното събрание, беше връщането на двуинстанционното обжалване. Това стана факт през юни 2022 г. Тогава парламентът отсрочи и прие влизането в сила на тази промяна да е след 2 години – от 1 юли 2024 г. Смяташе се, че за този период всички екологични оценки и ОВОС на обещаните 5 моста на Дунав, магистрали, жп линии и т.н. ще минат. Нищо подобно не се случи.
През април 2024 г. Народното събрание събра кворум, отмени решението от 2022 г. и одобри закона във вида от 2017 г. Впоследствие президентът Румен Радев, вместо да защити националния интерес, наложи вето на промените.
КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ?
Министерският съвет и премиерът Росен Желязков трябва да предложат на настоящото Народно събрание необходимите промени в Закона за опазване на околната среда, за да се отпушат блокираните инфраструктурни проекти. Ако това не се направи, ще останем държавата с най-малко магистрали и най-много жертви на пътя в ЕС. Страшно, срамно и унизително.
