Орхан Памук - Подсъдимият

Турция разследва нобеловия лауреат Орхан Памук за обида към Мустафа Кемал Ататюрк в последната му книга "Чумни нощи". Делото бе заведено по-рано тази година по искане на адвокат от Измир. Първоначално съдът отхвърли иска, но адвокатът обжалва решението и разследването е възобновено. Шведската академия на науките заяви че очаква Турция да спазва международните си ангажименти и че наблюдава "отношението", което Памук получава в родината си.

„Аз бях идиотът в семейството, пък взех че станах Нобелов лауреат,“ казва шеговито Орхан Памук в интервю през 2006 г., когато Шведската академия на науките му връчва отличието. 

Потомък на буржоазна фамилия, роденият през 1952 г. Ферит Орхан Памук е син на директор на турския клон на IBM. Орхан завършва американското училище в Истанбул ­„Робърт колеж” и записва да учи архитектура заради страстта си към рисуването.

„Мечтаех си да стана велик художник - признава той. - Винаги съм знаел че единствено изкуството може да ме направи щастлив. От 7 до 22-годишна възраст се бях посветил изцяло на рисуването. Семейството ми ме подкрепяше, дори ми бяха взели ателие в Истанбул.“ След трети курс изоставя архитектурата и завършва „Журналистика“ в Истанбулския университет. Но и до ден днешен, когато присъства на заседания или конгреси, докато слуша какво говорят колегите му писатели, Орхан Памук си драска – скицира лицата на хора от публиката. Но защо не рисува и днес? На този въпрос Памук отговори по време на идването си в България през май 2011 г., когато беше удостоен със званието Доктор хонорис кауза на Софийския университет.

„Когато рисувам, се чувствам глупав. Не точно глупав, но недостатъчно умен. Докато пиша, съм умен.“ 

Първият му роман „Джевдет бей и неговите синове”, му отнема точно осем години, които отиват не толкова в писането му, колкото в търсенето на издател. Успехът идва почти едновременно с женитбата му за Айлин Тюрегюн. Когато през 1991 г. се ражда дъщеря им, не се поколебават да я кръстят Рюя ­на героинята от излезлия година по-рано негов роман „Черната книга”, който ще му отвори пътя за световната слава. 10 г. по-късно двамата се развеждат.

Освен като представител на постмодернизма в литературата, Орхан Памук скоро ще остане може би последният „динозавър“ – автор, който пише романите си само на ръка. „Аз съм музеен експонат. Пазя всяко късче хартия, което съм изписал за последните 45 г. Има едни вълшебни създания, които могат да ми разчитат почерка и набират текста на компютър. После аз коригирам текста на ръка, добавям нещо, като Марсел Пруст. И ръкописът пътува – от мен към тях, от тях към мен...“

Така е създадено цялото му творчество – 25 тома, продадени над тринадесет милиона книги на шестдесет и три езика. Писателят постоянно е под подозрителния поглед на управляващите в родината си. Независимо от това че той е един от най-известните турски писатели и единственият турски автор, носител на Нобеловата награда, Памук си остава недолюбван от управлението на Ердоган (като премиер и впоследствие президент на Турция). Преди да спечели Нобеловата награда, Памук беше съден в Турция по обвинения в "обида срещу турската идентичност", след като в интервю за швейцарски вестник каза че 30 хиляди кюрди и 1 милион арменци са били убити в последните дни на Османската империя. Анкара не признава масовото клане, което се смята за първия геноцид на ХХ-ти век. Памук беше и първият автор в мюсюлманския свят, който осъди кампанията срещу Салман Рушди.

След безспорния успех на „Джевдет бей и неговите синове“ през 1982 г., истинският му международен пробив идва през 90-те, като с „Името ми е Червен“ през 2000 г. вече става световноизвестен. Списъкът на наградите му е предълъг, в него са призът на в. "Индипендънт' за най-добър чуждестранен роман ("Бялата крепост"), френската награда "Най-добър чуждестранен роман" и международната награда ІМРАС (за "Името ми е Червен"), италианската награда "Кавур", френската награда "Медичи" за най-добър чуждестранен роман за 2005 г. за "Сняг" и др. През 2005 г. сп. "Тайм" го включва в списъка със 100-те най-влиятелни личности в света, а според онлайн анкета през 2008 г. е на четвъртото място в списъка на "Топ 100 интелектуалци-общественици".

Писателят, който още приживе е обвит в ореола на легенда, живее прост живот, посветен почти изцяло на работата му – „пиша по 10 часа,“ казва той. До 30-годишна възраст Орхан Памук живее с майка си в малка стаичка, пълна с книги. С изключение на три години, прекарани в Ню Йорк, световноизвестният писател Орхан Памук все още живее в същата сграда в Истанбул, в която е отраснал и се разхожда по същите улици.

Закон специално за него

През 2005 г. става един от малкото хора по света изобщо, заради които е добавен специален член в наказателното законодателство на родината им: „Лице, което, бидейки турчин, накърнява експлицитно Републиката или Народното събрание на страната, следва да понесе наказание между шест месеца и три години”, гласи член 301 на Наказателния кодекс на Турция, по който страната започва наказателна процедура срещу вече световноизвестния творец. Международната реакция е мощна, обвиненията са снети, а на следващата 2006 г. Памук получава Нобелова награда за литература.