Брус Спрингстийн - Живот като на кино

На 24 октомври в България ще бъде премиерно показан биографичният филм за Брус Спрингстийн - “Спрингстийн: Избави ме от нищото” и очакванията на публиката са големи. Лентата вече имаше световна премиера на Нюйоркския кинофестивал, където критиците първи видяха превъплъщението на Джеръми Алън Уайт като младия “Бос”, както е известен музикантът. Отзивите от продукцията са смесени - повечето хвалят актьорската игра и интересният, напрегнат сюжет, но други отбелязват, че филмът не успява да надскочи клишетата на музикалния биографичен жанр.

На премиерата 76-годишният Спрингстийн позира с актьора, изиграл неговата роля и каза, че било особено странно да се погледне отстрани, но бързо се е “влюбил” в интерпретацията на Джеръми Уайт - той коментира, че “пее много добре” и че се е забавлявал на снимачната площадка. Филмът проследява знаков период от живота на Брус Спрингстийн и обстоятелствата, при които легендарният американски музикант - текстописец, китарист и певец - създава най-влиятелния си албум. Става дума за “Небраска” от 1982 г., който жъне овации и днес.

Вдъхновен от биографичната книга на Уорън Зейнс, Скот Купър улавя момента, в който младият Спрингстийн е на прага на световна слава и се опитва да се справи както с главозамайващия успех, така и с травмите от собственото си минало. Филмът печели зрителите най-вече с отклоненията от формата - със своите специфики, с липсата на “епична” претенция, с портрета на психологическа крехкост, който изгражда. Джеръми Алън Уайт е убедителен в ролята на измъчена рок звезда.

Записан на четирипистов магнетофон в Ню Джърси, албумът “Небраска” разбива битуващите представи за рок музика и не просто променя кариерата на Спрингстийн, но ражда една легенда. Критиците отбелязват, че Уайт успява да предаде не само външността, но и душевната тежест на артиста - “уверена и убедителна” - дори когато сценарият проследява познати и вече разказни истории.

Кариерата на Брус Спрингстийн е пълна с постижения: десетки албуми, многобройни награди “Грами”, включително статуетки за албум на годината, песни, станали класики (“Born to Run”, “Dancing in the Dark”, “Born in the U.S.A.” и др.), влиянието му върху рок музиката е огромно. Той е считан за глас на работническата класа, за артист, който не се страхува да говори за личната и националната съдба в музика.

Брус Спрингстийн е смятан за един от пионерите на стила “хартланд рок” - посока в музиката, която обединява суровия звук на американския рок с темите за живота на обикновения човек. Неговото творчество преминава през широк диапазон - от енергични, комерсиално успешни рок албуми до по-интровертни и мрачни песни, в които се усеща влияние от кънтри музиката. Популярността му се дължи не само на студийните записи, а и на легендарните му концертни изпълнения заедно с вярната му група “E Street Band”, с която обикаля света вече десетилетия. Сред вдъхновенията му се открояват британските групи “The Animals”, “The Beatles”, “The Rolling Stones” и “The Who”, но решаващият момент, който го насочва към музиката, настъпва още в детството му. Малко преди седмия си рожден ден Брус гледа Елвис Пресли в шоуто на Ед Съливан през 1956 г. - преживяване, което той по-късно описва в автобиографията си като “разтърсващо, сякаш човешки атом бе разделил света на две”.

Днес Спрингстийн продължава да бъде активен не само като музикант, но и като обществена фигура. Той често изразява политическата си позиция и влиза в остри конфликти - включително с президента Доналд Тръмп, срещу когото отправяше критики по време и на първия му мандат. Въпреки разделящите мнения, за милиони почитатели по света “Босът”, както всички го наричат, си остава символ на американската музика - певец, китарист и поет на работническата класа.

Концертите му са легендарни с продължителността си - често над три часа - и с енергията, която Брус предава на публиката. Състоянието му се оценява на над 1,1 милиарда долара, като голяма част от това богатство идва след продажбата на музикалния му каталог на Sony Music през 2021 г. за близо половин милиард долара. За повече от половин век на сцената Спрингстийн е продал приблизително 140 милиона албума по света, утвърждавайки се като една от най-влиятелните фигури в историята на рока.

Поет на работническа Америка

Брус Спрингстийн е сред най-награждаваните музиканти в историята на рока - в колекцията му блестят двадесет награди “Грами”, два “Златни глобуса” и престижният “Оскар” за песента “Streets of Philadelphia” от прочутия филм “Филаделфия” (1993), който се превърна в един от символите на музиката за човешка сила и състрадание. Две години по-късно Спрингстийн отново е сред номинираните за Академичната награда - този път за песента “Dead Man Walking” към едноименния филм с Шон Пен - макар отличието тогава да му се изплъзва. Критиците отдавна подчертават не само музикалния му талант, но и силата на думите му - текстовете му се смятат за поезия в ритъм на рокендрол. Неслучайно често го наричат “поетът на работническа Америка”.

Лично ме подкрепи за неговата роля 

Много голям късметлия съм, че имам екип, който помага на млад актьор да влезе в ролята на истинска рок звезда. Работя с талантливи хора по вокала и музиката, за да се подготвя. Също така съм късметлия, че самият Брус подкрепя филма и имах възможност до него самия. Подготовката беше много забавна, но и голяма отговорност за мен.

Актьорът Джеръми Алън Уайт

Имаме особена връзка помежду си

Брус е известен като американец от работническата класа, но мисля, работил нито един ден в живота си. Музиката за него е призвание. Ние много обичаме да се шегуваме помежду си, имаме особена връзка - когато му връчвах наградата Ivor Novell на сцената обявих - “не се сещам за по-подходящ човек от Брус да получи наградата! Освен Тейлър Суифт, Ариана Гранде... списъкът продължава.” Той, разбира се, се смя много, Ето това е Брус! 

Музикантът Пол Маккартни 

Дано филмът е по-добър от книгата 

Четох мемоарната му книга “Born to Run” и не съм сигурен каква е оценката ми. Знам, че хората ще искат да я почитат като нещо специално в света на музикалните биографии, ще искат да я обикнат. Със сигурност е много поетична, но в същото време и мрачна. Дано филмът да е по-позитивен от книгата.

Писателят Брет Истън Елис