От първо лице: Созопол и неговата любовна история, която навърши 42 г. (СНИМКИ)

Несъмнено има срещи, които променя животи и тази е една от тях...

Едва ли има летовник, минал през стария град в Созопол, който да не се е спрял, за да прочете, какво гласи надписът на плоча, в близост до една от къщите и недалеч от емблематичната „Вятърна мелница“.

„Тук я срещнах за първи път на 23 юли 1983 г. И така до днес!!!“, пише Петър Панков от Ямбол.

И да, снощи се навършиха 42 години от първата им среща. Тази между Петър и Маруся. Така е и до днес, когато двамата вече отбелязаха 42 години любов.

Несъмнено има срещи, които променя животи. И тази е една от тях. Повече от четири десетилетия двамата вървят ръка за ръка, радват се на щастливо семейство и пътуват по света. Последното им пътешествие, преди месец, е до Монте Карло. Созопол обаче остава запазено място за тях двамата. 

„Аз съм веселяк и в живота си съм правил доста интересни изненади. Така стана и тогава през 1983 г. А историята е, че там наистина я срещнах една лятна вечер, на моя рожден ден, на 23 юли. И двамата сме от Ямбол, но тогава бяхме на почивка по едно и също време. Тя беше на квартира в съседната къща, на тази уличка, а аз бях на квартира от другата страна, пак на същата уличка. Срещнахме се, последваха разходки из Созопол, после Ямбол и полека-лека вече 40 и кусур години заедно“, сподели пред „Труд news” Петър Панков.

От тази голяма любов се създава и нов живот. Петър и Маруся имат дъщеря и тримата се радват на сплотеност помежду си.

„Имаме дъщеря, прекрасно момиче е. Никога не ми е създавала проблеми. Чакаме да ни доведе също такова момче, но за сега го няма“, споделя още пред нашата медия Петър.

Към днешна дата той е пенсионер, но продължава да работи.

„Аз имам печатница в Ямбол, работя още, след пенсия. Жена ми Маруся бе фармацевт и след 50 години труд, вече е в пенсия. Дъщеря ни Пламена работи в Община Ямбол“, допълва още Панков.

Може би не веднъж и два пъти са го питали как така любовта може да устои на времето, а годините да не се окажат пречка за обич. Отговорът изглежда лесно изпълним. Или поне за него...

„Нужно е уважение към всеки. При нас това става все по-силно с годините“, сподели ни още Петър Панков.