Певица посвети стих "Прощална вахта" на Тодор Славков

Певицата и актриса Йоана Захариева посвети стих на Тодор Славков, с когото ги свързваше дългогодишно приятелство. Тя озаглави прощалното си писмо до него "Прощална вахта".

"Труд news" припомня, че на 21 юли, понеделник, Славков сложи край на живота си в къща за гости в село Асен, община Павел баня. Това се случва точно 44 години след смъртта на майка си Людмила Живкова. На същата дата умира и неговият чичо и брат на Людмила Живкова - Владимир Живков. 

По-рано днес от прокуратурата съобщиха, че на този етап няма данни за насилствена смърт. Собственикът на вилата е разказал пред разследващите, че Славков се е усамотил в имението през последните две седмици. Близките му предполагат, че е страдал от тежка депресия. 

Уловен миг от участието на Йоана Захариева и Тодор Славков в кулинарното предаване "Черешката на тортата". Снимка: Nova

Ето и стихотворението на Захариева:

“Прощална вахта”

За Тодор

Тази нощ
не спах.
Не защото имаше буря,
а защото
някой като теб
си тръгна тихо
през бездните на междувселенските полета .

В стаята
миришеше на спомен,
на онази миризма след купон —
когато всичко е живяло,
но вече си тръгва.
Морето мълчи.

Твоята къща не свети,
а сърцето ти е фар
за кораб, който вече не се връща.

Тази нощ,
без да знам,
аз бях на прощална вахта.

С душа, която
вдига котва.

С очи, вперени в тъмното,
сякаш там, сред безкрая,
ще зърна още веднъж
твойта сянка –
висока, силна, иронична,
с леко наклонена глава
и онази усмивка,
която скрива повече,
отколкото разкрива,
защото сетивата ми
помнеха, че сме вилняли така 
с ръце по масата
и очи пълни с щуротия и смях.

Не те извиках.
Но те видях.
като фар в мъглата
за един последен курс.

На ръба между спомена
и вятъра.
Като в онзи миг,
когато се изпращаме —
дори когато никой
не казва сбогом.

Тази нощ…
бе светла,
с онази невидима светлина,
в която душите
познават пътя си 

И се прибират 
във вечния благодат.

Спи и почивай

във вечния покой —
там, където вятърът не ранява,
а само носи ехото на онова,
което не успя да довършиш.

Нека морето ти бъде завивка,
а звездите — нощни стражи
над спомените .

Тялото вече не тежи.
Само душата лети —
свободна, изчистена от земни страхове,
по-лека от въздишка.

Спи,
без тревога,
без вина,
без дълг.

Всичко, което беше тук,
ще остане —
в тишината след прибоя,
в пясъка под нозете ,
в тънката пътека между
някога
и сега.

Аз ще се усмихвам на вятъра,
когато ми носи спомена за теб.

И ще знам,
че някъде, в друг бряг на вечността,
си вече у дома