Предстои балотаж, но тенденциите се очертават

Това не е край, а начало

Противно на широко разпространяваното клише, че тези местни избори не били интересни, нямало дебати, не се говорело конкретно, нямали значение, нямало да гласуват много избиратели, аз съм на съвсем различно мнение. Силната конкуренция е здравословна за демокрацията, а такава беше интригата в София с двама достойни и равностойни кандидати за кметското място, макар и с различни посоки на развитие- низходящо и възходящо. Високият залог за бъдещето политическо развитие, създаде неизпитвано отдавна усещане, че от гласа ни зависи как ще живеем. Затова очаквам и сравнително висок процент на гласували и начало на значителни размествания на политическите пластове. Именно заради този висок залог в действие влязоха всички мръсни и „подли“ по израза на премиера номера в кампанията, купуването на килограм на социолози и политолози, астролози и гадатели, мобилизирането на фалшиви кандидати, играещи ролята на мюрета за кражба на чужди гласове. Но всяко зло за добро, толкова прекалиха с манипулациите, че отвратиха хората и загубиха доверието им, веднъж завинаги, надявам се. В противовес на безвъзвратно провалилите се социологически агенции, намесата на държавните институции, безсрамната агитация на уж независими медии бяха добре организираните телевизионни дебати и това създаде все пак атмосфера на истинско състезание.

В какво все пак се състои този висок залог? Местните избори-2019 г. се очаква да отговорят на следните въпроси:

1. Означава ли една евентуална загуба в София, че ГЕРБ е пред разпад? Закономерно ли е да управляваш цялата страна, но не и столицата?

2. Валидно ли е все още делението „сини“ и „червени“ в столицата?

3. Готова ли е либералната софийска общност за „исторически компромис“ в името на съхраняване на демокрацията?

4. Готова ли е членската маса на БСП да преглътне сътрудничество с традиционната десница?

5. При положение, че всички се обявяват за победители, кой е загубил и какво го очаква?

Трябва веднага да отбележа, че първият тур на изборите все още не дава отговор на тези въпроси, трябва да изчакаме и 3 ноември. А много е вероятно да продължи напрегнатата обстановка от различни събития, които бяха интерпретирани преди всичко през призмата на изборите и затова донякъде беше изопачена тяхната същност и значение. Имам предвид случая с освобождаването на австралийския убиец Полфрийман, протестите и контра протестите около избора на нов главен прокурор, както и участието в тях на очевидно платени лумпени, футболният скандал и петното, което си лепнахме като расисти- всичко това бе впрегнато в предизборната битка. Стигна се до там набързо да се приемат промени в законите и да се взимат дългосрочни решения под влиянието на предизборните емоции с цел печелене на гласове, без да се замисляме какво ще правим, когато се изправим пред други подобни случаи.

Не бих могъл нито да изгледам, нито да обхвана целия обем от предизборни телевизионни форми. Обърнах по-специално внимание на дебатите, защото те разкриват не само какво мислят политиците, но и самите журналисти. Без да ги класирам, все пак най-добро впечатление ми направиха рейдовете на Би Ти Ви из провинцията, в които изпъкна Антон Хекимян с умението си да предизвика интересен разговор с местните си събеседници, като не допускаше прояви на партийна запалянковщина. Изведнъж се оказа, че е интересно не само в София, а и в големите градове също има горещи интриги, които да следим с внимание. Въобще е време да обобщим опита на добрите журналисти и да се направят някои промени в правилата на предизборната борба по телевизиите, като се даде повече право на водещите журналисти да водят дебатите на своя отговорност. Дебатите с водещите кандидати се развиха по три главни начина: Първо, със строго налагане на правилата от страна на водещите журналисти, което даде повод скандалът да се развие в желана от скандалджиите посока (пример- Референдум по БНТ с Волен Сидеров), което не е за подценяване ролята на водещите. Второ, със стигаща до крайност толерантност на водещия, който оставя дебатиращите да се изложат, колкото си искат (Панорама). И така може. И трето, отново с Хекимян, който наложи реда без скандали, а с нетърпящо възражения самочувствие. Така можем да чуем какво говорят участниците.

Очевидно е, че на зададените в началото въпроси ще отговорим след втория тур, но за да разберем добре неговите резултатиq трябва да имаме предвид следното:

Какъвто и да е резултатът от избора за София, дори да е негативен за ГЕРБ, това не означава непременно, че ще има предсрочни избори, нито че ГЕРБ се разпада. Но със сигурност е начало на края на тоталното управление. ГЕРБ във всички случаи трябва да имат предвид, че точно в страни със силно автархично управление столиците се управляват вече от опозицията. Така стана в Истанбул при Ердоган. Така стана в Будапеща при Орбан. Така беше близо да стане дори в Москва при Путин.

Помислете какво означава това?

Кой е идеалният синоптик?

Вече е история канона, че синоптиците трябва непременно да се специалисти по метеорология (Христина Балинска).

Грешка е да се смята и че е достатъчно да са красиви момичета (Наталия Трифонова). Ще сбъркаме, ако приемем като максима, че непременно трябва да са своего рода журналисти, които ще ни поднасят свой коментар (Емил Чолаков). Единственото важно е да са личности, а не пионки. И разбира се, да имат приятно и добронамерено излъчване - като Наталия- слънчева, Емил- автор, Боби Лазаров- сладкодумец, ерудиран, Станислава Цалова- достолепна, добронамерена.