Президенти, пишещи американската и световната история

Властта на ръководителите на САЩ дава възможност всеки от тях да остави дълбоки следи в своето управление, някои дори с фундаментално значение

Най-голяма заслуга за очертаващия се крах на Дълбоката държава има Доналд Тръмп

Прогнозите  за пълен разгром на неолиберализма са изцяло положителни

Властта на американските президенти според Конституцията дава възможност всеки от тях да остави дълбоки следи в своето управление, някои дори с фундаментално национално и световно значение. Особено силен и неизличим отпечатък през двадесетото столетие оставят президентите: Удроу Уилсън, Франклин Рузвелт, Дуайт Айзенхауер, Джон Кенеди, Ричард Никсън, Джими Картър.

Удроу Уилсън предлага в края на Първата световна война безпрецедентната за времето идея - създаване на международна организация - Общество на народите, която да бъде гарант и защитник на международния мир и сигурност, както и колективен орган на международната общност, който да преследва и наказва всеки агресор, на която и да е точка на планетата.

За съжаление тази спираща дъха безалтернативна инициатива не намира място като международна норма в двете организации за колективна сигурност - Обществото на народите и Организацията на обединените нации, разбира се по вина изключително на най-големите държави.

В навечерието на Втората световна война начело на САЩ е президентът Франклин Рузвелт, една изключителна личност с огромен опит, мъдрост и отговорност, която отчита смъртоносната заплаха, надвиснала над човешката цивилизация от страна на нацизма. С много такт, решителност, умения и добре пресметнати управленски ходове той успява стъпка по стъпка да подготви този велик народ да застане на страната на антифашистките сили.

Петдесетте следвоенни години на двадесетото столетие Желязната завеса е спусната. Студената война е в апогея. Прекъснат е всякакъв диалог между враждуващите страни. Някои войнолюбиви среди предлагат все по-настойчиво САЩ да използват ядреното си превъзходство и разгромят комунизма. Новоизбраният американски президент Дуайт Айзенхауер, четиризвезден генерал, бивш командващ съюзническите войски на Западния фронт (юни 1944 г. - май 1945 г.), има съвършено различно мнение. Видял трагичните последици от войната, той е убеден, че не със силата на оръжието, а с диалога и дипломацията трябва да се разрешават международните спорове. Освен възстановения диалог със съветското ръководство, Айзенхауер полага огромни усилия за предотвратяване на един от най-сериозните военни конфликти - между Китай и Тайван. Той дори търси съдействие от маршал Г. Жуков - военен министър на Съветския съюз и съюзник от войната, да посъветва китайците да прекратят провокациите срещу Тайван.

Президентът Айзенхауер е първият и единствен президент през ХХ век, който през двата си мандата не допуска увеличаването на военния бюджет, задържайки го на 40 милиарда долара. Международната обстановка според него не налага увеличаване на средствата за отбрана, а с допълнителните средства ще се обогатят производителите на оръжие, които ще започнат недопустима намеса във вътрешния живот и външната политика на страната.

Вкарването на САЩ във войната във Виетнам е най-грубата геополитическа грешка в цялата американска история. Мащабите на войната, средствата и жертвите са смайващи. Въпреки че американските войски надхвърлят 530 хиляди, а само през 1969 година са използвани повече взривни средства, отколкото употребените през цялата Втора световна война, ефектът на фронта от тази безпрецедентна американска мощ е нулев.

Историята свидетелства, че в обстановка на тежки международни и вътрешни кризи начело на държавите са излъчвани ръководители с опит, решителност и отговорност. Такава е и кандидатурата за президент на Ричард Никсън - мъдър и опитен международник. Според него най-приемливият спасителен ход за Вашингтон е изтеглянето му от Виетнам. От четирите варианта, които предлага за прекратяване на участието във войната, се посочва най-приемливият. Всъщност той е единственият, който в значителна степен държи сметка за запазване международния авторитет на САЩ.

В началото на 70-те години на ХХ век Р. Никсън отчита, че такава внушителна сила като Китай не трябва да бъде държана изолирана. САЩ са длъжни да помогнат на тази държава да влезе и да бъде част от активните световни процеси. Така международната сцена става свидетел на т. нар. Триъгълна дипломация между САЩ, СССР и Китай. Този акт е резултат най-вече на нелегалната среща на Хенри Кисинджър с китайския лидер Мао Дзъдун, състояла се по инициативата на Никсън, и подписването на Шанхайското комюнике (1972 г.). На срещата Кисинджър пита домакина: “А какво ще правим с Тайван?” Мао Дзъдун лаконично отговаря: “Дайте на този етап да оставим Тайван, пък след 100 години ... ще видим.” 

Вероятно този разговор е една от причините повече от половин столетие КНР да не посяга с военна сила срещу Тайван.

Американският народ, изключително уморен от войната във Виетнам и травмиран от “Виетнамския синдром”, търси за президент миролюбец. Силно открояващ се с такива качества е Джими Картър. Още в първите си президентски послания той предлага нечувани до този момент идеи. Една от тях е рязко съкращаване на производството и продажбата на оръжие. Недопустимо е според него най-демократичната държава да бъде производител и търговец на оръжие номер едно в света. За тази му “еретична”, безаналогова позиция военно индустриалното лоби не му прости. Хвърлят се огромни средства този изключително почтен и искрен до идеализъм президент да не бъде допуснат до втори мандат. Въпреки това той получи заслуженото признание на международната общност с удостояването му с Нобелова награда за мир.

За първи път след Студената война като най-сериозен и безкомпромисен противник на неолиберализма и Дълбоката държава на политическата сцена на САЩ излиза Доналд Тръмп за втори президентски мандат. Спечелил изборите с разгромяващ опонента си резултат, още с влизането си в Белия дом започва безпрецедентни радикални кадрови и структурни промени включително и в силовите институции в страната. Тези първи управленски ходове свидетелстват за тревогата от заплахата, която неолиберализмът представлява не само за САЩ, но и за човечеството. Посягането върху държавността, върху етническата и родова памет, семейството и особено върху невръстните човешки същества с джендъризма, са такива античовешки изми, които трябва енергично да бъдат отстранени, дори с намесата на съдебната система.

Безспорно е, че посланията на Тръмп за съхраняване и укрепване на националната държава, утвърждаване на родово-семейните отношения, като фундаментална основа на съвременните общества, са президентски прояви и управленски ходове с епохално значение.

А прогнозите за пълен разгром на неолиберализма са изцяло положителни. Още повече, че борбата срещу него среща широка подкрепа не само в САЩ, но и във всички точки на планетата. Най-голяма заслуга за очертаващия се крах на Дълбоката държава безспорно има Доналд Тръмп. С прозрението, куража, упоритостта и безкомпромисния си подход той подготвя изпращането на неолиберализма завинаги на боклука на историята, там където от 80 години е отредено мястото и на нацизма.