Труд
Автор:
Труд онлайн
Започва нова геополитическа ера
Изправени сме пред голямо изпитание: или ще гарантираме международния ред, основан на визионерски принципи, или ще се втурнем към катастрофа с невъобразими мащаби за човечеството, подчерта президентът Гордана Силяновска-Давкова, обръщайки се към 80-ата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, съобщава Нова Македонија.
„Пред очите ни започва нова геополитическа ера. Вместо да отговаряме заедно на неотложни предизвикателства, като мир и сигурност, изменение на климата и унищожаване на околната среда, изкуствен интелект и нарастващи неравенства, изглежда, че се насочваме към състояние на война на всички срещу самите себе си. Вместо единен международен ред, сякаш се оформят паралелни порядки, всеки със свои собствени правила, ценности и интереси, които нерядко са насочени един срещу друг”, каза Силяновска-Давкова.
Според нея, Организацията на обединените нации днес е изправена пред геополитическо и геоикономическо земетресение, а днешните кризи са резултат от дълбоки тектонични промени, които подкопават принципите, оформили света през последните 80 години.
„Вместо да се създава осъзнатост за споделено бъдеще, човечеството е изправено пред войни и загуба на човечност. С нарастващото пренебрегване на международното хуманитарно право, гладът се превръща в оръжие, а хуманитарните работници – в мишени. Сътресенията в международния ред разкриха дълбоки геополитически разломи. Един от най-активните е в Украйна, където войната бушува от три години и половина. Руската агресия е грубо нарушение на Устава на Организацията на обединените нации (ООН) и пряко заплашва международния мир и сигурност”, коментира Силяновска-Давкова.
Тя призова за незабавна деескалация, последователно спазване на международното право и прилагане на превантивна дипломация за намаляване на напрежението и запазване на мира.
Геополитическата разломна линия минава, както тя каза, през региона на Западните Балкани.
„Процесът на присъединяване на Македония към Европейския съюз е непрекъснато възпрепятстван от 20 години, но не въз основа на обективните критерии от Копенхаген, а по субективни, националистически причини. Последното условие на ЕС за започване на преговорите ни е нова, повторно наложена промяна в Конституцията”, заяви Силяновска-Давкова.
Тя посочи, че обуславянето на началото на преговорите с нови конституционни изменения отваря отново въпросите за историята, културата и езика, за които „бяхме убедени, че са затворени със споразумението от Преспа с Гърция“.
„Постоянно ни предупреждават, че споразуменията трябва да се спазват: Pacta sunt servanda. Отбелязваме, че Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България не съдържа никакви разпоредби за конституционни изменения. Накрая, с учредителните актове ЕС се определя като „единство на многообразието“ и се ангажира да зачита „културното и езиково многообразие“, „националната и културна идентичност“, „достойнството и почтеността“. Как е възможно тогава да се изисква от нас да обсъждаме и преговаряме със съсед за нашата история, култура и език, каза Силяновска-Давкова от трибуната на Общото събрание на ООН.
„Европейският идеал остава нашето най-голямо вдъхновение и стратегическо стремление. Като страна, отдадена на добросъседството и регионалното сътрудничество, ние не искаме спорове със съседите си. Това, което желаем, е да се интегрираме в Съюза, но без допълнителни условия и със запазено национално достойнство”, подчерта Силяновска-Давкова.
Тя предупреди, че след войната в Украйна блокираната европейска интеграция на Западните Балкани е не само политически, но и проблем на сигурността.
„С политическата врата затворена за страните от Западните Балкани и вратата широко отворена за влиянието на трети геополитически центрове на сила, е иронично, че Съюзът призовава за съпротива срещу тях“, каза президентът на РСМ, добавяйки, че ако ЕС иска да бъде геополитически съюз, не трябва да оставя Западните Балкани в геополитически вакуум.
Тя смята, че реформите на Организацията на обединените нации зависят от това дали се разглеждат като възможност за възстановяване на международния ред, основан на правила, или като предизвикателство към привилегиите на някои държави-членки.
"Изкуственият интелект носи огромни възможности, но и непредсказуеми рискове за нашата цивилизация. Неговото въздействие може да бъде дори по-голямо от индустриалната и дигиталната революция. Осъзнавайки това, аз и моята страна подкрепяме предложението изкуственият интелект да стане един от приоритетите на 80-ата сесия”, добави Силяновска-Давкова.
Относно избора на нов генерален секретар на Организацията на обединените нации догодина, тя посочи, че бъдещият първи дипломат в света трябва да притежава много знания, търпение и такт.
