Мистерията около 30 000 земетресения в Санторини от началото на 2025 г. е разгадана

„Сеизмичният рояк“ в Санторини е причинен от вулканична активност

Това беше природно явление, което направи сензация по целия свят и предизвика асоциации с Атлантида и потънали калдери, но „сеизмичната активност”, която засегна южните Кикладски острови в края на януари и февруари тази година, първоначално остави учените в недоумение.

Сейсмографите измериха повече от 30 000 земетресения за около месец и половина, съсредоточени в морски район, граничещ с островите Амоργос, Анафи, Иос и емблематичния Санторини, предимно вулканичен остров, пише To Vima. 

През септември проучване на 31 учени от шест държави, публикувано в последния брой на списание Nature, приписва „сеизмичния рояк“ на вулканична активност – всъщност, на прилив, причинен от „взаимосвързаността“ на два вулкана, намиращи се в непосредствена близост до Санторини.

Земетресенията в близост до Санторини започнаха на 27 януари и продължиха повече от месец. Много от жителите на острова напуснаха, а гръцките служби за гражданска защита и дори военните и полицията бяха мобилизирани в голям мащаб. През февруари на „Instagram острова“ беше обявено извънредно положение, а училищата бяха затворени за две седмици.

Какво разкрива изследването на земетресенията в Санторини

Публикуваната статия, озаглавена: „Вулканичната криза разкрива свързана магмена система в Санторини и Коломбо“, подкрепя мнението на учените, които твърдят, че вулканичната активност е основната причина за конкретната сеизмична активност.

Според изследването „вулкано-тектоничната криза в Санторини през 2025 г. е засегнала едновременно и двата вулканични центъра, предоставяйки информация за сложна система с многобройни хранилища. 

„Постепенното надуване на калдерата на Санторини, започнало в средата на 2024 г., предшестваше проникването през януари 2025 г. на дика, пълна с магма, с произход от резервоар в средната кора под Коломбо, което показва връзка между двата вулкана. Съвместната инверсия на наземни и сателитни данни за деформации показва, че приблизително 0,31 km3 магма е проникнала като дик с дължина около 13 km, реактивирайки основните регионални разломи и спирайки на 3–5 km под морското дъно.“