В търсене на баланс между науката, изкуството и духовността
Опит да се изследват и опишат духовните феномени със същата точност и яснота, с която природните науки описват физическия свят
„В древността са почитали пчелата като свещено животно“
В началото на XX век философът, учен и мистик д-р Рудолф Щайнер (1861 – 1925) развива основите на ново духовно учениe, което предлага уникален поглед върху човека, природата и космоса, и търси баланс между науката, изкуството и духовността. Антропософията, наричана още „духовна наука” от създателя си, представлява опит да се изследват и опишат духовните феномени със същата точност и яснота, с която природните науки описват физическия свят. Чрез тази наука той представя нов подход за разбиране на духовния свят и връзките между материалното и духовното.
Рудолф Щайнер
На 30-ти март тази година отбелязваме стогодишнина от заминаването на изтъкнатия учен, който ни завещава значимо богатство – духовно течение, основаващо се на абсолютно преклонение и уважение пред природата и човешката свобода.
Резултатите от духовните изследвания намират практическо приложение в създаденото от него преди повече от сто години биодинамичното земеделие, което днес е много популярно в Европа и света, във валдорфската педагогика (практикувана и у нас), антропософската медицина, козметика и др. Все повече земеделци и градинари прилагат методите на Щайнер, който е пионер на движението за устойчиво земеделие. Биодинамиката е метод на органично земеделие, който следва устойчив, холистичен подход и разглежда стопанството като затворена, самоорганизираща се система, при която земеделските дейности се основават на лунните цикли. С други думи, биодинамичното земеделие работи в унисон със Земята и Космоса.
Пчелин във видинския район
Всеизвестен факт е, че за да има биоразнообразие и изобщо живот е нужен безпрепятствен, естествен процес на опрашване на растителните видове от пчелите. Още в началото на ХХ век Щайнер е един от първите, които предвещават, че прогресивно развиващата се индустрия може да застраши природата до предел, отвъд който на нея ще бъде трудно да се възстанови. Това важи в особена степен за пчелите. Ученият е сред първите, които предупреждават още през 20-те години на същия век за опасността от загубата на тези насекоми.
Пред нас изниква въпросът – ако природата и животинските местообитания са застрашени, нима това няма да се отрази и на нашата свобода да творим, да произвеждаме блага и да се развиваме духовно-интелектуално, а и материално? Дали преклонението пред изконната свобода на човека не е обвързано с опазването на пчелите като животни от един по-висш духовен порядък? Щайнер ни оставя завета за абсолютна почит към благосъстоянието на пчелите – „Във всички времена пчеларството се е разглеждало като нещо достойно за почитание. В древността са почитали пчелата като свещено животно.“
Сто години по-късно предупреждението на учения по повод разумното отглеждане и опазване на пчелите и природата отеква като обезпокояващо ехо и озвучава призивите не само на чуждестранните пчелари, но и на българските им колеги.
Сред хилядите лекции, изнасяни от Щайнер пред многобройна публика в цяла Европа, намираме един твърде любопитен цикъл лекции за пчелите. Особен интерес предизвикват дискусиите на кръга около Щайнер относно осветляване на троичния социален организъм и изобщо темата за троичността в духовно-душевно-физическото измерение, включително и в пчелното семейство.
Очаквайте в следващ брой тематични извадки из цикъла лекции на Рудолф Щайнер „Човекът и светът. Действието на Духа в Природата. За същността на пчелите“ от 1923г. Щайнер очертава един важен вектор за нашето пробуждащо се общество – апел към нашите законотворци, земеделци и животновъди: „Всеки човек би трябвало да се интересува от пчеларство, тъй като човешкият живот зависи от пчеларството много повече, отколкото обикновено се мисли. Пчеларството е крайно интересно, тъй като то позволява да се запознаем с всички тайни на природата.“