От 5 до 10 процента от малките момчета в САЩ са малтретирани сексуално. При момичетата процентът е 20 на сто. Но 90% от тези престъпления остават необявени - за тях просто няма оплаквания. И това са цифри, които не се променят през годините. Подобно нещо се случи през 2011-а в Университета на Пенсилвания, но с една важна подробност – този път имаше обвинен.
В първите дни на април се очаква премиерата на филма „Патерно“. Заснет по действителни събития от телевизионния гигант HBO. В главната роля ще е легендарният актьор Ал Пачино. Историята – престъпление и наказание по американски.
Макар да е замислен отдавна – филмът излиза в подходящия момент. В контекст на сексуалните скандални от последните месеци, които превзеха света на ентъртеймънта и спорта, „Патерно“ се очертава да бъде следващият голям хит на HBO.
Режисьор на лентата е Бари Левинсън, носител на „Оскар“ с „Рейнман“. 77-годишният Пачино влиза в ролята на най-успешният треньор в историята на американския футбол на колежанско ниво – Джо Патерно. Един ден обаче всичко се преобръща за него, когато се разбира, че помощникът му Джери Сандъски години наред е малтретирал сексуално деца. Медиите обвиняват Джо, че е знаел и дори прикривал това.
Историята се развива през 2011 година и представя един от най-големите скандали в американския спорт. И до ден днешен доказателствата дали Патерно е бил по някакъв начин виновен са много спорни, а обществото е разделено. Филмът ще се старае по всячески начин да представи ситуацията по възможно най-обективен начин и да остави зрителя сам да вземе страна. Историята е много драматична, пълна с обрати, широко медийно отразяване и довежда дори до бунтове.
Но да върнем лентата малко по-назад. За американците техният футбол е нещо много повече от спорт. Той е култура, институция, дори начин на живот. И то на всичките му нива – гимназиален, колежански, професионален. Предвид тази нагласа на американското общество, не е трудно да си представим с какъв статут се ползва най-успешният треньор на един от водещите колежански отбори. На 84 години Джо Патерно има зад гърба си рекордните 409 победи. Цялата му кариера преминава в един-единствен тим – този на Университета на Пенсилвания. От 1950 до 1965 г. година Патерно е помощник-треньор, а впоследствие старши в продължение на... 46 сезона. Рекорд! Той е светило в областта, особено за учениците от Университета на Пенсилвания.
И когато идолът се оказа замесен в скандал с изнасилвания на малолетни на територията на колежа, определението „шокиращи“ е твърде меко за разкритията на прокуратурата в Пенсилвания. А именно, че бившият помощник-треньор на отбора по американски футбол Джери Сандъски години наред е насилвал сексуално малолетни момчета. Дясната ръка на Патерно се оттегля през 1999-а, но въпреки това продължава да издевателства над деца в университетския комплекс.
Прокуратурата посочва, че престъпленията не са останали незабелязани – дори напротив. Свидетели имало, но никой не се обадил в полицията. Обвиненията са много сериозни – управата на университета, както и легендарният треньор Джо Патерно, са получили сигнали и доказателства за престъпленията на Сандъски, но не се предприели нищо, за да го предадат на правосъдието.
Скоро след разкритията Бордът на попечителите уволни директора Греъм Спаниер и легендарния треньор Патерно.
„Искате да ме уволните? Само опитайте!“, казва Ал Пачино във филма на Левинсън.
Отстраняването на треньора доведе до драматични протести от страна на студентите. Предизвика бунтове, сблъсъци с полицията, нападения срещу журналисти, които за останалия свят изглеждаха като необясним пристъп на лудост.
„Ние сами си избрахме да не говорим за това - казва Джоли Логън, изпълнителен директор на благотворителната организация. - От тъмнина към светлина. Кой иска да се замисля за хора, насилващи деца? Не е комфортно да се говори за това и по тази причина не го правим.“
Такава е ситуацията и с треньор Патерно. Гневът срещу него, че не се е обърнал към полицията, научавайки за издевателствата, е обоснован. Но твърдението, че друг на негово място би постъпил различно, е доста спорно.
„Всички надценяваме възможностите си да бъдем герои в определени кризисни ситуации и способността си лесно да вземем най-правилното решение, когато се налага“, посочва Дейвид Финкелор, директор на изследователски център за престъпления срещу деца. Според него, изправени пред опасността от невъобразими последици, хората в повечето случаи не могат да направят правилния избор.
„Джо е бил известен като почтен човек и педагог - казва режисьорът Бари Левинсън. - Чрез филма ще се опитаме да разберем неговата гледна точка. В един момент ще сме против него, а в следващият - на негова страна.“
В крайна сметка Патерно изгуби работата си, защото предаде оплакванията от Сандъски на ръководството на университета, а не на полицията. Решението на треньора не е правилно, но често се прилага в сходни ситуации.
Да се отвори общественото съзнание за реалностите на сексуалното насилие – за това, че то съществува безнаказано е доста стряскащо. Дори плашещо при положение, че добри хора са волни или неволни съучастници и не се прави достатъчно за превенция. И в този контекст реакцията на протестиращите срещу уволнението на треньора изглежда обяснима. Но същевременно изключително тревожна. Защото, чисто статистически погледнато, сред застъпниците на Патерно има и жертви, и извършители.
А когато има престъпление, има и наказание.
След двугодишно разследване Джери Сандъски е арестуван. Обвинен е за 52 случая на сексуално малтретиране над момчета в период от 15 години - от 1994-та до 2009-та година. Впоследствие 4 от обвиненията са оттеглени, но Сандъски е осъден на затвор от 30 до 60 години, което на практика за него е доживотна присъда. По време на процеса американецът е на 68 години. Към днешна дата той е жив, но не и легендата Патерно. Той умира два месеца след като е уволнен от университета. Получава усложнение от рак на белите дробове. Треньорът обаче отново ще оживее, макар и във филм, благодарение на Ал Пачино. Продукцията на HBO пък трябва да се приеме като положителен сигнал при подобни скандали. Защото сега се говори много повече по темата, която иначе е табу. Именно такова е и посланието към зрителите – по-добре да има дискусии, медиен шум, безредици, дори стълкновения... Защото алтернативата е мълчанието.