Принц Уилям: Не искам да повтарям грешките на родителите си

Уилям иска „свят и работа, които наистина оказват положително влияние върху живота на хората

Не искам да повтарям грешките на родителите си. Това каза в интервю за The Times принцът на Уелс Уилям.

Бъдещият крал се движи скутер из двора на Уиндзорския замък. Баба му е била известна с това, че е яздила кон в парка, но принцът на Уелс предпочита моторните превозни средства. Това е интересен и напълно в духа на марката начин за Уилям да изрази идеята си за това, какво означава за него модерната монархия. Спойлер: това е „промяна“.

Най-важното, което научаваме, е, че когато Уилям говори за трансформацията на кралското семейство, той не говори само за „Фирмата“, както я нарича принц Филип, а за семейството в ядрения смисъл. Разкривайки подробности за развода на родителите си, когато е бил малък, Уилям казва: 

„Знам, че драмата и стреса, когато си малък, наистина те засягат, когато пораснеш. Но приемаш това, учиш се от него и се опитваш да не повтаряш същите грешки като родителите си.“

Уилям иска „свят и работа, които наистина оказват положително влияние върху живота на хората“, като се надява, че „няма да се върнем към някои от практиките от миналото, в които Хари и аз трябваше да израстнем“.

„Но що се отнася до работата, не се чувствам прекалено претоварен от нея. Поне не и в момента. Когато бях по-млад, да, имаше моменти, в които се чувствах претоварен. Например: „Уау, наистина ли правим това? Това наистина ли се случва?“ Но с времето и възрастта мисля, че се чувстваш малко по-уверен в тази област. И си казваш: „Всъщност, мога да го направя.“ И дори да се появят няколко изненади, това не ме претоварва непременно.

„Когато става въпрос за семейството и подобни неща, тогава започвам да се чувствам малко претоварен и мисля, че повечето хора биха се почувствали така. Защото е по-лично, по-скоро е свързано с чувствата, по-скоро е свързано с нарушаване на ритъма, ако щете.“

„Всичко върви в правилната посока, което е добра новина“, казва той. „Но бих казал, че 2024 г. беше най-трудната година в живота ми. Опитвах се да намеря баланс между защитата на децата и Катрин. Баща ми се нуждае от малко защита, но е достатъчно възрастен, за да се справи сам. Но е важно семейството ми да се чувства защитено и да има пространство, за да преработи много от нещата, които се случиха през последната година.

Отношението му към медиите е противоречиво, отворена рана от детството му. 

„Докато растях, виждах това при родителите си“, казва той. „Медиите бяха толкова ненаситни тогава. Трудно е да си го представиш сега. Ако позволиш това да се промъкне, щетите, които може да нанесе на семейния ти живот, са нещо, което се заклех, че никога няма да се случи на моето семейство. Това беше един от най-трудните аспекти на онази година. Освен самата болест, която е ужасна за всеки, който се сблъсква с нея. Всеки има свои механизми за справяне с такива неща, а децата постоянно се учат и адаптират. Ние сме много отворено семейство, така че говорим за нещата, които ни притесняват и ни тревожат. Но никога не знаеш какви последици може да има това.“

Уилям излъчва оптимизма на човек, който е излязъл от ужасно изпитание по-зрял, по-мъдър и може би малко изтощен. Но той успява да звучи убедително, когато казва, че е „оптимист“ за бъдещето.