Подземната империя на Третия райх

Немските инженери строят неразрушими секретни обекти

Някои от тайните военни съоръжения все още са недостъпни

Днес много източници описват подробно подземните фабрики и бункери на Германия от времето на Втората световна война. Но малцина се интересуват от мащаба на това строителство и, най-важното, от времевата рамка и техническата експертиза на тези съоръжения. Никога няма да разберем пълния мащаб на работата. Но нека да погледнем върха на айсберга на подземната империя на Третия райх, който успява да построи множество огромни скрити обекти само за две-три години. И всичко това под постоянни бомбардировки, саботажи и диверсии.

Трудна за откриване

През 2017 г. немските медии съобщават за подземна фабрика, открита в предградията на Берлин. Оказва се, че по време на Втората световна война тук се намира друг завод на Daimler-Benz. Той не произвежда автомобили, а двигатели за военни самолети. Наблизо има и подземно бомбоубежище за работници. Огромният завод е построен за две години, пред очите на хиляди жители. Съоръжението остава незабелязано от тайните служби, първо на ГДР, а след това и на ФРГ, в продължение на над 70 години.

Фабриката е намерена благодарение на усилията на немския историк Райнер Карлш. В търсенето се ангажират и местните власти, които осигуряват техници и специализирано оборудване. Отнема им почти две години, за да открият първо вентилационната шахта, а след това и хоризонталните тунели - или по-скоро само 6 километра от обширната система, която вероятно се простира на няколко десетки километра на огромна дълбочина. Много проходи към основните зони са запълнени с бетон или взривени, което прави достъпът до тях невъзможен.

Проект “Гигант”

Поради засилването на съюзническите въздушни нападения, през 1943 г. Германия прехвърля по-голямата част от производството на стратегически оръжия в по-безопасни региони. Плановете за защита на критична инфраструктура включват и преместване на оръжейни фабрики в подземни бункери и изграждане на бомбоубежища за държавни служители.

През септември 1943 г. се дава началото на проект “Гигант”, който включва изграждане на огромни подземни съоръжения, разположени в Сова планина в днешна Полша. Планът е да се построят 7 самолетни фабрики и ядрени лаборатории. Предвижда се тук да се разположат не само работилниците и производствените площи, но и общежития за персонала, столови, стаи за почивка, медицински помещения и бункери за управление, оборудвани с необходимите удобства.

 “Средната фабрика” е най-големият немски военен обект изграден под земята.

Между фабриките е планирано да се построи железопътна линия, със собствени пътнически и ремонтни станции. Стотици войници осигуряват външна и вътрешна сигурност. Изграждат се наблюдателни кули и множество огневи позиции, както външни, така и подземни. Усъвършенствана система за вентилация и животоподдържане позволява военните и работниците да останат под земята с месеци. Подземните зали на комплекса достигат височина от 12 метра. И много от тях са открити само защото са недовършени, не скрити, а просто изоставени.

Система от тунели 

По време на Втората световна война, по указание на германското правителство, в планините близо до село Вюстевалтерсдорф е изкопана обширна тунелна система. До 1944 г. в местността са изградени няколко десетки подобни подземни съоръжения.

През август 1943 г. започва строителството на съоръжение, официално известно като Mittelwerke (“Средна фабрика”). Това е най-голямата тайна подземна военна фабрика в планинската верига близо до град Нордхаузен. Тя е проектирана за сглобяване на ракети и реактивни двигатели, последвано от тестове на стендове и общи изпитания. Произвежда първите си продукти през януари 1944 г. Размерът на фабриката е потресаващ - огромни работилници за производство и сглобяване на ракетна техника, изпитателни лаборатории, офиси за инженери и ръководство. И всичко това под земята!

Неразрушим купол

За да осигурят непрекъснати изстрелвания на ракети V-2, инженерите предлагат идеята за подземни бункери, които да служат като съоръжения за зареждане с гориво и като площадки за стрелба срещу Англия. През септември 1943 г. архитектът Алберт Шпеер предлага да се издигне гигантски стоманобетонен купол, който да защити бункера и работилниците. Куполът е с дебелина над 5 метра и диаметър 71 метра. Две подземни железопътни линии са свързани със съоръжението. Непосредствено под купола е главната ракетна работилница, висока 33 м.

До 1944 г. ракетният комплекс е почти завършен. Британците, опитвайки се да провалят строителството на опасното съоръжение, многократно го атакуват, но куполът издържа. Английските специалисти разработват нови бомби, способни да детонират на голяма дълбочина, но и те не причиняват сериозни щети на купола. За жалост по-нататъшното строителство е спряно. Когато англо-американските сили превземат съоръжението са изумени от неговата строителната технология и надеждност.