Труд
Автор:
Труд онлайн
През 2022 г. над една трета от лекарите в страните от ЕС са били на 55 и повече години. Този дял е бил 40% или повече в половината от държавите членки.
Според доклада „Здраве с един поглед: Европа 2024“, публикуван съвместно от ОИСР и Европейската комисия, над една трета (35%) от лекарите в ЕС са били на 55 или повече години. Тази цифра е непретеглена средна стойност, което означава, че не отчита размера на населението. А тъй като делът е бил над 40% в най-населените държави членки, среднопретеглената стойност вероятно е по-висока от 35%.
Ситуацията е по-сериозна в почти половината от страните, където почти един на всеки пет лекари е на 65 или повече години.
„Застаряването на медицинската работна сила, особено в комбинация с продължаващия недостиг и нарастващите изисквания за здравеопазване, представлява сериозен риск за устойчивостта на здравните системи в Европа“, обяснява пред Euronews Health д-р Оле Йохан Баке, председател на Постоянния комитет на европейските лекари (CPME).
Но кои са страните най-висок дял на по-възрастни лекари? И къде е най-големият риск от застаряване на медицинската работна сила?
По-голямата част от лекарите в Италия и България са над 55 години.
Делът на лекарите на възраст 55 и повече години варира от 21% в Румъния до 54% както в България, така и в Италия. Когато включим Обединеното кралство (данни за 2021 г.) и избрани страни кандидатки за ЕС и ЕАСТ с налични данни, Обединеното кралство има най-нисък дял - 14%, следвано от Турция с 15%.
Причините за такова несъответствие между Италия на върха на таблицата и Обединеното кралство на дъното са двойни.
„Голямата разлика между страни като Обединеното кралство и Италия може да се обясни с политиките относно броя на договорите за следдипломно обучение. В Италия те намаляват през последните години поради липса на икономически инвестиции и далновидност. Фактор е и различното ниво на привлекателност, което тези страни предлагат за лекарите, обучени в чужбина“, казва д-р Алесандра Спедикато, президент на Европейската федерация на лекарите на заплата (FEMS).
В Германия и Франция делът на лекарите на възраст 55 и повече години е близо половината, съответно 44% и 43%.
Други страни, където този дял е достигнал 40% или повече, включват Латвия, Естония, Унгария, Белгия, Чехия, Литва, Люксембург, Полша и Кипър.
Всички скандинавски страни отчитат дялове под средните за ЕС, като някои са забележително ниски, като например Норвегия и Финландия, където само 24% от лекарите са на възраст 55 и повече години.
Застаряването на медицинската работна сила е особено тревожно в няколко европейски страни, където хората на възраст 65 и повече години представляват почти един на всеки пет лекари в повече от 10 от тях.
В 11 страни от ЕС делът на лекарите на възраст 65 и повече години е над 18%, като в повечето от тях надвишава 20%. Според Евростат, в Италия този процент е 27%.
В ЕС Малта има най-висок дял на по-младите лекари, тези под 35 години, с 46%, следвана от Румъния с 34%. Никоя друга страна от ЕС не надвишава 30% в тази категория, с изключение на страната кандидат-членка Турция, която има 41% млади лекари.
Този дял е 11% в Италия, 16% във Франция и 20% в Германия.
Защо делът на по-възрастните лекари е толкова различен в различните части на Европа?
Гаетан Лафортюн, координатор на доклада „Здравето с един поглед: Европа“ и старши икономист в здравния отдел на ОИСР, заяви, че значителните различия в дела на по-възрастните лекари (на възраст 55+) в различните европейски страни могат да се обяснят с комбинация от структурни политики, както и от културни фактори, които влияят както върху притока на нови лекари, така и върху задържането или напускането на съществуващи лекари.
Той обяснява, че първият ключов фактор са разликите в процентите на навлизане на нови лекари. Това е първият ключов фактор. Например, няколко страни с ограничен брой места в медицинските училища или програми за специализация се затрудняват да подготвят достатъчно млади лекари, които да заменят пенсионерите.
Вторият ключов момент са процентите на задържане. Това е и ключов фактор за наблюдаваните огромни разлики.
„Лошият баланс между работа и личен живот, високата административна тежест и неадекватното заплащане в някои страни карат по-младите лекари да емигрират или да напуснат професията напълно, измествайки останалата клинична работна сила към по-възрастните практикуващи“, казва Лафортюн пред Euronews Health.
Къде са най-високите и най-ниските заплати на здравните работници в Европа?
Процентът на лекарите, напускащи професията, също играе важна роля. В някои страни лекарите могат да работят и след стандартната пенсионна възраст, с поетапни опции за пенсиониране или работа на непълен работен ден, често стимулирани от пенсионни добавки, докато някои системи исторически са налагали пенсиониране на 65-годишна възраст, като по този начин са ограничавали дела на по-възрастните лекари.
Кариерите в медицината стават все по-малко привлекателни за младите хора. Привлекателността на медицинската професия за по-новите поколения намалява поради социалните промени, които са намалили традиционната стойност, приписвана на ролята на лекар, като вместо това са благоприятствали по-голям баланс между работа и личен живот.
Спедикато отбелязва, че тенденцията на младите лекари да емигрират в страни, предлагащи по-добри условия на труд, допълнително допринася за тези различия.
Йохан Баке от CPME посочва, че в много страни може да отнеме между 10 и 14 години, за да станеш напълно квалифициран лекар.
„Минали решения за ограничаване на приема в медицински факултети – често водени от стратегии за ограничаване на разходите – са имали трайни последици, които сега се проявяват като застаряваща работна сила“, допълва той.
Спедикато подчертава, че политическите и икономическите инвестиции в програми за медицинска степен разкриват ефектите си едва години по-късно.
Медицинските сестри остаряват по-бавно от лекарите
В почти всички страни с налични данни делът на медицинските сестри на възраст над 55 години е като цяло по-нисък от този на лекарите.
Непретеглената средна стойност за ЕС е 24%, като националните данни варират от 10% в Румъния до 39% в Латвия.
В Италия този дял е бил само 24% сред медицинските сестри, в рязък контраст с 54% сред лекарите – най-високият процент наред с България.
Според доклада 20 страни от ЕС са съобщили за недостиг на лекари през 2022 и 2023 г., докато 15 също са се сблъскали с недостиг на медицински сестри.
Недостигът на здравни работници в Европа се дължи до голяма степен на „двойно демографско“ предизвикателство, а именно застаряване на населението, съчетано със застаряваща здравна работна сила.
Прогнозите показват, че здравната работна сила в ЕС се бори да се справи със застаряващото население. През 2022 г. съотношението на хората на 65 и повече години към общата заетост в сектора на здравеопазването и социалните грижи в ЕС е било 3,49.
Прогнозира се това да нарасне до 3,94 до 2050 г., което показва намаляване на броя на здравните и социалните работници на възрастен човек.
Джеймс Бюкан от Фондация „Здраве“ подчерта необходимостта от подходи, основани на доказателства, като препоръча дългосрочни прогнози за работната сила за справяне с предизвикателството.
