Прогнозите за изборите в Северна Македония се оправдаха

И вторият кръг от местния вот потвърди политическата доминация на управляващите партии

Вместо оставки, лидерите на опозицията обещават консолидация

Толкова предвидими резултати от местните избори в Северна Македония май отдавна не сме имали. А те бяха осмите поред от провъзгласяването є като суверенна и независима държава през 1991 г. Всичко казано преди втория кръг се потвърди. И като резултати, и като политическа и обществена тенденция.

 Дали това ни харесва или не, е друг въпрос. Но така или иначе управляващата ВМРО-ДПМНЕ затвърди своето влияние и контрол и върху местната власт, спечелвайки 54 кметски места от общо 80, в това число и в столицата Скопие. Нейният коалиционен партньор от четирите албански партии, обединени във ВЛЕН, победи във вътрешноалбанската битка срещу Националния съюз за интеграция на Али Ахмети с резултат девет на четири. Социалдемократите на Венко Филипче ще управляват общо шест общини, което ги прави трета политическа сила в държавата. Куманово остава за ЗНАМ на Максим Димитревски, а скопската община Шуто Оризари - традиционно за една от ромските партии.

Едно от символните места като Кичево, за което писахме, се разделя с досегашния кмет си Фатмир Дехари, въпреки огромната подкрепа от гласоподаватели от чужбина. Някои от медиите в Скопие старателно до пунктуалност бяха преброили колко чартъри от Швейцария и Германия са кацнали в навечерието на изборния ден на двете летища в Скопие и в Охрид. Както и колко автобуси със съответната регистрация са влезли през граничните пунктове в страната. На основата на простата аритметика бяха направени общи сметки каква електорална подкрепа ще има досегашният кмет от тази уикенд екскурзия. Не беше малка. Но както се вижда и това не помогна на Дехари да запази поста си след три поредни мандата. Неслучайно премиерът Християн Мицкоски след изборния ден заяви, че няма да остане в Скопие да празнува, а ще отпътува тъкмо в Кичево, за да поздрави победителя от неговата партия и успеха на всички граждани, гласували против Дехари и партията, която стои зад него. Мицкоски се похвали, че успехът в Кичево е дошъл заради мултиетническия характер на подкрепата, която победителят Александър Йовановски е имал, тъй като за него са гласували всички етнически общности в града, описани в конституцията на страната. Знаете ги - турци, роми, сърби, власи, босненци, които заедно с македонците и албанците щели да дадат пример как се преодолява етническото разделение. Е, между двата тура на гласуването акцентът в медийната подкрепа за Йовановски беше поставен върху факта, че съпругата му е албанка и мюсюлманка, а той самият е християнин католик и че трите им деца имат македонски имена. Един вид модел на семейство като изваден от журнал, който трябва да бъде следван. Нищо чудно, когато електоралната среда има своята специфика, пропагандата трябва да я следва.

Мицкоски има основание да бъде доволен, дори горд. И той не го крие дори с риск да пресоли манджата в публичните си еуфорични изказвания. ВМРО-ДПМНЕ ще има 54 кметски места и мнозинство в общинските съвети там. Към законодателната власт и президентската институция той добавя в портфейла си и местната власт, въпреки че общият брой на гласувалите за ВМРО-ДПМНЕ е много по-малък от парламентарните избори миналата година. Вярно, на основата на резултатите от първия кръг Мицкоски се беше заканил, че ще постави рекорд в усвояването на общините като ще спечели в 60 от тях. Победата му е ясна и не буди никакво съмнение, но той така и не можа да достигне онези 58 общини под контрола на ВМРО-ДПМНЕ, които неговият предшественик и ментор Никола Груевски достигна в един момент. Но понеже в манталитета на политиците край Вардар е заложена мантрата да се радваш на победата само ако тя е съпроводена със съкрушителна и непременно унизителна загуба на противника, Мицкоски и тук има основание да бъде относително недоволен. Основният противник от СДСМ спечели само шест общини, което е крайно малко и обидно за мощната някога партия. Но пък в същата онази година, когато Груевски взе 58 общини, СДСМ имаше само четири, което си беше антирекорд на политическо присъствие в местната власт. А за хора като мен, които професионално бяхме длъжни да сме наясно с нещата, това бе шанс игриво да описваме ситуацията, като използваме метафората за „по-малко от пръстите на едната ръка“.

Вън от всякакво съмнение, този резултат с кметове в шест общини е наистина обиден за социалдемократите. Те съвсем очаквано запазиха скопската община Център, но загубиха Струмица. В Център живее и гласува някогашната червена номенклатура, която е в основата на партийната организация на СДСМ в столицата. Но самият факт, че социалдемократите на общодържавно ниво стават трета политическа сила след ВЛЕН с нейните девет кметски места означава промяна в двуполюсния модел, който във всички години от 1991 г. насам беше характерен за ситуацията в страната. Каквито и да са изборите, ако не е СДСМ, ще е ВМРО-ДПМНЕ, ако не е ВМРО-ДПМНЕ, ще е СДСМ. Основната електорална битка беше между тях. Вътрешноалбанското съперничество стоеше някъде встрани защото се знаеше, че каквото и да стане, нито една от албанските партии няма да може да има мнозинство и да съставя правителство. Освен за самочувствието на най-силен сред избирателите албанци победителят имаше надеждата, че ще бъде поканен да участва във властта. Защото каква мултиетническа държава ще е Република Македония, сега Северна, ако в нейното управление редом не седят македонци и албанци. Нали в един момент ги сочеха за пример тъкмо като държава на мултикултуризма, мултиконфесионализма и така нататък.

Губещите в този местен вот са СДСМ на Венко Филипче и Нациионалния съюз за интеграция на Али Ахмети. Някогашният бунтовнически лидер спечели само четири кметски места и по този начин сдаде и водещата си роля на най-влиятелен политик сред албанците. За Кичево вече казахме, но Ахмети загуби и Тетово, както и Струга. Ключовата община Чаир в Скопие падна още в първия кръг. В Гостивар ще има прегласуване някъде след Нова година заради ниска изборна активност на първия кръг. Да, вярно е, че основната атака през цялата кампания не беше насочена толкова срещу ръководената от него изборна коалиция, а срещу него лично. В какво ли не го обвиниха - и своите албанци, и всички останали. На най-тежкото обвинение, че с някои от изказванията и призивите си искал да предизвика промяна във вътрешния ред на държавата Ахмети отговори, че ако е имал такова намерение, щял да го направи, когато е имал под свое командване 15 000 въоръжени бойци от АНО през 2001 г. Очевидно там някъде, в онази тревожна пролет и лято на въоръжения конфликт е заровено кучето. Но на призивите към Филипче и Ахмети да подадат оставки, както би трябвало след загубите, двамата поотделно и самостоятелно отговориха, че няма да го направят, защото искали да работят за консолидацията на партиите си. Пък и кой в Северна Македония подава оставки? Това да не е Европа?

В цялата тази картина на търсене отговори на най-големите въпроси, като че ли пропуснахме един град, който също бе символен, но тъжно символен. Кочани. За мен беше интересно дали избирателите там ще накажат ВМРО-ДПМНЕ за онези 63 жертви от пожара в дискотеката и за онези над 200 ранени, които пострадаха в огъня. За всички тях, но и за очевидното бездушие, с което властите и правителството на Мицкоски, а и самият той най-вече, се отнесоха към трагедията и болката на хората в града. На втория тур все пак спечели кандидатът на ВМРО-ДПМНЕ, както и да се казва той, това няма значение. Ей, хора, при падането на козирката на гарата в Нови Сад загинаха 16 човека, в Кочани в пожара - 63. Три пъти повече. Цяла година Сърбия се тресе от протести, а онзи ден, в събота, на Задушница, която отбелязахме ние, в Северна Македония и навсякъде другаде в православието, в Нови Сад се събраха хилияди и хиляди. Умни хора край Вардар се питат „защо така се случва на север, а при нас, с тройно по-голяма загуба ние мълчим“. А и Мицкоски е също толкова арогантен, колкото президентът Вучич. Всяка събота родителите на загиналите правят своя редовен мълчалив Марш на ангелите в Кочани, отидоха веднъж до Скопие, но не намериха там подкрепа. И толкова. Къде е гражданската енергия, къде е острото чувство на несправедливост, което да изкара хората по улиците и площадите, за да поискат сметка? Няма ги. Бъдете сигурни - с победата в Кочани Мицкоски ще се измъкне от вината за трагедията. Това е Северна Македония.

Да, наистина, това е днешна Северна Македония. За съжаление.