Проф. Георги Вълчев, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, пред „Труд news“: България има нужда от дипломиран, но можещ и знаещ елит

Какви реформи очакват университетите след като вече имаме редовно правителство, какво ще влезе в Бюджет 2025, ще има ли пари за наука и промени в кандидатстудентската кампания, питаме ректора на Алма матер професор Георги Вълчев.
Той ни казва, че висшите училища вече работят по приоритетни теми и проблеми, които да намерят решения чрез политики и законодателни промени. Това е един от резултатите от срещата между ректорите и новия просветен министър Красимир Вълчев.
Затягане на изискванията за младите хора, а до 3-4 години коренна промяна в картината за обучение на чуждестранни студенти у нас са сред ключовите задачи, които системата може и трябва да осигури.

Университетите събират предложения за промени във висшето образование

- Какво се случва с над 30-те милиона лева за наука, които бяха насочени към към фонд „Земеделие“ в края на миналата година от служебния кабинет, професор Вълчев?
- Единствено бяха преведени парите приоритетно за полярната ни експедиция, тъй като вече тя беше в ход и нямаше как да обезпечим успешния u край. За останалите средства водим разговори с министерство на образованието, тъй като всички тези пари за научни изследвания са свързани със стратегически документ - Национална пътна карта за научните изследвания и научната инфраструктура в България. Там участваме в международни и паневропейски консорциуми. В партньорство сме с водещи институции от БАН и колеги от други университети. Засега развитие нямаме. С новия екип на министерство ще търсим решения за обезпечаване на тези средства в хода на тази година, както и да видим дали ще продължи финансирането, тъй като то е дългосрочно. Това са проекти, които са заложени с 3-4-5-годишен хоризонт напред. Мисля, че проблемът ще бъде решен, тъй като видях и приоритетите в споразумението, което са подписвали политическите партии, които съставиха правителство. Там научните изследвания са изведени също като приоритет, защото, вижте, това е изключително важно за качеството на образованието. Няма как да имаме качествено образование в сферата на висшето образование, ако не се провеждат научни изследвания. Висшето образование изисква непрекъснато преосмисляне на вече достигнати знания, обогатяването им, а това става през научни изследвания. Да не говорим, че те са и много силен двигател на развитието на икономиката там, където те могат да бъдат приложени в сравнително кратки срокове в българската индустрия.

- Кои са темите и проблемите, които ще адресирате до редовния кабинет?
- По инициатива на министъра на образованието Красимир Вълчев в Софийския университет се проведе среща със Съвета на ректорите. Тя, разбира се, беше по-скоро знакова, отколкото изпълнена с конкретни решения и ще ви обясня защо беше важна. Всъщност министър Вълчев каза нещо, което ние отдавна чакаме като колегия във висшите училища. Съвместно с министерството да приоритизираме 3,4,5 политики в следващите години, които действително ще позволят по-нататъшното подобряване на качеството на обучение във висшите училища, които след това да бъдат предложени и да бъдат приети с консенсус в Народното събрание, за да има устойчивост и предвидимост на промените, които ще бъдат направени. Приветствам това негово усилие, защото всички политически партии твърдят, че политиките в сферата на образованието са им приоритет и това, че ние съвместно с министерството в кратки срокове ще имаме възможност да формулираме поне на първо четене най-важните неща, по които трябва да работим съвместно, беше много важен знак към колегията от страна на министъра.

- Кои са тези приоритетни политики?
- Не бързам да ги казвам, защото на практика уговорката беше ние най-напред да съберем предложенията от висшите училища и да ги обобщим на заседание на Управителния съвет на Съвета на ректорите. След това, в диалог с министерството, те ще бъдат оформени окончателно. Нека не забравяме, че все пак политиките се формулират и задават от политиците. Надявам се в близките седмици, след като направим всички тези обобщения, приоритетите да бъдат формулирани ясно и точно, и след това да бъдат обсъждани и на политическо ниво в Народното събрание. Да могат да бъдат подплатени в следващите години в конкретни политики при структурирането на бюджета на държавата и законодателни инициативи.

- Тоест да очакваме законодателни промени?
- Нещата се подреждат, когато успееш да подредиш приоритетите. Някои от тях са свързани със законодателни промени, други с изработването на конкретни политики и трето, разбира се, почти всичките трябва да намерят финансово отражение в бюджета на държавата. Даваме си сметка за сложната ситуация на финансите в държавата. Не искаме и няма да искаме невъзможни неща, но точно приоритизирането на тези проблеми ще направи системата предвидима. Самите ние като висши училища ще можем да провеждаме много по-адекватна политика на университетско ниво.

- Бюджетът ще се пише отново - какво може да се очаква в перото за висше образование във финансовата рамка за 2025 г.?
- Нашите очаквания са да съхраним постигнатото в момента и бавно, постепенно да започнем да надграждаме. Това, което предварително и министър Вълчев е заявил и е безапелационно като виждане от страна на Съвета на ректорите, е в следващите години да бъде изработена, подплатена с достатъчно финансови средства национална програма за капиталови разходи. Тъй като дълго време в базата във висшите училища не е инвестирано достатъчно и тя не отговаря на съвременните стандарти и на очакванията на младите хора и на обществото. Знаете, че съм подел кампания за цялостна реконструкция на сградата на Ректората - 90 години след първоначалното откриване на двете сгради - централната на ректората и библиотеката, и повече от 70 години на останалите две крила, те не са виждали ремонт. Така че се надявам в следващите години това да бъде един от приоритетите при формирането на бюджета на министерство на образованието. Материалната база на българските висши училища трябва да бъде адекватна на стандартите на ХХI век.

- Взимам повод от това, за да Ви попитам дали е възможно да се повтори ситуацията от миналата пролет, когато висшите училища обявихте безпрецедентна протестна готовност заради неспазени, а приети промени, относно финансирането на системата?
- Проблемът със заплащането на преподавателския труд намери законодателен израз и това ни дава гаранция за поддържането на това ниво. Към момента заплащането, подредено в публичния сектор, е адекватно решено. Тук, разбира се, партнираме и с националните синдикати в сферата на висшето образование. Мисля, че няма да има неприятни изненади тази година, няма да има отстъпление от тази политика. Слушам и изявленията на представителите на новосформирания кабинет в тази посока. Но пак казвам, това е една сериозна стъпка към нормализация, но трябва лека полека да бъдат извървени още много стъпки, за да стабилизираме цялата система на висшето образование в страната. Тя да стане предвидима и да гарантираме в следващите години още по-добро и качествено образование.

- Това означава ли промени по отношение на приема на студенти в Алма матер и като цяло в системата?
- Мисля, че на този етап философията, която беше оформена през политики в Министерството на образованието и науката, е правилна. Няма нищо страшно входът да е широко отворен, тъй като по чисто демографски причини младите хора в България намаляват, намаляват и потенциалните кандидат-студенти в страната. И трябва да дадем шанс на всички млади хора, стига да имат желание да се развиват, да влагат достатъчно труд и усилия в изграждането на професионални умения, да могат да го направят. Тук идва вторият ключов момент. Ние трябва да затегнем още повече изискванията към тези млади хора по време на тяхното обучение, защото няма нищо по-лошо от човек с диплома, който няма съответните познания, манталитет на лидер, който влиза вече в публични управленски сфери и от който след това ще зависят съдбите на други хора. Много често решенията на подобни хора с „кухи“ дипломи могат да нанесат непоправими щети. Винаги съм твърдял, че България няма нужда от дипломиран елит, а от дипломиран, но можещ и знаещ елит.
 
- Това означава ли след широко отворени врати за кандидат-студенти да видим и това не всеки да завършва, след като е бил приет?
- Точно това означава и това чухме и от министъра на образованието и науката, което нас ни удовлетворява.

- На срещата с министъра сте обсъдили модернизация на системата, по-високи изисквания към студентите, привличане на повече чуждестранни студенти - това ли ще са дългосрочните политики?
- Абсолютно права сте, защото на практика висшите училища имат изграден много по-голям капацитет от очакваните в страната бъдещи студенти и единият от пътищата да съхраним този капацитет, защото няма по-ценно от човешкия капитал, който е създаден в сферата на висшето образование, е да водим много по-активни политики за привличане на чуждестранни студенти. Рейтинговата система отчита, че България е лидер в привличането на чуждестранни студенти на Балканите, което е огромно постижение. Беше отчетено обаче, че основният дял от тях е от медицинските университети и факултетите, които дават такъв тип специалисти. Тоест имаме възможност да разширим привличането на млади хора и отдавна пледираме да бъдем подкрепени от държавата, защото трябва да се изработи национална програма за привличане на студенти от чужбина, където ние да бъдем подпомогнати. Не искам да кажа, че това е задължение само на държавата. И на това събиране, което имахме с новия министър, той ни обнадежди, защото ние отдавна пледираме да се създаде работна група от министерствата на външните работи, на вътрешните работи, на образованието и науката, за да се решат сложните проблеми с признаването на дипломите на студенти от трети страни, проблемите с визовия режим, проверките на службите за сигурност, тъй като виждате живеем изключително сложен и изпълнен с много предизвикателства към националната ни сигурност свят. Включително те да подплатени и с финансиране, защото част от тези студенти след това биха избрали да останат в България и от това ние само ще спечелим.

- В какъв срок можем да видим работеща нова програма, по която да приемаме чуждестранни студенти? Прием догодина твърде амбициозна цел ли е?
- Не трябва да очакваме чудеса. Надявам се през настоящата година да може да се оформи тази програма и да бъдат предвидени съответните средства, и най-важното да се стиковат действията на институциите.

- Има ли изчисления какъв трябва да е бюджетът на такава програма?
- Това зависи от министерството и самите пари не са толкова важни. Ако трите министерства не заработят в една посока, ние ще имаме огромен проблем. Всички ректори, включително и ректорите на СУ, имаме достатъчно контакти, пътуваме, набелязали сме регионите в света, където има огромен потенциал.

- Кои са тези региони?
- Страните от Северна Африка и близкия Изток, където и в миналото сме имали изключително силни позиции, и до момента ни посрещат с огромно доверие. Години наред там се образовали част от елита си в български университети. Водим много активен диалог със страните от Централна Азия. Много добре си партнираме със страните от Далечния изток - Китай, Япония, Южна Корея, Виетнам... Имаме български общности от цял свят, дори техните деца можем да привлечем, тъй като предлагаме конкурентно образование. Възможностите са огромни. През следващите 3-4 години можем да променим коренно картината с привличането на чуждестранни студенти. Да не се гордеем само с това, че голяма част от медиците, които идват основно от ЕС, са чуждестранните студенти у нас. В България имаме прекрасни възможности да подготвяме специалисти във всички съвременни и важни за обществата области.

- Задължителна матура по математика трябва ли да е вход за университета?
- Аз ще се изкажа по-предпазливо. Ако искаме да променим картината на интереса на младите хора в следващите години, трябва да създадем изключително мотивирани, качествени учители по съответните природни дисциплини. Страната ни силно се нуждае от млади, вдъхновени, можещи и знаещи учители по различните предметни дисциплини, защото освен конкретното знание трябва да притежаваш и много други качества. Много по-важно е да отвориш вратата пред младия човек, отколкото само да го въоръжиш със знания, които след това той лесно забравя, губи с течение на времето. Това е голямото предизвикателство - ако през следващите години ние успеем да създадем качествени преподаватели в областта на природните дисциплини, няма да имаме проблем с кандидат-студенти точно в тези иначе толкова важни за развитието на страната и на икономиката ни сфери.

- Ще има ли промени в кандидатстудентска кампания на Алма матер тази година?
- В момента финализираме тези правила. Вероятно ще направим малки промени, за да ги усъвършенстваме, защото отчетохме, че имаме известни негативи в част от подхода, който бяхме избрали в предишните кампании, но бързам да успокоя младите хора и техните родители - съществени изменения няма да има. Надявам се в заседанието на предстоящия Академичен съвет в края на януари да ги приемем, така че да бъдем достатъчно предвидими за бъдещите кандидат-студенти.

Нашият гост

Проф. Георги Вълчев е роден на 6 март 1962 г. в Николаево, България. Учи в ГПЧЕ “Ромен Ролан”, Стара Загора. Завършва история в Софийския държавен университет през 1988 г. Работи в общинска администрация на Стара Загора. През 1998 г. получава докторска степен по културология с дисертация “Чужденците в българската следосвобожденска култура”. Професор в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, преподавател в катедра “История и теория на културата” на Философския факултет. От 2015 г. до 2023 г. е заместник-ректор по учебната дейност на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. На 22 ноември 2023 г. бе избран за ректор.