Труд
Автор:
Труд news
Реториката съществува от хилядолетия, политиката също. И ако едната не помага на другата, обществото губи, то се разлага. Днес политиците ни обаче не умеят да говорят и това е огромен проблем. Това каза специално за „Труд“ проф. дфн Донка Александрова, която е президент и основател на Българската асоциация по реторика. Тя откри голяма научна международна конференция „Реторика и политика“ по случай 30-ата си годишнина. Форумът се осъществява съвместно със Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Фондация „Човещина“.
„Целта на тази конференция е да изясним взаимоотношенията между политиката, политическите лидери и тяхното словесно въздействие. Защото ние сме свидетели как нашето Народно събрание непрекъснато проваля своите намерения и решения поради това, че избраниците ни не умеят да се изслушват, не умеят да формулират точно тезите, те се прекъснат един други, те едва ли не стигат до бой без да стигнат до съществена политика“, обясни проф. Александрова. Тя посочи, че участниците в настоящия форум правят критичен анализ на публичното слово и акцентира върху неговото значение за различни социални групи, става дума и за журналисти, писатели, учители, т.е. за цялата интелигенция.
Известният български учен чл.-кор. проф. Васил Проданов говори по темата за промените на реториката в дигиталната епоха, отбелязвайки предизвикателствата пред които сме изправени днес в глобализирания свят.
Д-р Радко Ханджиев говори за натрапената промяна в смисъла на думите днес
Интересен поглед върху съвременната промяна на смисъла на думите, натрапена ни от либералния дискурс, направи д-р Радко Ханджиев. Смисълът на думите се е превърнал в антиреторика, заяви той и посочи пример с новия Граждански процесуален кодекс, в който думата „справедливост“ от стария сега е заменена с думата „морал“. „Но колко е дълбок джоба с морал?“, запита реторично той. Следващите примери със замяна на думи, които той отбеляза, са „развитие“, заменена с „растеж“, и обясни, как днес има растеж, защото се „надуват балоните“, а има ли производство – „не“, категоричен беше той. И още: думата „инвеститор“ според него е заменила думата „крадец“. Специално внимание той обърна на въпроса, който журналистите често задават: „Какво се случва?“ като обясни, че правилното питане е „Какво става?“, защото случването е само епизод. „Не бива да се подменя ставащото със случка“, категоричен бе д-р Ханджиев.
Фокус върху речите на американския президент Доналд Тръмп и предизвикателствата в тях направи проф. Николай Аврейски, който изброи много от неговите тези, които през тази година преобърнаха политиката и мисленето на много хора, а и на доста държави. Според него в момента е „много мъдро да се правиш на луд“, визирайки един от принципите на Макиавели. Според него неоконсервативното цунами тепърва ще променя много неща в съвременната политика.
В програмата на конференцията, в която участваха голям брой експерти от различни институции в сферата на реториката, бяха включени над 35 доклада, посветени на теми като промените в реториката в дигиталната епоха, либералния дискурс и политическите езици, речта на омразата, популизма, невербалната комуникация на политиците, киберсигурността като реторично бойно поле и ролята на реториката в образованието. Във форума се включиха проф. дсн Максим Мизов, д-р Димитър Ганов, доц. дпн Петя Пачкова и мн. др.
