Проф. д-р Росен Стоянов, Директор „Политически анализи и прогнози“, Галъп Интернешънъл Болкан, пред „Труд news“: С правителството “Желязков” се слага началото на края на 4-годишната политическа криза

Европа крета едва-едва след технологичните, политически и военни гиганти на Запад и на Изток

Вее нов вятър на промяната, смята професор Стоянов. Тук и сега сме свидетели на начало на промени, продиктувани от простата необходимост от връщане в реалността, от един процес на отрезвяване, възстановяване на фундаментални общочовешки вярвания и реалности. Той е категоричен, че формирането на правителството на Росен Желязков е началото на края на 4-годишната политическа криза в България, но идеализирането на ситуацията е ненужно. Според него тази широка коалиция е плод на крехкия баланс, на който се крепи този съюз и тънкия лед, по който ще се движи това управление. От особен приоритет е България да излъчва навън позитивни сигнали за перспективност, стабилност и дългосрочен хоризонт на едно редовно управление, твърди директорът на „Политически анализи и прогнози“ към Галъп Интернешънъл Болкан.

Доколко и докога ППДБ ще издържат преди да се разформироват, предстои да разберем

Борисов умее да оставя отворена врата към всички

-Ще ми се да започна с един ваш многозначителен пост във Фейсбук – „Wind of change 2 ... и това предстои. Again“ (в превод – Вятър на промяната 2 и това предстои. Пак). Какво точно имате предвид, какъв вятър на промяната вее и откъде идва, той, професор Стоянов? 
-Промените са неминуеми – в исторически план, свързани с конюнктурни ситуации, породени от бедствия, войни, епохални открития, технологични революции и т.н. Тук и сега обаче сме свидетели на начало на промени, продиктувани от простата необходимост от връщане в реалността, от един процес на отрезвяване, възстановяване на фундаментални общочовешки вярвания и реалности. Парадоксалното в случая е, че обещанията, решенията и действията на политици като президентът на САЩ например се разглеждат от някои кръгове в Европа като радикални, крайни и опасни, докато в същото време политическите решения на европейските институции от последните години бяха насочени на практика към ограничаване на възможностите за индустриално развитие, липсата на визионерство в сферата на дигитализацията и недалновидност по отношение на промяната на световното лидерство. Всичко това доведе до незавидното положения на Стария континент да крета едва-едва след технологичните, политически и военни гиганти на Запад и на Изток, визирам САЩ и Китай, разбира се.

-И още един ваш пост – „Нали знаете какво означава изразът „фурнаджийска лопата“. Със сигурност сте имали някой/някои предвид? Кого/кои?
-Идеята на тези „постове“ в социална мрежа е именно всеки сам да попълни празнотата на конкретното именоване – според своето усещане за реалност, собствената си оценка на действията на едни или други политици в исторически или темпорален план. Но, съгласете се с мен, че в последната седмица се нагледахме и наслушахме на такъв непредвидим преди година възторг от победата на Тръмп, изразен от страна на доскорошни крайни апологети на либерал-прогресисткото, даващи всичко от себе си и громящи от екраните на телевизиите или в дигиталното пространство идеите му за връщане към консервативните ценности. 

-Каква е според вас комуникационната стратегия на Съвета за съвместно управление от партиите, които подкрепят правителството ? 
- Сигналите оттам, засега, са за умерен тон, пестеливост на изказванията, информация само по повод конкретни решения, еднопосочност на комуникацията и недопускане на разнобой в представянето на взетите решения в публичното пространство. Всичко това може да се разглежда като ясно осъзнаване от страна на тази широка коалиция на крехкия баланс на който се крепи този съюз и тънкия лед, по който ще се движи това управление, причините за което са не само конкретната финансова, политическа и международна ситуация, но и категоричното разминаване в идеологически дефинираното отношение по реализирането на различните политики, от които се нуждае България днес.

-Може ли да смятаме, че с правителството „Желязков“ се слага началото на края на 4 годишната политическа криза у нас и идват по-спокойни времена?
-Категорично да. Това са не само дадените заявки, но и мнението, отразено в коментарите на преобладаващата част от политическите анализатори, журналисти, медии и експерти. Разбира се, идеализирането на ситуацията е ненужно, но установяването на предвидимост в действията ще доведе до устойчивост на позициите, а именно от това се нуждаем не само ние – българските избиратели, но най-вече международните ни партньори. В ситуация като настоящата е от особен приоритет България да излъчва навън позитивни сигнали за перспективност, стабилност и дългосрочен хоризонт на едно редовно управление.
От друга страна е необходимо да се даде известен период и картбланш на това правителство за първи конкретни действия, но несъмнено няма да разполагат с комфорта на т.нар. „сто дни“, без критика и противодействие. Наложително е да оперират скоростно и по приоритети.

-Борисов не рискува ли с подкрепата на ДПС на Доган? Да припомним, че до която партия се е докоснало това движение, все е падало правителство, а партиите трудно се възстановяват – като СДС и БСП, или направо изчезват – като НДСВ? 
-Борисов бе „принуден“ да потърси и получи тази подкрепа, след като преговорите с ППДБ се провалиха. Не трябва да се заблуждаваме, че със сигурност се обмисля и резервен вариант за търсене и намиране на подкрепа, когато е нужно с гласуване, а когато е нужно и с други парламентарни ходове, и от някои други политически субекти в този парламент. Да не забравяме, че Борисов е умел в това да представя действията си като оставяне на отворена врата към всички. И най-вече към ДБ. Доколко и до кога ППДБ ще издържат на външния натиск, на вътрешните си противоречия и категоричната си идеологическа различност, преди да се разформироват, предстои да разберем.

-Определихте опозицията в парламента като „пъстра, странна и разностранна”. Може ли да се очакват обединени действия от Пеевски, Петков и Костадинов? 
-Да не забравяме и Василев… Но, да – би било абсурдно точно тези, неучастващи в мнозинството, подкрепило настоящото редовно правителство партии, да намерят онова „обективно нещо“, което да оправдае някакви едновременни и съгласувани действия срещу правителството на Желязков. Оправдание, което да ги „предпази“ от съмнения и обвинения в безпринципност или задкулисни договорки и зависимости. В настоящия момент, като че ли, на всички парламентарно представени политически партии от опозицията им е удобно някой друг да поеме отговорността да управлява, независимо, че някои техни представители ще продължават с непрестанните си динамични брифингови медийни изяви да ни убеждават в обратното.

-ГЕРБ отказа да бъдат свалени имунитетите на двама депутати  от ДПС на Доган, защото имало политическо решение за това.  Какво всъщност значи политическо решение? То над закона и морала ли е?
-Политическите решения, които получават легитимация през гласуване в Народното събрание, се основават на мандат, предоставен от избирателите. Законодателната власт има задължението, по Конституция, да действа законосъобразно, а в случаи като този и пълното право да решава по целесъобразност. Разбирам, че звучи малко надменно, но прагматиката в политиката често надделява над нашето персонално или групово усещане за правда и справедливост…Колкото до разговора за морала в политиката – тук трябва да си отделим особено комфортно време и място, защото темата е особено дълга, разностранна и нееднозначна.

-Наблюдава се разнобой не само сред управляващите, но и в самата ГЕРБ, по въпроса за влизането в еврозоната. След критика от ППДБ Бойко Борисов заяви, че „Това ще стане. Това е политическо решение и ако то не стане, ние нямаме място в коалиция, с когото и да било. Отново политическо решение... Председателят на бюджетната комисия Делян Добрев: „Ние сме в безизходица, защото обикновено при свиване на разходите и увеличаване на приходите успяваш да постигнеш трите процента. Само че, ситуацията в момента е толкова тежка, че не виждам как може да се стигне това“. Финансовата министърка Теменужка  Петкова: „Ще направим опит за влизане в еврозоната, когато сме готови“. И премиерът Росен Желязков: „В приоритетите, които записахме заедно с „Демократична България“ в коалиционното споразумение, присъединяването към еврозоната е основна цел и приоритет. Конвергентният доклад за еврозоната ще бъде поискан след 18 февруари“. На кого да вярваме и кой е най-точен?
-Финансовите министри по принцип трябва да притежават основното умение да казват „не“. Партийните лидера трябва да са уклончиви и витиевати, а публичните изяви на министър-председателя трябва да са тон на успокоение, обещаващи, и с перспектива за добруване. Така че – ролите са раздадени и засега всеки играе неговата горе-долу прилично. А дали еврозоната има алтернатива? Едва ли. Въпрос на време е да „наместим“ нещата – финансово и политически, а впоследствие и икономически и социално.

-Ще се поддаде ли ГЕРБ на исканията на БСП за закриване на Комисията за досиетата и КОНПИ, за оръжията за Украйна и за „Белене“ или в името на властта БСП ще преглътне червените си линии? 
-Идеята тази комисия да се закрие и да бъде преформатирана в друга форма на общественодостъпна институция, към която заинтересованите лица могат да се обръщат за сведения, справки и информация, е един от ходовете, които могат да минат под надслова „и вълкът сит, и агнето цяло“. Най-„тесният“ момент в решенията на новата коалиция виждам в необходимостта от единодействие по отношение на войната в Украйна. Но и това решение ще дойде отвън – то ще бъде независимо и независещо от нашите конюнктурни коалиционни взаимоотношения и преподреждания. За личните властови бленувания не бих си позволил да говоря, защото сме се нагледали на тънкообидни политици.

-Може ли да очакваме Бойко Борисов да се кандидатира за президент догодина, предвид обиколката, която ще предприеме из страната?
-Обществената кариера на политически фигури с дългогодишен опит е практика. Дали Борисов е или ще реши да участва в тази надпревара зависи в особено голяма степен от успеха на настоящото редовно правителство. От това зависи дали ще удържи или дори повиши наложилите се в последните 4-5 години като стандартни 24-26% подкрепа от далите вота си. Успехът пък на такова решение зависи и от пророкуваното от известно време решение на Румен Радев да се заеме с политическо строителство. И макар да е ясно, че настоящия президент няма по конституция право на трети мандат, евентуални спекулации, свързани с негов политически проект и потенциалната „смяна на местата“ с Борисов се очертават не само като възможни, но и като реални.
В крайна сметка това е и в реда на нещата – действаш дотам, докъдето опонентите ти позволяват, силен си толкова повече, колкото по-слаби са твоите „врагове“ на политическия терен.

Нашият гост

В изпълнение на стратегията за развитие, приета от новите собственици доц. д-р Борислав Цеков и д-р Петър Кичашки през ноември м. г. “Галъп интернешънъл Болкан” привлече в своя екип водещи авторитети в областта на социологическите и политическите анализи. Директор “Политически анализи и прогнози” стана професор Росен К. Стоянов. Той е преподавател по политически комуникации в Нов български университет. Автор е на над 45 научни статии и студии, както и на четири научни монографии. Работи в сферата на социологията на интернет, политическите комуникации, теорията на масовите комуникации и др. Има над 300 интервюта в национални медии по въпроси, свързани с експертизата му. Водещ на обучителни и тренингови семинари на политически партии и политически лидери, участва и в подготовка на политически кампании. Роден е на 2 май 1972 г. Става студент в НБУ през 1991 г. От 2017 г. е редовен професор. От 2011 до 2015 г. е декан на Магистърски факултет.