Путин държи пръста си на ядрения спусък

Нито Русия, нито Западът искат атомна война

В петък три руски самолета MiG-31 Foxhound, основната бойна платформа на Кремъл за хиперзвукови ракети Kinzhal (способни да пренасят ядрени бойни глави), нарушиха въздушното пространство на Естония. Това беше най-новото нахлуване на Русия в страна членка на НАТО, след поредица от нарушения с дронове над Полша и Румъния по-рано през месеца, пише The Telegraph.

Това очевидно е опасна ескалация от страна на Кремъл. Владимир Путин вероятно се опитва да си състави по-ясна представа за това как НАТО реагира на провокациите, както и да десенсибилизира европейците към нарушенията на тяхната суверенитет. Но има и друг важен елемент в тази история. Във вторник миналата седмица, за да отбележи кулминацията на стратегическа военна игра с кодово име „Запад 2025”, Русия симулира изстрелването на тактически ядрен удар. Той беше наблюдаван от руския президент Владимир Путин, облечен в военна униформа.

Мнозина смятат, че днес ядрена война е невъзможна. Като бивш офицер от разузнавателната служба на Министерството на отбраната, който е ръководил „червени екипи“ в военни игри, симулиращи конфликт между Русия и НАТО, съм тук, за да ви кажа защо това е погрешно. Заплахата от ядрена война е по-голяма от всякога. „Невъзможното“ е по-възможно, отколкото повечето са готови да признаят.

Нито Русия, нито НАТО искат пряк „кинетичен” конфликт. Но докато войната в Украйна, прокси конфронтация между Москва и Вашингтон, продължава да бушува, рискът от непреднамерена ескалация поради недоразумение нараства бързо.

В продължение на пет дни руските сили проведоха учение „Запад” съвместно с беларуските си колеги в 41 тренировъчни бази в Западна Русия и Беларус. Целта беше да се извлекат поуки от настоящия конфликт в Украйна, с фокус върху хибридни удари, тактики за мобилна артилерия и противодействие на дронове. Русия проведе предишни учения „Запад“ през есента на 2021 г., като ги използва като прикритие за натрупване на около 190 000 войници по западната си граница преди нахлуването в Украйна, с цел да постигне тактическа изненада срещу Киев и НАТО. В „Запад-2021“ участваха и сили от Беларус, която сега разполага с руски тактически ядрени оръжия.

Руснаците редовно тренират разрешаването на ядрени удари като част от военните учения, като Путин „натиска бутона“, защото вярват, че техният лидер трябва да бъде психологически подготвен за тази акция. Това е резултат от важен урок, научен по време на съветската ера. През 1972 г. тогавашният генерален секретар Леонид Брежнев се казва, че „треперел“, когато му било поискано да натисне бутон по време на учение в командния пункт, симулиращо война със САЩ. Той продължавал да пита министъра на отбраната Андрей Гречко дали „това определено е учение“.                

Това не означава, че Путин е склонен към насилие. Той не иска ядрена война. Но руският лидер и неговият генерален щаб разглеждат ядрените оръжия като бойна способност, а не просто като психологическо оръжие.

Москва е разработила и приложила сложна ядрена доктрина, наречена „ескалация за деескалация“, разработила е тактически ядрени бойни глави с ниска мощност и е обучила своите сили да водят „ограничена“ ядрена война. На 27 февруари 2022 г., дни след началото на инвазията в Украйна, Путин постави руските ядрени сили в „специален режим на бойна готовност“ и досега няма официално съобщение за промяна в статуса.

Докато западните анализатори отхвърлиха действията на Путин като преувеличени, твърдейки, че няма реална промяна в основната ядрена позиция на Русия, оценките на американското разузнаване, базирани на т.нар. I&W (индикации и предупреждения), може да са само частично полезни за разбирането на настоящата заплаха. Рамката за откриване на заплахи на САЩ е структурирана така, че да открива непосредствена заплаха, а не да дава стратегическо предупреждение за заплаха, която се развива с течение на времето.

От решаващо значение е, че в момента няма доверие между НАТО и Русия. Дългогодишните опасения на Москва, че САЩ се стремят към смяна на режима в Русия, се засилват от честите коментари на западни официални лица, които открито заявяват или намекват за намерението си да победят руската армия, да съсипят икономиката ѝ и да отстранят Путин от властта. Украинските удари по руската ядрена триада, по-специално по стратегическите бомбардировачи, които са в центъра на руската стратегия за възпиране и отбрана, вероятно са засилили още повече тези опасения.

От своя страна, НАТО се страхува от руска атака срещу една от своите членки, което би задействало клаузата за колективна отбрана по член 5, особено ако Украйна падне. Неотдавнашните нарушения на въздушното пространство на НАТО от Кремъл подтикнаха алианса да започне нова военна операция с кодово име „Eastern Sentry“ на 12 септември 2025 г.

Обичайният риск от взаимно задействане на алармени системи се увеличава в периоди на висока напрегнатост и при едновременни военни дейности, като ученията „Запад-2025“, „Eastern Sentry“ и „Железната порта“ в Полша. Днес регионът е пренаселен с наблюдателни средства, бойни муниции от всички видове, военни кораби и кораби за поддръжка, които оперират в непосредствена близост. Следователно опасността от инцидент е много висока.

Има силен исторически пример за това колко бързо и лесно нещата могат да се влошат в периоди на висока напрегнатост.

През ноември 1983 г. НАТО се готвеше да проведе военно учение за ядрено изстрелване, наречено „Able Archer 83“. Напрежението вече беше високо, след като Съветският съюз свали южнокорейски пътнически самолет, който се беше отклонил от курса си по пътя от Анкъридж до Сеул. Кремъл обаче изпадна в паника заради „Able Archer“, като предположи, че става дума за реална ситуация, а не за учение.

Руските разузнавателни агенции бяха в състояние на повишена готовност в продължение на две години, след като през 1981 г. председателят на КГБ Юрий Андропов и Брежнев им възложиха да търсят признаци за намерения на САЩ да нанесат ядрен удар срещу СССР. КГБ издаде компютърно генерирана разузнавателна оценка, в която се посочваше, че „съотношението на силите в света“ драстично благоприятстваше САЩ. Резултатът беше масивна тайна програма за събиране на разузнавателна информация с кодово име RYAN (Raketno-Yadernoe Napadeniye; „ядрена ракетна атака” на руски), за да се намерят признаци за подготовка на САЩ за война със СССР. Това насърчи съветските лидери да видят в позицията на САЩ точно това, което търсеха. Пълномащабна симулация на изстрелване на ядрени оръжия от силите на НАТО можеше да означава само едно за параноичните съветски лидери: началото на ядрена война.

Масирана съветска ядрена атака очакваше само заповед от Андропов. По време на кризата нямаше комуникация между Москва и Вашингтон, която да изясни ситуацията. За щастие, такава заповед не беше дадена и в края на учението на НАТО на 11 ноември 1983 г. напрежението се разсея.

Но тя можеше да завърши много по-различно. И днес светът е изправен пред подобна ситуация, като се има предвид сривът на доверието между Русия и Запада, както и прекъсването на ключовите линии за комуникация.

Нито НАТО, нито Русия искат да се стигне до кинетична въздушна битка, да не говорим за ядрена война. Но нито една от двете страни не иска да позволи на другата да бъде възприемана като победител в Украйна. И двете страни, очаквайки атака от другата, използват своите масивни системи за събиране на разузнавателна информация, за да търсят всякакви признаци за предстояща атака, което да им позволи да вземат бързи решения.

Интерпретирането на намеренията на лидерите е по своята същност трудно. Не всяка заповед може да бъде прихваната и не всеки разузнавателен индикатор е наблюдаем. Объркването и грешките, резултат от прословутата „мъгла на войната“, са стандартни атрибути на въоръжените конфликти. Вероятността в тази напрегната обстановка да бъде допусната грешка в преценката с трагични последствия е много реална.

Докато социалните медии гъмжат от ултиматумите на президента Тръмп и заплахите, отправени от представителите на Путин, ако в Москва, Вашингтон и Европа не надделеят по-хладнокръвните глави, ядрената война може да се превърне в самоизпълняващо се пророчество.

Ребека Кофлер е стратегически военен разузнавателен анализатор, бивш служител на Агенцията за военно разузнаване на САЩ. 

 

Най-четени