Путин пренася хибридната си война в морето

Като пенсиониран адмирал и бивш върховен главнокомандващ на Организацията на Северноатлантическия договор, бях възхитен, когато Швеция и Финландия се присъединиха към алианса. Първата ми мисъл беше за обширното крайбрежие, което двете скандинавски държави осигуряват, превръщайки Балтийско море в „езеро на НАТО“, пише Bloomberg.

Русия има малък участък земя в източния ъгъл на морето, където се намира Санкт Петербург, и друг участък с територията Калининград, разположена между Литва и Полша. Но почти цялото балтийско крайбрежие е твърдо в ръцете на алианса.

Това е важно по няколко причини. Първо, това е единственото вътрешно море, което се намира изцяло на територията на НАТО. Всички други морски зони за силите на алианса – Средиземно море, Атлантическият и Арктическият океан – са гранични. Контролът над Балтийско море дава на НАТО възможност да блокира руския балтийски флот, да контролира жизненоважни морски и комуникационни коридори между седем ключови северни съюзници, както и голяма част от морската инфраструктура – от огромни терминали за втечнен природен газ и офшорни нефтени и газови съоръжения до оптични кабели на морското дъно.

Оспорване на Балтийско море

Руският президент Владимир Путин възнамерява да оспори Балтийско море, не се заблуждавайте. Неговата Балтийска флота е най-старата руска военноморска флотилия, датираща от началото на 1700 г., когато е създадена по времето на цар Петър Велики. Нейната база е в Калининград (което имаше смисъл, когато трите балтийски държави – Естония, Латвия и Литва – бяха част от Русия, а по-късно и от Съветския съюз). Днес тя разполага с няколко надводни бойни кораба (разрушители и фрегати), няколко дизелови подводници с съмнителна ефективност и дузина патрулни кораби, въоръжени с ракети. Едва ли това е значителна военноморска сила.

Въпреки това, руският флот често привлича мощни кораби от Северния флот, базиран в Арктика, за да провежда съвместни учения. Но дори и с такива подкрепления, конвенционалните руски военноморски сили са значително по-слаби – и въздушните сили на НАТО вероятно биха могли да унищожат базата в Калининград в първите часове на един реален конфликт.

Така че, като се има предвид, че руският флот е сериозно превъзхождан от морските сили на НАТО, какво би могъл да направи Путин, за да спечели влияние в Балтийско море?

Неконвенционални бойни тактики

Както и на други места по периферията на Руската федерация – когато е превъзхождан или иска да поддържа ниво на правдоподобно отричане – Путин ще прибегне до хибридна война. Това е мощна комбинация от неконвенционални бойни тактики, техники и процедури, които той използва, за да нападне Грузия през 2008 г. и Украйна през 2014 г., да се намеси в последните избори в Молдова и да окаже натиск върху балтийските държави.

На сушата хибридната война може да се състои от смесица от немаркирани бойци в униформи или дори цивилни дрехи (т.нар. „малки зелени човечета“); пропагандни кампании и манипулиране на социалните медии, за да се посеят семена на раздор и вътрешна обърканост; поставяне на експлозиви, включително кола бомби и промишлен саботаж; убийства на цивилни и военни лидери; и немаркирани дронове, за да се тормози цивилният въздушен трафик.

Морска хибридна война

Сега Путин се обръща към хибридна война в морето. Това е приело няколко форми не само в Балтийско море, но и в Черно море, за да заплаши Украйна. То включва адаптиране на сухоземните версии на хибридната война към морската среда и добавяне на нови обрати. Забележително е, че Русия използва граждански търговски кораби за събиране на разузнавателна информация (една своеобразна съвременна версия на британските Q-Ships от Първата световна война); за тормоз на законния трафик на товари и танкери; за повреждане и унищожаване на жизненоважни подводни интернет и други комуникационни кабели; за разполагане на дронове за изстрелване срещу граждански цели на сушата; и за застрашаване на морските комуникационни коридори.

Планове за по-агресивни действия

Силите на Путин без съмнение разработват планове за още по-агресивни действия, включващи предполагаеми граждански кораби. Такива кораби биха могли да превозват руски морски пехотинци (вероятно в униформи без отличителни знаци), които да нападат граждански кораби; да превозват прикрити ракети земя-земя, които да поразяват цели на НАТО на сушата; да изпускат рояци дронове от дълбоките товарни трюмове; да извършват електронно заглушаване; и да изваждат от строя навигационни средства като шамандури, канални светлини и радиовръзки между търговски кораби, влекачи и пилоти.

По-рано тази година норвежката полиция задържа (а след това освободи) кораб с руски екипаж, заподозрян в саботаж. Това беше начало, но временното задържане на кораби едва ли ще възпре Русия. По-скоро НАТО трябва да създаде морска оперативна група с капацитет, персонал и военни кораби, предназначени да противодействат на хибридната война в Балтийско море. Новата операция на алианса „Балтийски страж“, постоянна сила, включваща фрегати, патрулни самолети, дронове и други средства, предназначени главно за защита на инфраструктурата на морското дъно, е добро начало, но не е достатъчно.

Дейностите на Русия в сивата зона допълват операциите на нейния „сенчест флот” от танкери, които незаконно транспортират въглеводороди (предимно към Азия), за да избегнат строгите санкции, наложени на Москва. Преди седмица финландските специални сили задържаха руски сенчест танкер и разследваха дали е бил замесен в прекъсването на подводни кабели. Такива случаи обаче са трудни за доказване в съда, предвид непрозрачния характер на руския търговски флот.

Морските патрули

НАТО трябва да удвои морските си патрули, като включи съюзници извън Балтийско море – френски, италиански, испански, американски и канадски военноморски сили и брегова охрана – за наблюдение и конфискация. Алиансът трябва също да увеличи обучението си с оглед на унищожаване или разрушаване на съоръженията в Калининград, в случай че избухнат пряко военни действия.

Но най-неотложната цел е да се отговори на хибридната заплаха с подходящи и пропорционални сили, насочени предимно срещу сенчестия флот. Това означава да се идентифицират корабите, участващи в възможни незаконни операции, да се проследяват безмилостно в водите на НАТО, и да се използват морски специални сили (US Navy SEALS, British Special Boat Service и техните еквиваленти) в тайни мисии, за да се „маркират” такива кораби с проследяващи устройства.

Послание за цената на хибридната война

НАТО трябва да събере неопровержими доказателства за злонамерени действия на руски кораби, претендиращи за граждански статут; да ги конфискува за задълбочени претърсвания; да преследва членовете на екипажа, за които е доказано, че са участвали в враждебни действия; и дори да унищожи кораби, за които има ясни доказателства за незаконни действия. Това ще изпрати на Путин послание за цената на воденето на хибридна война.

Както винаги в отношенията с Москва, ключът е прост: да се отговори с разумна, но сериозна сила. Трябва да покажем на Путин, че маската на хибридната морска война няма да скрие неговите незаконни и враждебни морски сили в сърцето на Европа.