Новата цел на руските въоръжени сили е да спечелят индустриалната война срещу НАТО

Най-значителната промяна е организационна

Новата цел на руските въоръжени сили е да спечелят „индустриалната война“ между Русия и НАТО. Москва се движи именно в тази посока, според американското издание National Security Journal (NSJ). По този начин се твърди, че Русия сега преобразува все повече фабрики за военни цели.

„Силите на бъдещето ще бъдат по-тежки, по-евтини и контролирани от софтуер“, пише изданието.  

Русия срещу НАТО: Как Москва вижда бъдещето

Индустриалните войни рядко завършват със знамена и медни знамена; те завършват с армия, която се олюлява от пещта, по-грозна от преди, но по-добре пригодена за битката, която току-що е оцеляла.

След Украйна, Москва вероятно ще разположи сила, която е по-тежка, по-евтина, по-автоматизирана и оптимизирана за водене на кампании по своя край – не висока три метра, но достатъчно опасна, за да принуди съседите си, да усложни планирането на НАТО и да осигури позицията на Великата сила чрез използваема, устойчива сила.

Най-значителната промяна е организационна. Преустроените военни окръзи, обновените командни механизми и технократският началник на отбраната сигнализират за система, изградена за преобразуване на рублите в боеприпаси, ротации и ремонтни цикли в голям мащаб.

Вместо да се гони за престижни платформи, държавата е възприела аритметиката на управлението на войната: поддържайте потока от боеприпаси, поддържайте екипажа на подразделенията, поддържайте складовете заредени и поддържайте фабриките работещи.

Този избор говори повече за дългосрочния капацитет на Русия, отколкото който и да е парад. Това отразява правителство, което очаква продължително напрежение и изгражда апарат, който да го издържи – и по този начин да затвърди статута на Велика сила със сила, която реално може да бъде използвана.

Този управленски обрат се пресича с индустриалната импровизация. Санкциите забавиха, но не спряха потоците от компоненти; вътрешните линии се разшириха; чуждестранните доставки се адаптираха съответно. Резултатът беше миграция от бутикова прецизност към „достатъчно добра“ прецизност – подход, който цени обема, оцеляването и итеративния софтуер пред изящния хардуер.

През следващото десетилетие това пристрастие ще оформи силата повече, отколкото лозунгите за циклите на модернизация някога биха могли, и ще го направи по начини, които ще направят Русия по-трудна за възпиране в близката ѝ чужбина.

Как Русия ще се бори по-нататък

Арсеналът, който се появи под обстрел, предлага най-ясния преглед на това как Русия ще се бори по-нататък.

Въздушните и ракетни възможности на Русия се развиха до способност за дистанциране, а не до класическо господство. Пилотите избягваха най-плътната противовъздушна отбрана, докато наземните екипажи захранваха фронта с големи ежедневни количества планиращи бомби, оборудвани с прости комплекти за планиране.

Крейсърите и балистичните залпове бяха планирани така, че да ерозират противовъздушната отбрана, да поразяват логистиката и да наказват градовете, без да рискуват основните авиационни средства. Последните доклади от бойното поле също така показват, че променените профили на ракетите и актуализациите на софтуера понякога са натоварвали западните системи за прихващане.

Това не е шок и страхопочитание; това е рутинен натиск, който запазва самолетите и екипажите, като същевременно изтощава пълнителите с боеприпаси и морала на противника. Следвоенните аерокосмически сили, изградени около този метод, ще наблегнат на огъня на далечни разстояния, стабилната противовъздушна отбрана на ключови региони и непрекъснатите актуализации на софтуера, които поддържат оръжията за дистанциране тактически актуални.