Труд
Автор:
Труд онлайн
След ударите на САЩ и Израел по ядрената програма на Иран, Русия може да е готова да достави на Техеран висококачествени изтребители, които биха могли да наклонят баланса на въздушните сили в Близкия Изток, пише Габриел Хонрада за AsiaTimes.
Този месец множество медии съобщиха, че изтекли вътрешни документи от руския държавен отбранителен конгломерат „ Ростех“ и неговото дъщерно дружество „Концерн за радиоелектронни технологии“ (КРЕТ) разкриват мащабна оръжейна сделка за 6,5 милиарда щатски долара за Иран, за да придобие 48 многоцелеви изтребителя Су-35 от Русия - потенциално най-големият износ на Москва след нахлуването ѝ в Украйна.
Течовете, за които се твърди, че са получени от украински хакери, включват над 300 файла на Ростех, показващи клиентски код „364“, свързан с Иран, и уточняващи доставка между 2026 и 2028 г. Всеки самолет ще бъде оборудван с модули за електронна борба Хибини-М и радар Ирбис-Е, като евентуалното сглобяване ще се извършва в иранската военновъздушна база Шахид Бабайи близо до Исфахан под местен надзор.
Според съобщенията сделката е резултат от бартерни споразумения, включващи ирански дронове и петрол от 2022 г. насам, и е резултат от изявления от януари 2025 г. на командир на Иранския корпус на гвардейците на ислямската революция (IRGC), потвърждаващи финализиран договор за Су-35.
Това изтичане на информация идва след доставката на по-евтини изтребители МиГ-29 от Русия на Иран миналия месец , което дава на Техеран краткосрочен тласък на въздушната мощ, докато чака пристигането на по-модерните Су-35. Су-35 ще заменят остарелите F-14 и F-4 на Иран отпреди Революцията от 1979 г., ще създадат две модерни ескадрили и ще установят първата квази-местна поточна линия за сглобяване на изтребители.
Но може ли сделката за изтребители да превърне разпадащите се военновъздушни сили на Иран в надежден възпиращ фактор или просто да разкрие границите на капацитета и ангажимента на Русия?
Усилването на руската военновъздушна мощ срещу Иран идва в момент, когато противовъздушната отбрана на Техеран се оказа недостатъчна срещу обединената въздушна мощ на САЩ и Израел. Както отбелязва Пол Идън в статия на Forbes от юни 2025 г. , десетилетията на пренебрегване на военновъздушните сили от страна на Иран бяха разкрити по време на ударите на Израел срещу територията на САЩ през същия месец.
Идън споменава, че въздушните атаки на Израел са изглеждали неудържими, казвайки, че въпреки израелските F-16 с бомби с малък диаметър, идващи само на 80 километра от Техеран, Иран е успял да издигне само един МиГ-29, за да прехване нападателите.
Ситуацията не беше по-добра с шепата гериатрични F-14 на Иран, дълго време смятани за най-високото ниво на иранските военновъздушни сили. Израел унищожи два ирански F-14 на земята по време на ударите си срещу Иран през юни 2025 г.
По-показателно е, че Иран не успя да спре американските бомбардировачи-невидими B-2 да хвърлят бомби с масивно проникващо боеприпаси (MOP) върху подземните си ядрени съоръжения във Фордоу, Натанз и Исфахан.
Оценявайки последиците от американските удари, Дейвид Олбрайт и други споменават в статия от юни 2025 г. за Института за наука и международна сигурност, че САЩ и Израел ефективно са унищожили капацитета на Иран за обогатяване с центрофуги.
По подобен начин Джоузеф Роджърс и други твърдят в статия от август 2025 г. за Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), че е малко вероятно Иран да възстанови ядрената си програма в мащаба, в който беше преди, без помощ от Китай, Русия, Северна Корея или някоя друга страна.
Но може ли относително малък брой Су-35 да промени военния баланс за Иран? Military Watch заявява в статия от юни 2025 г. , че Су-35 може да надмине по-старите израелски F-15 и F-16, които не са модернизирани до стандарта 4+ поколение.
Подчертавайки технологичната разлика между Су-35 и F-16, Defense Security Asia съобщи през март 2025 г., че говорителят на украинските ВВС Юрий Ихнат е споменал, че Су-35 превъзхожда по-старите модели F-16, доставяни на Украйна.
Ихнат отбеляза, че украинските F-16 не са достатъчно модерни, за да се конкурират със Су-35 в директни боеве, тъй като им липсва авионика и оръжия, за да се изправят директно срещу тежкото въоръжение на последните от 12 ракети „въздух-въздух“ и изключителна маневреност.
Освен това, Military Watch отбелязва, че израелските F-35 проникват в иранското въздушно пространство с ограничен полезен товар от две ракети „въздух-въздух“ и гравитационни бомби, съхранявани вътрешно, за да поддържат скритост, което ги прави по-слабо въоръжени в сравнение със Су-35.
В него се казва още, че Су-35 има три допълнителни радара – основния електромеханичен радар „Ирбис-Е“ и радари с активна електронно сканирана антенна решетка (AESA) N036B-1-01, монтирани на крилото, с инфрачервена система за търсене и проследяване (IRST) OLS-35 за увеличаване на капацитета му за откриване на самолети-невидимки и поддръжка на наземна отбрана.
Военната организация „Уоч“ също така заявява, че ако Иран оборудва закупените Су-35 с далекобойни ракети „въздух-въздух“ Р-37М, това би могло да представлява заплаха за израелските самолети-танкери – от решаващо значение за подкрепата на израелските удари на територията на последните – без да е необходимо да се атакуват изтребителите на първите.
Су-35 обаче не е непобедим, както показват тежките бойни загуби в Украйна. Стив Балестриери споменава в статия от август 2025 г. за The National Security Journal (TNSJ), че Русия е понесла осем потвърдени загуби, като Украйна твърди, че са до 25 - сериозни загуби за относително малкия флот на първата от приблизително 114 самолета. Балестриери отдава тези загуби на украинската противовъздушна отбрана, приятелски огън, инциденти и евентуални срещи с F-16.
Но поддържането на такъв износ може да е по-трудно от обявяването му. В доклад от юни 2025 г. за Института за изследване на войната (ISW), Кристина Харвард и други автори отбелязват, че макар руската Обединена самолетостроителна корпорация (UAC) да възнамерява да увеличи производството на самолети „Сухой“ с 30% през 2030 г., тя би могла да произвежда само един самолет за един до два месеца.
Харвард и други също посочват, че планираното съкращение на 1500 ръководни служители от UAC в Москва може да е намек за усилията на Русия да намали приоритетите на производството на самолети в полза на по-привилегировани активи, като например дронове.
Те добавят също, че санкциите и недостигът на работна ръка ще продължат да забавят производството на самолети в Русия, дори когато тя се опитва да разшири физическите си производствени мощности.
Освен това, Хамидреза Азизи, в статия от юни 2025 г. за Близкоизточния съвет за глобални въпроси (ME Council), заявява, че подходът на Русия към военното сътрудничество с Иран е селективен – избягвайки по-дълбоко обвързване, което би могло да застраши позицията ѝ по регионални въпроси.
Азизи казва, че Русия не е склонна да се намесва в регионалните конфликти на Иран, особено срещу Израел, и че внимателното ѝ балансиране в отношенията със съперниците на Иран, т.е.
Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССЗ), показва стратегическа сдържаност от нейна страна.
Предвид тези ограничения, дали руските Су-35 ще възстановят отслабващите военновъздушни сили на Иран или ще бъдат просто още един мираж на силата, ще зависи от това доколко първите са готови и ще спазе ли обещанията си.
